където уредите на „Шегобиец“ бяха показвали празно пространство, имаше нещо, което пред очите им излиташе от останките на трюма като ято стършели. В следващите секунди стършелите се превърнаха във вълна изтребители.
— Изтеглете се! — извика Уедж и дръпна изтребителя назад от смъртната заплаха. — Вдигнете се нагоре и се прегрупирайте, готови за атака!
Изтребителите се завъртяха в отговор на командата, дълбоко в себе си той знаеше, че капитан Афион не беше прав. Днес Свирепият ескадрон щеше да заслужи заплатата си.
Битката за Слуис Ван започна.
Минаха през външната система за отбрана и бюрократичните формалности, които бяха въведени тези дни за контрол над полетите в Слуис Ван, и Хан тъкмо насочваше „Хилядолетен сокол“ в определения му коридор за скачване, когато пристигна сигналът за тревога.
— Люк! — извика той към коридора от пилотската кабина. — Има взривен кораб. Отивам да проверя какво става — погледна картата на орбиталните докове, за да намери В-475, леко завъртя кораба в нужната посока и подскочи в креслото.
Някой обстрелваше „Сокол“. Натисна лоста за скоростта и извъртя руля, опитвайки се да излезе от зоната на стрелбата, но край кабината прелетя втори изстрел. През рева на двигателите чу изненадания вик на Люк. Третият изстрел мина доста далеч от тях и той хвърли поглед към уредите на контролното табло, за да разбере какво става.
Причерня му. Точно зад тях се приближаваше имперски звезден разрушител, който обсипваше с огън една от орбиталните отбранителни станции на Слуис Ван. Изпсува тихо и увеличи скоростта. Люк пристъпи бавно напред, борейки се с недостатъчно компенсираното ускорение, и се настани в креслото на втория плот.
— Какво става?
— Нападение на имперската флота — изръмжа Соло, докато погледът му пробяга по екраните на командното табло: — Зад нас има звезден разрушител, вдясно — още един и, изглежда, с тях има още кораби.
— Май нападат от всички страни — съвършено спокойно каза Люк. Хан го погледна изненадано, мъжът срещу него изобщо не приличаше на поддаващото се на паника хлапе, което бе измъкнал от Татуин под обстрела на имперски звезден разрушител преди толкова много години. — Засякох пет звездни разрушителя и над двайсет по-малки кораба.
Хан изсумтя:
— Сега поне знаем защо нападнаха Бпфаш и другите планети. Искали са да напълнят орбиталните докове, за да си заслужава атаката.
Още не бе доизрекъл думите, когато каналът за спешни съобщения на предавателя запращя:
— Спешен случай! Имперски изтребители в района на орбиталните докове. Всички кораби към бойните станции!
Люк се сепна.
— Това не е ли Уедж? — той се присегна към предавателя: — Уедж? Ти ли си?
— Люк? Тук стана напечено, най-малко четирийсет имперски изтребителя и петдесет странни кораба, каквито не съм виждал досега. Изглеждат като пресечени конуси — той млъкна и от говорителя се чу пронизващият вой на изтребителя. — Надявам се, че водите и някакви изтребители — продължи той. — Ще ни бъде доста трудно да се справим сами.
Люк погледна Хан:
— Да, но сме само двамата с Хан и „Сокол“. Ще се опитаме да помогнем.
— Побързайте.
Прекъсна връзката и попита:
— Има ли някакъв начин да се прехвърля в изтребителя?
— Не може да стане достатъчно бързо — поклати глава Хан. — Май ще се наложи да го оставим тук и да продължим без него.
Люк кимна и се изправи:
— По-добре да проверя дали Ландо и дроидите са закопчали предпазните си колани, и да отида при оръдието.
— Качи се при горното — извика Хан. Защитните полета горе на корпуса бяха по-силни и там Люк щеше да е в по-голяма безопасност.
Ако изобщо имаше някакво безопасно място при четирийсет имперски изтребителя и петдесет летящи пресечени конуса.
Изведнъж се намръщи, в главата му просветна изненадваща мисъл. Не, това не можеше да са петдесетте минни къртици на Ландо. Дори върховният адмирал не можеше да е толкова безразсъден, че да ги използва в битка.
Увеличи мощността на предните защитни полета, пое дълбоко дъх и се стрелна напред.
— До всички кораби: започнете атаката — заповяда Пелаеон. — Обстрелвайте набелязаните цели с основните и страничните оръдия, използвайте всяка възможност.
Получи потвърждение и се обърна към Траун:
— Всички кораби се включиха в нападението, сър. Върховният адмирал не му обърна внимание, сякаш не го бе чул. Стоеше пред илюминатора, скръстил ръце на гърба, и гледаше втренчено към корабите на Новата република, които се събираха да ги пресрещнат.
— Адмирале? — внимателно повтори Пелаеон.
— Това бяха те, капитане — студено отговори Траун. — Този кораб пред нас беше „Хилядолетен сокол“, а за него бе завързан на буксир изтребител.
Пелаеон го погледна изненадано. Реактивните струи от двигателите на отдалечаващия се кораб едва се виждаха през ослепителните лазерни изстрели на битката, той вече беше доста далеч от обхвата на оръдията им и се опитваше да се отдалечи още повече. Трудно беше да се определи какъв клас бе корабът, а още по-малко — самоличността му.
— Тъй вярно, сър — отвърна той безизразно. — Прикритият челен кораб докладва успешно изпълнение на първата част от задачата, екипажът се опитва да избяга извън орбиталните докове. Нашите части срещат известна съпротива от въоръжените ескортиращи кораби и ескадрон изтребители, но засега отпорът е слаб и разпокъсан.
Траун си пое дълбоко дъх и се обърна с гръб към илюминатора:
— Положението ще се промени — отговори той, възвърнал хладнокръвието си. — Напомнете им да не се разпръсват много и да не губят излишно време в преследване на врага. Нападателната част минни къртици да се съсредоточи върху каламарианските междузвездни кръстосвачи, които разполагат с най-доброто бойно оборудване — в червените му очи проблеснаха пламъци: — И им предайте, че към тях се приближава „Хилядолетен сокол“.
— Слушам, сър — Пелаеон хвърли поглед през илюминатора към отдалечаващия се кораб. — Взел на буксир изтребител? Нали не мислите, че Скайуокър…?
Чертите на лицето на Траун се изостриха:
— Скоро ще разберем — спокойно отвърна той. — И ако е така, Талон Карде ще трябва да отговаря за много неща. Изключително много.
— Внимавай, Пети! — извика Уедж. Отзад проблесна лазерен лъч и удари крилото на един от изтребителите. — Имаме си опашка.
— Забелязах. Да го приклещим ли?
— Ще ти дам знак — отвърна Уедж.
До него прелетя нов изстрел. Право пред тях мудно се движеше каламариански междузвезден кръстосвач в опит да се отдалечи от бойното поле. Чудесно прикритие. Двамата с петия изтребител едновременно се гмурнаха под него.
— Сега! — дръпна той рязко руля и зави надясно. Петият повтори същите действия, но зави наляво. Преследващият ги имперски изтребител се поколеба секунда повече от необходимото между разделилите се цели и когато последва Уедж, петият от Свирепия ескадрон го удари отзад.
— Добър изстрел — каза Уедж и се огледа набързо. Имперските изтребители сякаш все още бяха
