— Нарича се Мара Джейд — каза той.
Кбаот се облегна и се отпусна във възглавниците на седалката. Гледаше с празен поглед някъде в далечината.
— Мара Джейд — повтори той почти разнежено.
— Разкажете ми нещо повече за проекта за изследване на другата галактика — помоли Люк, решен този път да не допусне да променят темата. — Излетели сте от Яга минор, за да търсите живот извън нашата галактика. Какво стана с кораба и останалите майстори джедаи, които са били с вас?
Погледът на Кбаот все още се рееше в нищото.
— Умряха, разбира се — отвърна той разсеяно. — До един. Единствен аз оцелях и се завърнах — той рязко се обърна към Люк: — И знаеш ли, станах друг.
— Разбирам — каза тихо Люк. Значи затова Кбаот изглеждаше толкова странен. Нещо се бе случило с него по време на отвъдгалактическия полет. — Разкажете ми.
Старецът дълго мълча. Люк чакаше, разтърсван от подскачането на каруцата върху неравната повърхност.
— Не — поклати глава Кбаот. — Не сега. Може би по- късно — той посочи напред: — Пристигнахме.
Люк се огледа. В покрайнините на гората се виждаха десетина малки постройки. Каруцата излезе изпод сянката на дърветата и пред тях се мярнаха още няколко колиби. Общо бяха петдесетина — малки чисти къщички, които комбинираха естествените материали за строеж с избрани части от по-модерните технологии. Из селището се мотаеха двайсетина души, заети с различни дейности, но при появата на каруцата повечето прекратиха работа. Шофьорът се насочи към центъра и спря пред напомнящо трон кресло от полирано дърво, което бе поставено под куполовиден навес.
— Заповядах да го донесат от Върховния замък — обясни Кбаот и посочи креслото. — Предполагам, че за съществата, които са го направили, е било символ на властта.
— А за какво го използвате сега? — попита Люк.
Изящно изработеният трон изглеждаше не на място в тази селска среда.
— От него раздавам правосъдие — каза Кбаот, изправи се и слезе от каруцата. — Но днес няма да бъдем толкова официални. Ела!
Хората все още стояха неподвижно и ги наблюдаваха. Люк последва стареца и се присегна със Силата, за да долови излъчването им. Май бяха в очакване, може би леко изненадани от посещението, но явно изпитваха преклонение към Кбаот. Като че ли нямаше страх, но и не се усещаше привързаност.
— От колко време идвате при тях?
— по-малко от година — отвърна старецът и закрачи спокойно по улицата. — Доста бавно приеха мъдростта ми, но накрая ги убедих.
Селяните подновяваха заниманията си, но неотлъчно следяха посетителите с поглед.
— Как ги убедихте? — попита Люк.
— Показах им, че е в техен интерес да ми се подчиняват — Кбаот посочи колибата пред тях. — Напрегни уменията си, джедай Скайуокър, и ми кажи какво долавяш от тази къща и обитателите й.
Люк веднага разбра за какво говореше Кбаот. Дори без да се напряга, усещаше гнева и омразата, които пламтяха вътре. Имаше дори нещо като проблясък на желание за убийство.
— Охо — измърмори джедаят. — Мислите ли, че трябва да…
— Разбира се — прекъсна го Кбаот. — Ела — приближи се до колибата и отвори вратата.
Люк стисна лазерния меч и го последва. Вътре имаше двама мъже, единият насочил голям нож към другия. При отварянето на вратата застинаха неподвижно и изгледаха втренчено натрапниците.
— Свали ножа, Тарм! — заповяда строго Кбаот. — Сван, и ти хвърли на земята оръжието си.
Единият бавно остави ножа на пода. Другият погледна към Кбаот и леко се завъртя към вече невъоръжения си враг.
— Заповядах ти да го хвърлиш на земята! — извика джедаят.
Мъжът потрепери изплашено, бързо извади малък лазерен револвер от джоба си и го хвърли до ножа.
— Добре — каза Кбаот спокойно. В гласа му още се долавяше следа от предишния гняв. — Обяснете ни сега за какво спорите.
Селяните заговориха едновременно, оглушително и объркано забълваха обвинения и контраобвинения за някакво споразумение, което единият не бил спазил. Кбаот ги слушаше мълчаливо, явно без затруднение проследяваше вихрушката от факти, обвинения и предположения. Люк чакаше и се чудеше как възрастният джедай ще разплете историята. Доколкото разбираше, и аргументите на двамата мъже бяха равностойни. Накрая селяните изчерпаха думите си.
— Чудесно — каза Кбаот. — Решението ми е Сван да плати пълната надница, за която сте се споразумели — кимна леко и додаде: — Да се изпълни незабавно!
Люк изненадано попита:
— Това ли е всичко?
Кбаот се обърна и го изгледа яростно:
— Искаш да добавиш нещо ли?
Люк погледна към селяните и изведнъж се досети, че оспорването на присъдата пред тях можеше да разклати авторитета, който Кбаот беше придобил тук.
— Просто си мислех, че трябва да потърсим по-компромисно решение.
— Няма никаква нужда от компромис — отсече старецът. — Сван е виновен и ще си плати.
— Да, но…
Люк усети промяната в излъчването половин секунда преди Сван да се наведе за револвера. Извади лазерния меч от колана си с леко светкавично движение, но възрастният джедай го изпревари. В мига, когато светна зелено-бялото острие на лазерния меч, Кбаот вдигна ръце и от върховете на пръстите му избликна залп от добре познатите сини светкавици.
Сван беше улучен право в главата и гърдите. Той се присви на две, изпищя и се строполи на земята. Кбаот изпрати втори залп в тялото му и Сван отново извика. Лазерният револвер, около който за момент се появи синьо-бяло сияние, изхвръкна от дланта му.
Кбаот свали ръката си. Единственият звук в колибата беше тихото хленчене на проснатия на пода мъж. Люк го гледаше ужасен. Стомахът му се присвиваше от миризмата на озон.
— Кбаот! — извика възмутено той.
— Ще се обръщаш към мен с „Учителю“! — прекъсна го старецът.
Люк си пое дълбоко дъх, насили се да успокои съзнанието и гласа си. Свали лазерния меч, прибра го в колана и коленичи до стенещия мъж. Явно Сван все още изпитваше силни болки, но ако не се брояха следите от изгаряне по лицето и гърдите, изглежда, не бе сериозно ранен. Люк внимателно покри с ръка най-тежките изгаряния, присегна се със Силата и се опита да облекчи болката му.
— Джедай Скайуокър! — извика зад него Кбаот. — Раните не са сериозни. Ела тук.
Люк не помръдна и отвърна през зъби:
— Боли го.
— Трябва да го боли — каза Кбаот. — Имаше нужда от урок, а болката е единственият учител, която никой не забравя. Ела с мен.
За момент Люк се зачуди дали да се подчини. По лицето и излъчването на Сван личеше, че много го боли…
— Нима бе по-добре Тарм да лежи сега убит? — добави Кбаот.
Люк погледна лазерния револвер на пода, после застиналия Тарм, който стоеше неподвижно с облещени очи. Лицето му имаше цвета на мръсен сняг.
— Можеше да го спреш и по други начини каза младият джедай и се изправи.
— Но нито един от тях нямаше да запомни задълго — Кбаот прикова с погледа си Люк. — Чуй ме, джедай Скайуокър, и го запомни добре. Ако позволиш присъдата ти да бъде забравена, ще се наложи много пъти да повтаряш урока си — той задържа погледа си още няколко секунди и се обърна към вратата. — Нямаме повече работа тук. Да тръгваме.
Звездите блестяха високо в небето, когато Люк внимателно отвори ниската порта на Върховния замък и излезе от двора. Арту беше забелязал приближаването му и веднага щом господарят му затвори портата
