Той стисна здраво главния лост и го дръпна назад. Пред тях проблеснаха светлините на стотици звезди и за по-малко от секунда скочиха в хиперпространството.
— Къде отиваме? — попита Люк, когато блясъкът на звездите избледня до познатата пъстрота. — В Корускант?
— Не, първо ще пообиколим. Искам да минем през корабостроителницата в Слуис Ван, да се погрижим за Ландо и да видим дали ще успеят да поправят изтребителя ти.
Люк го изгледа многозначително:
— А дали случайно няма да открием някой кръстосвач за Карде?
— Може би — леко отбранително отвърна Хан. — Акбар беше пратил доста свободни кръстосвачи да разкарват стоки из сектора Слуис. Нищо не ни пречи да дадем на заем някой от тях за един-два дни, нали?
— Май е така — призна с въздишка Люк. Изведнъж идеята да седи и да не прави нищо му се стори страшно примамлива. — Предполагам, че в Корускант ще се оправят без нас още няколко дни.
— Надявам се — отговори Хан изненадващо сериозно. — Но там става нещо, усещам го. Освен ако вече не се е случило.
Предчувствието бе мрачно като думите му.
— В такъв случай може би не бива да минаваме през Слуис Ван — предположи Люк и по гърба му полазиха тръпки. — Ландо не е добре, но животът му е извън опасност.
Хан поклати глава:
— Не, искам първо да се погрижим за него, а и ти имаш нужда от малко почивка — отвърна той и го погледна. — Просто исках да те предупредя, че в Корускант ще имаме страшно много работа. Така че наслаждавай се на почивката в Слуис Ван колкото можеш. Вероятно за известно време това ще е последната мирна и спокойна планета, която ще видим.
В чернотата на дълбокия космос на три хиляди светлинни години от корабостроителниците на Слуис Ван имперската флота се събираше за битка.
— „Съдник“ току-що се прехвърли от хиперпространството, капитане — обърна се към Пелаеон свързочникът.
— Потвърдиха готовност за включване в бойната част и попитаха за последните ви заповеди.
— Предайте на капитан Брандей, че няма промени в плана — отвърна Пелаеон.
Стоеше прав пред илюминатора на десния борд и се взираше в събиращите се около „Химера“ тъмни сенки. Виждаха се само светлините на най-близките. Нападателната група беше внушителна, равняваше се на онези от миналото: пет имперски звездни разрушителя, дванайсет ударни кръстосвача, двайсет и два от старите светлинни галеони и трийсет пълни ескадрона изтребители, притаени в хангарите в пълна бойна готовност.
И в центъра на тази внушителна огнева мощ като някаква извратена шега се поклащаше очуканият товарен кораб, най-важната част от цялата операция, ключът към успеха.
— Какво е положението, капитане? — тихо прозвуча зад него гласът на Траун.
Пелаеон се обърна към върховния адмирал:
— Всички кораби са на линия, сър — докладва той. — Защитните полета на товарния кораб са проверени и включени, изтребителите са заредени и екипирани. Мисля, че сме готови.
Адмиралът кимна, блестящите му червени очи блеснаха, той плъзна поглед към корабите около тях.
— Чудесно — промърмори той. — Какви са новините от Миркр?
Въпросът изненада Пелаеон и почти го изкара от равновесие. Не се беше сещал за Миркр от няколко дни.
— Не знам, адмирале — призна и погледна покрай Траун към свързочника. — Лейтенант, какъв е последният доклад от десантната част в Миркр?
Офицерът вече търсеше нужния документ.
— Последният доклад е отпреди четиринайсет часа и десет минути, сър.
Траун се обърна към него:
— Четиринайсет часа — повтори той тихо и в гласа му прозвуча ненадейна заплаха. — Заповядах им да се свързват с нас на всеки дванайсет часа.
— Тъй вярно, адмирале — отговори свързочникът. Изглеждаше леко разтревожен. — Веднага им предадох вашата заповед. Те сигурно са… — млъкна и погледна безпомощно към Пелаеон.
Сигурно са забравили да се свържат, беше първата мисъл на капитана. Но тя умря още в зародиш. Щурмоваците не забравяха подобни заповеди. Никога.
— Може би имат проблеми с предавателя — колебливо предположи той.
Траун ги изгледа мълчаливо и накрая каза:
— Не, те са унищожени. Скайуокър наистина е бил там. Пелаеон се поколеба и поклати глава:
— Не мога да повярвам, сър. Скайуокър не би могъл да се справи сам при всичките йосаламири, които блокират Силата.
Траун впи блестящите си очи в него:
— Съгласен съм — студено каза той. — Явно някой му е помогнал.
Пелаеон събра всички сили, за да посрещне погледа му, без да трепне:
— Карде?
— Кой друг? — отвърна адмиралът. — Ето докъде доведоха приказките му за неутралитет.
Пелаеон погледна към командното табло:
— Трябва да изпратим някой да провери какво се е случило. Вероятно можем да отделим някой ударен кръстосвач, дори „Буреносен ястреб“.
Траун пое дълбоко въздух и бавно издиша.
— Не — гласът му отново бе спокоен и добре овладян. — В момента операцията в Слуис Ван е първата ни грижа, а и преди са били губени битки заради присъствието или липсата дори на един кораб. Ще отложим засега разправата с Карде заради предателството му — той се обърна към свързочника и заповяда: — Пратете сигнал до товарния кораб. Нека активират защитните полета!
— Слушам, сър.
Пелаеон се обърна към илюминатора. Товарният кораб, окъпан от светлините на „Химера“, изглеждаше абсолютно неагресивен и безобиден.
— Защитните полета са включени, адмирале — докладва свързочникът.
Траун кимна:
— Заповядайте им да потеглят.
— Слушам, сър.
Товарният кораб се раздвижи бавно, заобиколи „Химера“, насочи се към далечното слънце в системата на Слуис Ван и с проблясък на лъжливо движение се прехвърли в хиперпространството.
— Отбележете времето — заповяда адмиралът.
— Отбелязано — докладва един от офицерите на мостика.
Траун погледна Пелаеон:
— Готов ли е моят флагмански кораб, капитане?
— „Химера“ очаква само заповедите ви, адмирале — уставно отговори Пелаеон.
— Отлично. Ще последваме товарния кораб точно след шест часа и двайсет минути. Искам да направите последна проверка на всички кораби и да напомните на екипажа, че задачата ни е да влезем в сражение само с орбиталните системи за отбрана. Не бива да се поемат никакви рискове, нито да се извършват геройски постъпки. Накарайте ги ясно да го разберат, капитане. Целта на нападението е да получим още кораби, а не да губим нашите.
— Тъй вярно, адмирале — Пелаеон тръгна към командното табло.
— Капитане?
— Да, адмирале?
На устните на Траун играеше лека усмивка.
— Напомнете им — добави меко той, — че от тази битка започва окончателната ни победа над бунтовниците.
