навред, но поне за момента нито един от тях не бе достатъчно близо, за да представлява непосредствена заплаха. Петият явно също забеляза грешката им и отбеляза:
— Май подминахме битката, командир.
— Лесно ще се върнем.
Инерцията продължаваше да го носи под междузвездния кръстосвач, който бяха използвали за прикритие. Той се вдигна нагоре и се насочи обратно към бойното поле. Изравни се с кръстосвача и забеляза малката конусовидна машина, кацнала на корпуса на големия кораб. Източи врат, за да вижда по- добре, и зави обратно. Беше едно от малките корабчета, които изскочиха от трюма на товарния заедно с изтребителите. Стоеше прилепено към леко вирнатия команден мостик на кръстосвача, сякаш бе заварено с оксижен на корпуса.
Наоколо се водеше жестока битка, в която участваха хората му, и сигурно част от тях щяха да загинат, ако ги изоставеше в този момент. Но нещо му подсказваше, че долепилият се към кръстосвача конусовиден кораб е изключително важен, макар да не знаеше защо.
— Задръж за малко — заповяда той на петия. — Искам да проверя какво става.
Инерцията му вече го бе завлякла до носа на междузвездния кръстосвач. Той заобиколи отпред и се върна по-бавно. Изведнъж по люка над него проблеснаха лазерни изстрели и изтребителят се разтресе, сякаш бе яхнал диво животно. Междузвездният кръстосвач стреляше по него. Чу изненаданите викове на петия.
— Не се приближавай! — заповяда Уедж, борейки се с внезапната загуба на мощност. Провери бързо данните на контролното табло. — Уцелиха ме, но не лошо.
— Те стреляха по теб!
— Да, забелязах.
Опитваше да измисли как да се измъкне с повредения изтребител. За щастие командните системи вече се съвземаха от удара, след като дроидът механик успя набързо да ги препрограмира. А и междузвездният кръстосвач явно нямаше желание да стреля повторно по него. Но защо изобщо бе стрелял? Освен ако… Дроидът беше твърде зает с препрограмирането на жизненоважните системи, за да може да прави нещо друго.
— Пети, трябва ми малко помощ — извика той. — Къде се намират в момента останалите конусовидни машини?
— Задръж така, сега ще проверя — отвърна другият. — Уредите показват… Откривам само петнайсет. Най-близкият е на десет километра, курс едно-едно-осем, точка, четири.
Уедж почувства как стомахът му се свива. Петнайсет от петдесетте, които изскочиха от товарния кораб с имперските изтребители. Къде са отишли останалите?
— Да идем да проверим — каза той и рязко зави под прав ъгъл.
Малката конусовидна машина се бе насочила към една ескортираща фрегата от типа на „Шегобиец“, а четири имперски изтребителя й проправяха път. Не че имаше срещу какво да се бият — ако фрегатата разполагаше със също толкова малко екипаж като „Шегобиец“, едва ли имаше възможност да окаже някаква съпротива.
— Да опитаме да ги свалим, преди да са ни видели — каза Уедж на петия, когато наближиха.
Внезапно четирите имперски изтребителя завиха встрани. Явно изненадата нямаше да мине.
— Вземаш двата десни, пети, аз поемам другите.
— Разбрано.
Изчака до последния възможен миг и стреля по първата си цел, като мигновено зави, за да избегне сблъсъка с врага. Имперският изтребител пропадна, но неговият кораб се разтресе — отново бе улучен. Уедж завъртя рязко руля, опитваше се да се измъкне от имперския изтребител, който се спускаше отгоре му.
Изведнъж край него прелетя познат кораб, пръскайки лазерен огън, и се завъртя в някакъв налудничав вариант на атаката „Пиянско залитане“. Имперският изтребител бе улучен и избухна в облак пламтящ газ. Уедж се вдигна, за да се притече на помощ на петия.
— Всичко е наред, Уедж — прозвуча познат глас. — Някаква повреда?
— Добре съм, Люк — увери го той. — Благодаря.
— Виж, ето там — вмъкна се Хан. — Точно над фрегатата. Все пак е една от минните къртици на Ландо.
— Видях я — отвърна Люк. — И какво прави там?
— Зърнах едно от тези неща прикрепено към корпуса на междузвезден кръстосвач преди малко — намеси се Уедж и коригира курса си към фрегатата. — Изглежда, това се опитва да направи същото. Нямам представа, какво цели.
— Каквото и да е, хайде да го спрем — каза Хан.
— Добре.
Уедж видя, че това щеше да е надбягване на късо разстояние, което минната къртица със сигурност щеше да спечели. Тя вече бе застанала над фрегатата и започваше да се спуска бавно към корпуса. И точно преди двете повърхности да се допрат плътно, той мярна отблясъци от силна светлина.
— Какво беше това? — попита Люк.
— Нямам представа — отговори Уедж и премига. — Изглеждаше твърде силно за лазер.
— Плазмен двигател — изръмжа Хан. „Сокол“ се изравни с изтребителя. — Точно над спасителния люк на мостика. Ето за какво са им били необходими минните къртици. Използват ги, за да пробият корпуса — пое си дъх и изпсува: — Люк, ние сме разбрали погрешно всичко. Те са дошли тук не да унищожат флотата ни, а за да я откраднат.
Люк гледаше невярващо фрегатата. Изведнъж всичко си бе дошло на мястото, като наместващи се парчета от пъзел. Минните къртици, най-големите кораби, които Новата република бе принудена да отдели за превоз на товари без достатъчно екипаж и нужната защита, имперската флота, която не правеше истински усилия да си проправи път през орбиталните отбранителни системи… И междузвездният кръстосвач на Новата република със залепена за корпуса минна къртица, който бе открил огън срещу Уедж. Огледа се. Няколко бойни кораба, движещи се със заблуждаваща мудност през продължаващата космическа битка, се насочваха към открития космос.
— Трябва да ги спрем — каза Люк.
— Съгласен съм, но как? — отвърна Хан, — Има ли някакъв начин да се качим на борда? Ландо каза, че минните къртици са двуместни, така че едва ли са успели да поберат повече от трима-четирима щурмоваци.
— Както са екипирали в момента тези бойни кораби, четирима щурмоваци не са малко — изтъкна Уедж.
— Да, но аз мога да се справя с тях.
— На всичките петдесет кораба! — възкликна Хан. — Освен това, за да влезеш, ще трябва да взривиш люковете във вакуум и в целия кораб ще се затворят херметическите прегради. Ще ти трябва цяла вечност, докато стигнеш мостика.
Люк стисна зъби, Хан беше прав.
— Тогава ще трябва да ги унищожим. Да взривим двигателите или системите за управление. Не можем да стоим със скръстени ръце. Ако те успеят да се измъкнат извън външните орбитални станции и стигнат до звездните разрушители, повече няма да ги видим.
— Напротив, ще ги видим и още как! — изръмжа Хан. — Когато излязат да се бият срещу нас. Но иначе си прав, единствената възможност е да ги унищожим по някакъв начин. Но едва ли ще успеем да спрем всичките петдесет.
— Не са петдесет, поне в момента — изтъкна Уедж. — Все още има дванайсет минни къртици, които не са се залепили към някой кораб.
— Добре, първо да се отървем от тях — каза Хан. — Имаш ли им координатите?
— Вече ги прехвърлям в твоя компютър.
— Хайде на работа тогава! — „Сокол“ зави и се отправи по нов курс. — Люк, свържи се с въздушния контрол и им кажи какво става — добави Хан. — Да не пускат никакъв кораб да премине извън зоната на орбиталните докове.
