Коленичил до рамката на прозореца, Авис поклати глава:
— Сякаш Скайуокър и дроидът паднаха. Но не мога да кажа със сигурност, много щурмоваци има около тях.
— Генерал Калризиан…
— Тихо, Трипио! — Ландо напрегнато наблюдаваше как двама щурмоваци изправят Люк на крака и след това помагат на Арту. — Май нищо им няма.
— Аха — Авис се протегна към малкия предавател на пода. — Време е да се появим на сцената. Да се надяваме, че всички вече са готови.
— И че Чин и другите са успели да се освободят от бластерите си — измърмори под носа си Ландо.
Авис изсумтя.
— Няма начин. Не се притеснявай, щурмоваците винаги прибират оръжията.
Ландо кимна и нагласи бластера удобно в ръката си. Искаше му се всичко това да свърши колкото може по-бързо. Отсреща войниците явно най-накрая се бяха разбрали и потеглиха отново. Докато все още бяха на площада, далеч от всякакво прикритие…
— Генерал Калризиан, трябва да говоря с вас — настоя отново Трипио. — Имам съобщение от господаря Люк.
Ландо премига изненадано:
— От Люк?!
В този момент изведнъж се сети за пиукането на Арту, дошло веднага след като Люк бе паднал върху него. Нима го беше направил нарочно?
— Какво казва?
— Господарят Люк настоява да задържите нападението — отговори Трипио, облекчен, че най-накрая някой възнамерява да го изслуша. — Той иска да изчакате щурмоваците да стигнат до арката и тогава да откриете огън.
Авис се завъртя нервно:
— Какво? Това е чиста лудост! Съотношението между тях и нас е три към едно. Ако им позволим да се прикрият, ще ни избият.
Ландо погледна през прозореца и стисна зъби. Разбираше достатъчно от тактиката за сухоземен бой, за да знае, че Авис е прав. Но, от друга страна…
— Но те, така или иначе, са доста разпръснати. Със или без прикритие никак няма да ни е лесно да се справим с тях. Особено с шейните по фланга.
Помощникът на Карде поклати глава и повтори:
— Истинска лудост. Няма да рискувам хората си.
— Люк много добре знае какво прави — уверено отвърна Ландо. — Той е джедай.
— Тук това не важи — изсумтя Авис. — Карде не ти ли обясни за йосаламирите?
— Все едно дали може или не може да използва Силата, той си остава джедай — настоя Ландо. Изведнъж забеляза, че неволно е насочил бластера към Авис. Но и неговият сочеше към Ландо. — От това зависи най-вече неговият живот, ти винаги можеш да прекъснеш атаката и да заповядаш оттегляне.
— Разбира се — изсумтя Авис и погледна през прозореца. Ландо видя, че войниците са преполовили площада, като щурмоваците се оглеждаха подозрително. — Само че ако някой от тях остане жив, ще хвърлят във въздуха целия град. А какво ще правим с десантната колесница?
— Какво за нея? — сопна се Ландо. — Ти така и не каза как възнамеряваш да я свалиш?
— Е, със сигурност не искаме тя да кацне — отвърна помощникът на Карде. — А точно това ще стане, ако оставим щурмоваците да стигнат до арката. Колесницата ще кацне между тях и нас. Това ще им осигури достатъчно прикритие, за да стрелят спокойно по нас — той поклати глава и посегна към предавателя. — Освен това е късно, за да предупреждаваме останалите за промяната в плана.
— Няма нужда да ги предупреждаваш — отвърна Ландо, усещайки стичащите се по гърба му струйки пот. Люк разчиташе на него. — Никой няма да направи нищо, преди. ти да дадеш знак.
Авис отново поклати глава:
— Въпреки това е рисковано — той се обърна към прозореца и вдигна предавателя.
Ландо разбра, че бе дошъл моментът да реши на кого или в какво вярва повече. На абстрактната логика и военната тактика или на Люк. Наклони бластера, нежно допря дулото в тила на Авис и тихо каза:
— Ще чакаме.
Авис не помръдна, но нещо в застиналата му поза напомняше на Ландо за хванат в капан хищник.
— Няма да забравя това, Калризиан — студено каза той.
— Изобщо не искам да го забравиш — отвърна Ландо. Погледна отново към щурмоваците. Надяваше се, че Люк наистина знае какво прави.
Авангардът вече беше минал арката и майорът беше само на няколко крачки от нея, когато четирима от щурмоваците внезапно избухнаха.
Гледката беше изключителна. Едновременно с това изскочилите огнени езици блеснаха с болезнена за очите светлина, ударната вълна от взривовете почти повали Люк. Главата му звънтеше, а към замаяността се прибавиха и изстрели от бластери. Щурмоваците бяха отлично обучени. Люк не забеляза и помен от паника, объркване, изненада или нерешителност. Те се прегрупираха в боен строй още преди да започне стрелбата с бластери.
Войниците под арката се скриха зад колоните и отвърнаха на огъня, за да прикрият останалите, които бързо се придвижваха към тях. През шума от изстрелите се чуваше виещото бръмчене на шейните, които превключиха на по-висока скорост. Десантната колесницата над главите им се извърна, за да обърне дулата си към скритите нападатели.
Бронирана ръка го хвана здраво под мишниците и го помъкна към арката. Няколко секунди по-късно бе хвърлен безцеремонно в тясното пространство между двете колони от северната страна. До него се приземи Мара, а други двама щурмоваци довлякоха и Хан. Четирима щурмоваци застанаха до тях, използвайки колоните за прикритие, та да отвърнат на огъня. Люк се изправи на колене и вдигна глава, за да се огледа.
Дребен и безпомощен сред смъртоносния кръстосан огън, Арту се търкаляше към тях толкова бързо, колкото можеха да се въртят колелата му.
— Май ще си имаме неприятности — прошепна Хан в ухото му. — Да не говорим за Ландо и останалите.
— Рано е да се каже със сигурност — сковано отвърна Люк. — Просто стой наблизо. Какво ще кажеш да им отвлечеш вниманието за малко?
— Няма проблем — отвърна Хан и за огромна изненада на Люк измъкна ръцете си иззад гърба. Белезниците висяха свободно от лявата му китка. — Фалшиви са — измърмори той, извади тънка пластинка и се наведе над ръцете на Люк. — Надявам се… аха — със задоволство възкликна той. Усещането за стегнатост около китките на Люк внезапно изчезна, белезниците се отвориха и паднаха на земята. — Да започвам ли с отвличането на вниманието? — попита Хан и стисна свободния край на веригата с дясната си ръка.
— Почакай — отвърна Люк и погледна нагоре. Повечето от шейните бяха потърсили прикритие под арката. Притиснати към камъка, приличаха на птици, намерили убежище от бурята. Лазерните им оръдия засипваха с огън отсрещните къщи. Пред тях, точно под равнището на изстрелите им, успоредно на арката към земята се спускаше нападателната колесница. След като кацнеше… Люк усети, че силна ръка го стиска за рамото, в плътта му се забиха нокти:
— Каквото и да си намислил — злобно изсъска Мара, — направи го веднага! Ако колесницата кацне отпред, никога няма да успееш да ги изкараш.
— Знам — кимна Люк. — Разчитам на това.
Нападателната колесница кацна гладко на земята точно пред арката, като прегради възможността нападателите да стрелят към намерилите под нея прикритие щурмоваци. Облегнат на прозореца, Авис яростно изпсува:
— Виж какво направи твоят джедай — изплю се той. — Още някакви гениални идеи, Калризиан?
В гърлото на Ландо бе заседнала буца:
— Просто трябва да му дадем още…
