Нямаше представа, колко време ще е нужно на Ландо, за да свали екрана от стената, да го огледа внимателно и след това да го върне на мястото му. На теория беше по- добре да се презастрахова и той успя да разтегли търсенето на напитката цели пет минути. Накрая благодари весело и се съгласи да вземе „Кибша“ реколта четирийсет и осма. Барманът тръгна към вратата и Хан го последва, стиснал палци.
Ландо стоеше на същото място, където го бяха оставили, ръцете му лежаха спокойно на бара, но лицето му беше сковано. И имаше защо. На няколко крачки зад него стоеше Иренес, стиснала здраво бластера си.
— Здравей, Иренес — кимна Хан, като се опита да я погледне с най-невинния си поглед. — Странно е, че те срещаме тук.
Усилията му бяха напразни.
— Изобщо не е толкова странно — отвърна рязко Иренес. — Сена ми заповяда да ви държа под око. Взехте ли това, за което дойдохте?
Хан погледна към Ландо и улови лекото му кимване.
— Да, мисля, че успяхме — каза той.
— Радвам се. Хайде да излизаме.
Хан подаде бутилката „Кибша“ на бармана.
— Задръж си я — каза той. — Веселбата май се отлага.
Излязоха от салона, отвън ги чакаше стар петместен транспортьор.
— Влизайте — каза Иренес и махна към задната врата. Хан и Ландо се подчиниха; Вътре ги чакаше Сена Лейкволд Миданил, застинала в неприсъща скованост.
— Господа — кимна мрачно тя. — Седнете, моля.
Хан се отпусна в едно от креслата и се завъртя към нея.
— Нима вече е време за вечеря?
— Иренес, поеми управлението — каза Сена, без да му обърне никакво внимание. — Разходи ни из лагера, няма значение, накъде караш.
Иренес мълчаливо мина в предната част и след няколко секунди потеглиха с леко поклащане.
— Не останахте дълго в стаята си — обърна се Сена към Хан.
— Не си спомням сенаторът да е казвал, че не бива да излизаме отвърна Хан.
— Вярно — съгласи се тя. — От друга страна, добре възпитаните гости не се разхождат без придружител в забранени места.
— Извинявам се — каза Хан, като се опита да прикрие подигравателния тон. — Не знаех, че запасите ви от алкохол са строго секретни — той погледна навън: — Ако искате да ни върнете обратно в стаята, бъркате пътя.
Сена го изгледа изучаващо:
— Дойдох да ви помоля за една услуга.
Това беше последното, което Хан бе очаквал да чуе от нея, и му бяха необходими няколко секунди, докато си върне гласа:
— Каква услуга?
— Да поговорите с Мон Мотма от мое име и да помолите нея и съвета да покани сенатор Бел Иблис да се присъедини към Новата република.
Хан сви рамене. За това ли беше изминал целия път дотук?
— Не ви е нужна специална покана, за да се присъедините към нас. Трябва само да се свържете с някого от съвета и да му предложите услугите си.
Един мускул на бузата на Сена трепна.
— Точно със сенатора няма да е толкова лесно — каза тя. — Става въпрос не толкова за присъединяване към Новата република, а за завръщане.
Хан хвърли поглед към Ландо и предпазливо кимна.
— Аха.
Сена въздъхна и се извърна към прозореца.
— Беше доста отдавна — започна тя. — Преди различните групи от съпротивата, които се бореха срещу Империята, да се обединят в Бунтовническия съюз. Какво знаете за този период от историята?
— Само това, дето го има в официалните архиви — отвърна Хан. — Мон Мотма и Бейл Органа събрали трите най-големи групи и ги убедили да се съюзят. След това съюзът се разраснал като снежна топка.
— Знаете ли как се казва това първо споразумение?
— Разбира се. Корелиански договор… — Хан спря и смаяно повтори: — Корелиански договор!?
— Точно така — кимна Сена. — Сенатор Бел Иблис, а не Мон Мотма убеди първите три групи от съпротивата да се срещнат и освен това им гарантира защита от Империята.
Известно време единственият звук в транспортьора беше бръмченето на агравитаторите.
— И какво се е случило? — попита Ландо.
— Накратко казано, Мон Мотма излезе начело — отвърна Сена. — Сенатор Бел Иблис беше далеч по- добър стратег и тактик от нея, по-добър дори от повечето генерали и адмирали от Бунтовническия съюз в първите му дни. Но тя имаше дарбата да вдъхновява, способността да обединява разни групи и раси за съвместна работа. Постепенно Мон Мотма стана най-яркият символ на бунтовниците, а Органа и сенаторът отстъпваха на заден план.
— Явно на Бел Иблис не му е било лесно да го преглътне — измърмори Ландо.
— Трудно му беше наистина — кимна тя. — Но разберете, не само гордостта бе причина да оттегли подкрепата си. Бейл Органа имаше огромно усмиряващо влияние върху Мон Мотма, той беше един от малкото хора, които тя уважаваше, и му вярваше достатъчно, за да следва съветите му. След като той загина при нападението на „Звездата на смъртта“ на Алдераан, нямаше вече кой да й се опре. Тя събра в ръцете си почти цялата власт и сенаторът започна да подозира, че иска да свали императора само за да заеме мястото му.
— И тогава се е оттеглил от съюза и е започнал личната си война срещу Империята — подхвърли Ландо. — Знаеш ли нещо за това, Хан?
— Нищо не съм чувал — поклати глава Хан.
— Друго не съм и очаквала — каза Сена. — Вие бихте ли разгласили измяната на човек с ранга на сенатора? Особено по време на войната?
— Вероятно не — призна Хан. — Вероятно по-скоро е за чудене, че не е имало други групи, които да се оттеглят като вас. Мон Мотма може да бъде доста надменна и арогантна, когато поиска.
— По време на войната нямаше никакво съмнение, кой командва — добави сухо Ландо. — Веднъж видях как съсипа един от любимите проекти на адмирал Акбар и генерал Мадин, защото реши, че не й харесва.
Хан се обърна рязко към Сена. Беше му хрумнала ненадейна мисъл.
— Затова ли сте преустановили нападенията си срещу Империята? За да се противопоставите на Мон Мотма, ако тя превърне Новата република в диктатура?
— Точно така — отвърна Сена. — Преместихме се тук, в гнездото на Пилигрима, преди три години и преустановихме почти всички нападения освен набезите за доставка на храна и материали и започнахме да изработваме тактически планове за всеки случай. И се настанихме да чакаме триумфалното реабилитиране па сенатора — бузата й отново потръпна. — И оттогава чакаме.
Хан погледна навън към лагера. Изпълваше го усещане за огромна загуба. Легендарният сенатор Бел Иблис напразно чакаше да се завърне във властта.
— Това никога няма да стане — каза той тихо.
— Знам — тя се поколеба, но продължи: — Сенаторът запада.
— Само че не може да преглътне гордостта си и да отиде при Мон Мотма и да я помоли да бъде приет отново в съюза — кимна Хан. — Така че ви е накарал да поговорите с нас…
— Той няма нищо общо — прекъсна го рязко Сена. — Дори не знае, че говоря с вас. Правя го на моя отговорност.
Хан се отдръпна леко.
— Разбира се — кимна той. — Както кажеш.
Сена поклати глава:
