— Разбира се — кимна Ландо. — Започни с това, че Империята е направила онзи номер със сметката на Акбар. Това хвърля подозрения върху адмирала и някой веднага трябва да заеме мястото му. Появява се Фейлия, убеден, че разполага с подкрепата на легендарния Гарм Бел Иблис начело на частна армия. Фейлия се опитва да завземе властта, командването на Новата република изпада в пълен хаос и докато всички се занимават с това, Империята се раздвижва и завладява някой и друг сектор. Бързо, чисто и просто!
Хан изсумтя под нос.
— Това ли наричаш просто?
— Имаме си работа с върховен адмирал, Хан — напомни Ландо. — Всичко е възможно.
— Да, но възможно не означава сигурно — възрази приятелят му. — И ако всичко е толкова тайнствено и скрито, защо ни доведоха тук?
— А защо не? Присъствието ни изобщо не би навредило на плана им и дори може да помогне. Показват ни изфабрикуваната фасада, изпращат ни обратно, ние скачаме срещу Фейлия и Мон Мотма прибира корабите на Корускант, за да защитават съвета от опит за преврат, който така и няма да се случи. Настава голям хаос и се оголват още повече сектори, които Империята лесно може да завладее.
Хан поклати глава:
— Този сценарий е абсолютно невероятен.
— Може би — каза мрачно Ландо. — А може би ти се доверяваш твърде много на един призрак на корелиански сенатор.
Вече бяха стигнали отредената им барака в двойната редица малки постройки, дълги около пет метра всяка. Хан набра кода, който Сена им беше казала, и влязоха вътре.
Жилището беше почти празно и просто, но функционално устроено. Състоеше се само от една стая с малка кухненска ниша от едната страна, а отсреща имаше врата, която вероятно водеше към банята. по- голямата част от пространството беше заето от кафява сгъваема маса, на която беше инсталирано командно табло, и две стари нагаждащи се към тялото кресла, тапицирани във военно сиво. В стената бяха вградени шкафчета със сгъваеми легла, които се разпъваха на мястото на масата за през нощта.
— Доста уютно — подхвърли Ландо.
— Вероятно може да бъде прибрано и натоварено на корабите за три минути — каза Хан.
— Съгласен съм — кимна приятелят му. — Точно така трябваше да изглежда и салонът.
— Може би са решили, че не е лошо да имат поне едно помещение, което да не прилича на дошло от времето на Войните на клонингите — предположи Хан.
— Може би — въздъхна Ландо, настани се на едно от креслата и с интерес огледа възглавничката. — Сигурно са ги извадили от старите крайцери — той мушна с пръст да опита материята. — Дори не са ги подплатили допълнително, когато са ги претапицирали… — млъкна и изведнъж лицето му се скова.
— Какво става? — попита настойчиво Хан.
Ландо бавно се извърна към него:
— Това кресло — прошепна той. — Отдолу не е сиво, а синьо-жълто.
— Много хубаво — Хан продължаваше да го гледа озадачено. — И какво от това?
— Не се ли сещаш? Флотата не прави вътрешността на бойните кораби в синьо-жълто. Никога не са ги правили в синьо-жълто. Нито по времето на Империята, нито на Новата, нито на Старата република. С едно-единствено изключение.
— Което е? — попита Хан.
Ландо дълбоко пое дъх:
— Флотата „Катана“.
Хан го зяпна, мрачно предчувствие стегна сърцето му. Флотата „Катана“…
— Не може да бъде — въздъхна той. — Сигурно грешиш.
— Не греша, Хан — поклати глава приятелят му. Пъхна пръстите си по-дълбоко, повдигна сивата покривка и отдолу се показа първоначалният цвят. — Навремето прекарах два месеца в изучаване на Тъмната сила. Това кресло е от там.
Хан погледна потъмнелия от времето синьо-жълт плат. Стори му се, че сънува. Флотата „Катана“. Тъмната сила. Изгубена преди половин век, ето че сега изведнъж се натъкват на нея.
— Трябва ни някакво по-сигурно доказателство — каза той. — Само това не е достатъчно.
Ландо кимна, без да може още да се отърси от изненадата.
— Това обяснява защо ни държаха на борда на „Дамата на късмета“ през целия път дотук — каза той. — Нямаше да успеят да скрият факта, че крайцерът им разполага само с двехиляден екипаж вместо с нормалните шестнайсет хиляди. Флотата „Катана“…
— Ще надникнем в един от корабите — предложи Хан. — Случайно да си се сетил да запишеш оная парола, която Иренес подаде при кацането?
Ландо пое дълбоко дъх и сякаш го издиша всичкия наведнъж:
— Вероятно ще успеем да я възстановим — каза той. — Но ако разполагат с малко разум, паролата за кацане няма да е същата като за излитане. Според мен обаче не е необходимо да влизаме в самите кораби. Трябва ми само да погледна отблизо онзи компютърен екран в салона на щаба.
— Добре — кимна мрачно Хан. — Да вървим тогава да го разгледаме.
ГЛАВА 16
Само след няколко минути бяха в салона на щаба. По пътя Хан внимателно наблюдаваше движението на пешеходците и машините, като се надяваше, че е доста рано и салонът ще бъде празен. Щеше да им е доста трудно да погледнат отблизо екрана и да не се събере цяла навалица от хора, които няма какво друго да правят, освен да зяпат какво става на бара.
— А какво точно ще търсим? — попита той, когато наближиха щаба.
— Отзад на гърба би трябвало да има няколко процепа за входните устройства на автоматичната верига — отвърна Ландо. — И със сигурност ще има производствен сериен номер.
Хан кимна. Значи се налагаше да свалят екрана от стената. Чудесно.
— Откъде знаеш толкова много за флотата?
— Както вече ти казах, направих много проучвания — изсумтя Ландо. — Но щом искаш да знаеш, ще ти кажа. Сдобих се с фалшива карта като част от една сделка, когато продавах кораби. Като разбрах, че съм се минал. реших да науча достатъчно, за да изглеждам като експерт, за да продам картата на някой друг и да си върна парите.
— И направи ли го?
— Наистина ли искаш да знаеш?
— Май не. Приготви се, време е за представлението. Имаха късмет. Като не се броят барманът и няколко изключени оослужващи дроида зад плота, салонът оеше празен.
— Добре дошли отново, господа — поздрави ги барманът. — Какво мога да ви предложа?
— Нещо, което да вземем със себе си — отвърна Хан и набързо прегледа лавиците зад бара. Имаше доста добра колекция, сигурно стотина бутилки с разни форми и големини. В единия ъгъл се виждаше врата, вероятно за склада. Това беше единственият им шанс. — Случайно да имате от ракиената бира от Висхло?
— Да, струва ми се — отговори барманът и се обърна да погледне към лавиците. — Да, ето я.
— Коя реколта е? — попита Хан.
— Ммм… — мъжът смъкна бутилката, погледна етикета и каза: — От четирийсет и девета.
Хан се намръщи:
— А от четирийсет и шеста? Дали в склада няма да се намери някое шишенце?
— Не ми се вярва, но ще проверя — отвърна любезно барманът и тръгна към вратата.
— Ще дойда с вас — предложи Хан, мушна се под плота и се приближи към него. — Ако нямате от четирийсет и шеста, ще си избера нещо друго.
Барманът като че ли се накани да възрази. Но преди по- малко от час ги беше видял да пият приятелски с Бел Иблис, а и Хан вече беше преполовил пътя до вратата на склада, така че той измърмори:
— Добре.
— Чудесно — отвърна Хан, отвори вратата и пусна бармана напред.
