ГЛАВА 31
Капитан Афион от ескортираната фрегата „Шегобиец“ поклати глава с едва прикрито презрение и изгледа Уедж от командното си кресло:
— Вие смотаняците от изтребителите май наистина сте се уредили чудесно, а? — изръмжа той.
Уедж сви рамене и едва се сдържа да не му отговори. Не му беше лесно, но през последните няколко дни бе натрупал доста опит. Откак излетяха от Корускант, Афион се държеше предизвикателно и търсеше повод да се скарат, а по време на полета напрежението все нарастваше. Погледна през илюминатора към неизброимото множество кораби, обсадили орбиталните докове в Слуис Ван, и бързо разбра причината за поредната словесна атака.
— Е, да, но ние продължаваме работата си и тук — изтъкна той.
Капитанът изсумтя:
— Да. Голяма саможертва. Мотаете се спокойно на кораба като скъпи уличници, след това два часа се чудите как да убиете времето, докато аз се опитвам да се промъкна през товарните корита и безопасно да прикрепя тази грамада към доковете, строени за малки стари черупки. После ще си наместите надменните задници вътре и отново ще се излежавате. Изобщо не си заслужавате заплатите.
Уедж стисна здраво езика си зад зъбите и шумно засърба чая. Смяташе се, че е проява на изключително лош вкус да се отговоря на вишестоящ офицер дори от отдавна постъпили на служба по-младши офицери. Вероятно за пръв път, откак бе станал командир на Свирепия ескадрон, той съжали, че е отказал всички повишения, които му бяха предлагали. По-висок чин щеше да му даде възможност да поспори малко.
Вдигна чашата си, отпи внимателно и погледна през илюминатора към суматохата отвън. Не, поправи се той, изобщо не съжаляваше, че бе останал при изтребителите. Ако бе приел повишението, сега щеше да е в същото положение като Афион — да се мъчи с петнайсет мъже да управлява натоварен догоре с всякакви стоки боен кораб, предназначен за 920-членен екипаж. И да се налага да се примирява със смотаняците от придружаващите го изтребители, които през целия полет седят на мостика и пият чай, обяснявайки с високомерно задоволство, че вършат точно онова, което им е заповядано.
Вдигна чаша, за да прикрие усмивката си. Да, на мястото на Афион отдавна щеше да е забълвал огън и жупел. Може би трябваше да се остави да бъде въвлечен в спора, като позволи на капитана да излее събраното напрежение. След около час, ако предвижданията на въздушния контрол на Слуис за времето на излитане се окажеха правилни, най-накрая щеше да дойде редът на „Шегобиец“ да изчезне от тук и да се насочи към Бпфаш. Чудесно щеше да е, ако дотогава Афион се успокоеше достатъчно, за да се посвети изцяло на управлението на кораба.
Уедж отпи от чая и отново погледна през илюминатора. Няколко преоборудвани пътнически кораба се измъкваха от орбиталните докове, съпровождани от четири корелиански корвети. Зад тях, едва различимо в леката светлина на лампичките, обозначаващи космическите коридори, се задаваше нещо, което напомняше заоблените транспортни кораби, каквито бе придружавал в разгара на войната, заедно с няколко изтребителя.
От лявата им страна, движейки се паралелно на тяхната посока на излитане, към коридора за скачване се движеше товарен кораб без никакви придружители за охрана. Уедж наблюдаваше как ги наближава бавно, и усмивката му угасна. Нещо от бойната му интуиция го накара да застана нащрек. Завъртя се в креслото, присегна се към командното табло и прегледа данните на радара за товарния кораб.
Нищо особено. Корабът беше доста стар, вероятно някакъв подобрен модел на първите корелиански „Движение-4“. Очуканата му повърхност говореше за дългогодишна почтена служба или за кратка и изключително неуспешна кариера на пират. Хангарите му бяха абсолютно празни и радарът на „Шегобиец“ не засичаше никакви оръжия на борда. Абсолютно празен товарен кораб. С известно смущение се замисли от колко време не бе срещал напълно празен кораб.
— Някакви неприятности ли?
Уедж погледна изненадано капитана. Недоволството и гневът отпреди малко бяха изчезнали, заменени от спокойната бдителност и бойна готовност. Пилотът изведнъж заподозря, че може би въпреки всичко Афион не е толкова изкукуригал, колкото изглеждаше заради непрестанното мърморене.
— Хвърли един поглед на онова корито — отговори той, постави внимателно чашката си на края на масата и посегна към предавателя. — Има нещо в него…
Капитанът надникна през илюминатора и после прегледа набързо данните от радара, които Уедж бе извадил.
— Не виждам нищо нередно — каза той.
— Аз също — призна пилотът. — Но просто… По дяволите!
— Какво става?
— Контролната кула не иска да ме включи — отвърна Уедж и остави предавателя. — Трафикът бил пренатоварен.
— Дай да опитам — Афион се обърна към екрана пред себе си. Товарният кораб променяше курса си по бавния предпазлив начин, който обикновено говореше за препълнени хангари. Но данните показваха, че трюмът е абсолютно празен. — Готово — каза капитанът и го изгледа със задоволство. — Успях да се включа в информацията, която съхраняват в компютъра. Малък номер, който никога няма да научиш, докато си играеш с изтребителите.
Да видим сега… Товарен кораб „Нартистеу“, пристига от Нелак Крам. Бил нападнат от пирати, главният двигател бил повреден по време на битката и се наложило да изхвърлят товара, за да продължат. Явно се надяват, че тук ще успеят да поправят кораба, контролната кула им е дала разрешение да влязат.
— Мислех, че тежко повредените кораби трябва да се ремонтират извън орбиталните докове — намръщи се Уедж.
Афион вдигна рамене:
— Теоретично е така, но… Лесно можеш да предумаш контролната кула да заобиколи това правило. Просто трябва да знаеш как да изразиш молбата си.
Уедж кимна неохотно. Всичко изглеждаше наред. Един повреден празен кораб може би се движи като пълен. А този бе празен, радарът на „Шегобиец“ ясно го показваше.
Но съмненията продължаваха да го измъчват. Изведнъж той извади предавателя от колана:
— Ескадрон, говори командирът. Всички на местата си в изтребителите.
Получи отговор, че заповедта е приета, и вдигна глава. Афион го гледаше изпитателно. Попита спокойно:
— Все още ли мислиш, че може да имаме някакви неприятности?
Уедж се намръщи и отново погледна през илюминатора към товарния кораб.
— Сигурно не. Но нищо не пречи да сме готови. Тъй или инак, не мога да оставя пилотите по цял ден да седят и да пият чай — обърна се и напусна мостика забързано.
Когато стигна до хангара на „Шегобиец“, единайсетте пилоти от Свирепия ескадрон бяха заели местата си в изтребителите. Три минути по-късно излетяха.
Издигнаха се над корпуса и се прегрупираха в разпръснат строй. Товарният кораб не бе избягал много далеч и все пак за няколкото минути бе изминал немалко разстояние и се бе приближил до два каламариански междузвездни кръстосвана, които летяха близо един до друг зад „Шегобиец“.
— Разпръснете се — заповяда Уедж на пилотите и промени курса си така, че да се приближи към товарния кораб. — Да се завъртим наблизо и да го огледаме хубаво. След како получи потвърждение за приемането на заповедта, той хвърли поглед към навигационния екран, коригира скоростта и вдигна глава. Изведнъж всичко се обърна с главата надолу. Товарният кораб избухна без никакво предупреждение от уредите, без намек за какъвто и да е било проблем, просто се разпадна. Уедж мигновено включи предавателя:
— Спешен случай — извика той. — Взриви се кораб близо до орбитален док В-475. Изпратете спасителни екипи.
За момент, докато наоколо летяха парчета от корпуса, той зърна празнотата отред, очите и мозъкът му регистрираха необяснимия факт, че вижда разпадащия се трюм, но не и какво има зад него. Той премига невярващо.
Хангарът беше пълен. Един от пилотите на изтребителите изненадано си пое дъх. Пред тях, точно там,
