Сена се размърда в канапето си, но Бел Иблис й даде знак да мълчи.
— Сигурно се питате защо не съм се присъединил към съюза — каза спокойно той. — Защо вместо това съм избрал да водя своя лична война срещу Империята.
— Точно така — отвърна със същия тон Ландо.
Бел Иблис го изгледа с дълъг преценяващ поглед.
— Мога да изброя няколко причини, поради които според мен бе по-добре да останем независими — каза накрая той. — На първо място сигурността. Между различните бойни части на съюза постоянно имаше връзка и така нарастваше възможността Империята да залови важна информация. По едно време всяка пета база на бунтовниците бе поразявана от имперската флота само заради пропуски в сигурността.
— Да, имахме проблеми — призна Хан. — Но с времето ги преодоляхме.
— Нима? — възрази Бел Иблис. — А какво става с изтичането на информация от императорския дворец?
— Е, знаем за него — отвърна Хан. Чувстваше се като дете, което не си е написало домашните. — В разузнаването разглеждат въпроса.
— по-добре е да направят нещо повече от гледане — предупреди Бел Иблис. — Ако сме разшифровали правилно имперския код, този източник се нарича Делта и докладва лично на върховния адмирал.
— Добре — кимна Ландо. — Разбрахме за сигурността. Да чуем и останалите причини.
— по-кротко, Ландо — смъмри го Хан и погледна към приятеля си в другия край на масата. — Това не е съдебен процес, нито… — млъкна, спрян от жеста на Бел Иблис.
— Благодаря ти, Соло, но аз мога сам да се защитавам — каза сенаторът. — И ще го направя с удоволствие, когато настъпи времето да обсъдим действията ми.
Погледна към Ландо и след това към часовника си:
— Но точно сега имам други задължения, с които трябва да се заема. Стана доста късно, а знам, че откак сте кацнали, не сте имали време да си починете. Иренес вече е отнесла багажа ви в едно от свободните помещения за офицери близо до космодрума — той се изправи. — Може да продължим разговора след вечеря.
Хан се обърна към приятеля си. В погледа на Ландо се четеше, че според него едва ли има по- подходящо време от това, но за щастие си замълча.
— Звучи чудесно — каза Хан от името на двамата.
— Добре — усмихна се Бел Иблис. — Сена ще дойде с мен, но по пътя ще ви покажем стаята. Освен ако не искате да ви дам водач.
— Ще се справим и сами — увери го Хан.
— Добре. После някой ще дойде да ви повика за вечеря. Ще се видим по-късно.
Изминаха половината път до определената им барака в мълчание и накрая Ландо каза:
— Хайде, кажи си всичко и да приключваме.
— С кое? — изръмжа Хан.
— С мъмренето, че не се преклоних и не раболепничих пред приятеля ти, сенатора — отвърна Ландо. — Направи го и да свършваме с глупостите, защото трябва да поговорим сериозно.
Хан дори не го погледна.
— Ти не само не се поклони и не раболепничи, приятелю — изплю той. — Виждал съм Чуй в лошо настроение да се държи по-любезно от теб.
— Прав си — призна Ландо. — Ще се сърдиш ли още, или вече си готов да чуеш причините за поведението ми?
— А, това ще е доста интересно — изсмя се Хан. — И какви основания имаш, за да се държиш грубо с бивш сенатор на Империята?
— Той не казва истината, Хан — отвърна настойчиво Ландо. — Поне не цялата истина.
— И какво от това? Защо да казва абсолютно всичко на непознати?
— Той ни доведе тук — възрази Ландо. — Защо го направи, а после ни лъже?
Хан озадачено го погледна и въпреки гнева си забеляза напрегнатите черти на лицето му. Тревогата на Ландо беше сериозна.
— Добре — въздъхна малко по-спокойно Соло. — За какво точно ни е излъгал?
— Първо за лагера — отвърна приятелят му и посочи най-близките постройки. — Сенаторът каза, че са се местили четиринайсет пъти за седем години, нали така? Но тези бараки са тук от доста повече от половин година.
Хан изгледа постройката, край която минаваха. Ръбовете, където би трябвало да се свива двойно програмираната пластмаса, бяха изгладени от вятъра, в основите личаха следи от износване.
— Има и още — продължи Ландо. — Обърна ли внимание на салона в щаба? Забеляза ли украсата? По ниските преградки между сепаретата имаше най-малко десетина скулптури, навред бяха пръснати от онези малки лампички. Да не говорим за джунджуриите по стените. Над бара е монтиран стар екран на корабен компютър, до входа висеше корабен часовник…
— Добре де, видях това — прекъсна го Хан. — И какво?
— Искам да кажа, че това място не е приготвено, за да бъде прибрано, натоварено на кораби и изнесено за три минути — отвърна спокойно Ландо. — А човек не се разполага толкова удобно и уютно, ако продължава да провежда големи нападения срещу имперски бази.
— Може би са решили да се затаят за малко — каза Хан.
Започваше да се чувства неудобно от защитата на Бел Иблис.
— Възможно е — кимна Ландо. — В такъв случай въпросът е за какво са му корабите и хората?
Хан прехапа устни. Вече разбираше накъде бие Ландо.
— Според теб той има споразумение с Фейлия.
— Това е очевидният отговор — съгласи се мрачно Ландо. — Чу как говореше за Мон Мотма, сякаш тя утре ще се обяви за император. Нищо чудно Фейлия да му е набил тези глупости в главата.
Хан се замисли. Думите на Ландо вече не звучаха толкова налудничаво, колкото в началото. Макар че, ако Фейлия си мислеше, че може да организира преврат с шест стари кръстосвача, щеше да остане горчиво разочарован.
Но, от друга страна…
— Чакай малко, Ландо, това е истинска лудост. Ако с Фейлия заговорничат срещу Мон Мотма, защо Бел Иблис ни доведе тук?
Ландо със съскане пое въздух между стиснатите си зъби.
— Е, въпросът ти ни приближава към най-лошия сценарий, Хан, стари приятелю. Значи сенаторът е измамник и това тук е огромен имперски заговор.
Хан премига насреща:
— Е, това вече е прекалено!
— Помисли! — настоя Ландо и снижи глас, защото иззад ъгъла на една от постройките се показаха неколцина униформени мъже, които ги изгледаха незаинтересовано и продължиха в друга посока. — Възможно ли е Гарм Бел Иблис, за когото се предполагаше, че отдавна е умрял, изведнъж да се завърне от оня свят? И не само че е жив, ами и с войска на всичко отгоре! Войска, за която никой от нас не е чувал?
— Добре де, но Бел Иблис беше известна личност — изтъкна Хан. — Когато бях дете, беше пълно с негови холоси и записи. Изискват се невероятни усилия, за да изглеждаш и да звучиш като него.
— Но можеш да разбереш истината само ако разполагаш с тези записи и ги сравниш с човека — възрази Ландо. — А ти имаш само спомени. Не са необходими толкова много усилия, за да се направи едно добро копие. А ние знаем, че базата е тук от повече от година. Може би е била изоставена от някой друг, а и за Империята не би било трудно да направи една фалшива армия.
Хан поклати глава.
— Вървиш в погрешна посока, Ландо. Империята не би си направила целия този труд заради нас.
— Може би не заради нас — отвърна приятелят му. — Може би заради Фейлия, а ние случайно да сме се натъкнали на тях.
Соло го погледна изненадано:
— Заради Фейлия ли?
