— Какво каза?
— Чухте ме — отвърна Мара. — Тук загина императорът. Защо избрахте това място за среща?
Адмиралът се замисли и заповяда:
— Ела насам, Мара Джейд.
В гласа му се таеше огромна сила и Мара откри, че несъзнателно се приближава към Траун.
— Ако това е някаква шега, тя издава долнопробен вкус — изплю тя. — А ако е проверка, да приключваме по-бързо.
— Нищо подобно — отвърна Траун. Мара стигна до външния кръг екрани и спря. — Изборът на Ендор за място на срещата беше наложен от обстоятелства, които нямат нищо общо с теб — синьо-черната му вежда се вдигна леко:
— Макар че може би не е така. Все още предстои да бъде установено. Наистина ли усещаш присъствието на императора тук?
Мара си пое дълбоко дъх, въздухът нахлу болезнено в дробовете й. Дали Траун виждаше колко я наранява това място? Колко пълна със спомени и усещания си оставаше системата на Ендор? Дали изобщо за него би имало някакво значение, дори и да го знаеше? Той наистина разбираше, Мара го усещаше от начина, по който я гледаше. Но тя изобщо не се интересуваше какво си мисли адмиралът.
— Усещам доказателствата за гибелта му — отвърна тя.
— Не е приятно. Хайде да свършваме по-бързо, за да мога да се махна колкото може по-скоро.
Той сви устни, вероятно се забавляваше с увереността й, че ще напусне „Химера“.
— Чудесно. Да започнем с някакво доказателство за претенциите ти.
— Дадох на капитана на „Непреклонен“ секретна парола с пълен достъп — напомни му тя.
— И затова си тук вместо в затворническа килия — отвърна Траун. — Паролата не е доказателство.
— Добре тогава — кимна Мара. — С вас сме се срещали веднъж по време на откриването на новото крило на събранието в императорския дворец на Корускант. На церемонията императорът ме представи като Лиана, една от любимите му танцьорки. по-късно, по време на един ритуал, извършен в тесен кръг, ви разкри истинската ми самоличност.
— И какъв беше този ритуал?
— Вашето тайно обявяване за върховен адмирал.
Траун облиза устни. Погледът му не се отделяше от лицето й.
— И на двете церемонии ти беше облечена в бяла рокля. Като изключим шарфа, роклята имаше само едно украшение. Спомняш ли си какво беше то?
Мара се замисли.
— Малка брошка на рамото — каза бавно тя. — На лявото рамо. Доколкото си спомням, беше модел на Ксикуин.
— Точно така — Траун се протегна към контролното табло и докосна някакъв клавиш. Изведнъж стаята се изпълни с холограми на брошки, закачени на украсени колони. — Брошката, която носеше онази вечер, е някъде тук. Намери я.
Джейд преглътна и се обърна бавно, за да се огледа наоколо. За ролята си на член на антуража на императора беше притежавала буквално стотици модерни рокли. Да си припомни едно украшение към тях…
Поклати глава, опитвайки се да изчисти съзнанието си от неприятните усещания, които я притискаха. Като дете имаше чудесна памет, която императорското обучение беше направило още по-добра. Събра мислите си, изолира тревожното излъчване на това място и се съсредоточи…
— Тази — посочи тя нежен филигран в жълто и синьо.
Изражението на Траун не се промени, но той се поотпусна в креслото.
— Добре дошла отново при нас, Ръка на императора — поздрави я той, докосна контролното табло и великолепната колекция произведения на изкуството изчезна. — Доста време ти бе нужно, за да се завърнеш.
Блестящите червени очи се впиха в нея, въпросът не беше зададен, но беше очевиден.
— Какво щях да намеря тук, ако бях дошла по-рано? — отвърна Мара. — Кой освен един върховен адмирал би ме приел?
— Това ли е единствената причина?
Мара се поколеба, усети поставения капан. Траун беше начело на Империята вече повече от година, а досега тя не беше направила никакъв опит да се свърже с него.
— Има и други — отговори тя. — Но сега не бих искал да говоря за тях.
Върховният адмирал я погледна сурово:
— Вероятно не искаш и да обясниш защо помогна на Скайуокър да избяга от Талон Карде?
ТИ ЩЕ УБИЕШ ЛЮК СКАЙУОКЪР.
Мара потрепери. След първите удари на замрялото й за миг сърце не беше сигурна дали гласът е истински, или звучи само в главата й. Неприятното усещане се засили и за миг тя почти видя пред себе си съсухреното лице на императора. Образът стана по-ясен, останалата част от залата се разлюля пред очите й…
Пое си дълбоко дъх и направи опит да се успокои. Нямаше да припадне тук, пред върховния адмирал.
— Не аз позволих на Скайуокър да избяга — каза тя.
— А нима не можеше да промениш това решение? — попита Траун и отново вдигна вежди: — Ти, Ръката на императора?
— Бяхме на Миркр — напомни сковано Мара. — На пълна с йосаламири планета — погледна към йосаламирите, които висяха от хранителната рамка над креслото му. — Не ми се вярва да сте забравили влиянието им върху Силата.
— Много добре го помня — кимна Траун. — Всъщност именно защото йосаламирите правят невъзможно използването на Силата, става ясно, че някой е помогнал на Скайуокър да избяга. От теб искам да разбера дали заповедта е издал Карде, или някой от групата му е действал на своя глава.
Значи искаше да узнае на кого да си отмъсти. Мара прикова поглед в блестящите червени очи, вече започваше да си спомня защо императорът беше направил Траун върховен адмирал.
— Няма никакво значение, кой е отговорен — каза тя. — Тук съм да предложа сделка, която ще изкупи вината.
— Слушам — кимна Траун с безизразно лице.
— Искам да престанете да преследвате Карде и хората му. Да оттеглите обявените парични възнаграждения за всички нас и да ни позволите да кацаме във всички имперски системи и планети под ваш контрол — поколеба се, но вече беше прекалено късно да се прави на стеснителна: — Освен това на името на Карде да бъде открит кредит за три милиона за купуване на стоки и услуги за Империята.
— Само това ли? — провлачи върховният адмирал и изви устни в усмивка. — Май Скайуокър не струва толкова. Или възнамеряваш да ми доставиш и целия Корускант с него?
— Не продавам Скайуокър, нито пък Корускант — отвърна Мара. — Предлагам ви флотата „Катана“.
Усмивката изчезна.
— Флотата „Катана“? — повтори тихо Траун и погледът му блесна.
— Да, флотата „Катана“ — кимна Мара. — Тъмната сила, ако предпочитате по-драматичното име. Предполагам, че сте чували за нея.
— Къде е тя?
Траун отново използва силата на гласа си, но този път Мара беше подготвена. Макар че и без това той нищо нямаше да разбере.
— Нямам представа — отвърна тя. — Но Карде знае. Върховният адмирал я изгледа мълчаливо и накрая попита:
— Откъде?
— Бил е на някаква контрабандистка операция, която замалко не се провалила — заразказва Мара. — Успели да избягат под носа на дебнещите ги имперски кораби, но не са имали време да довършат изчисленията за скок в хиперпространството. Изскочили посред флотата, но помислили, че е капан, и отново се прехвърлили в хиперпространството. Корабът им пострадал доста. Карде бил дежурен навигатор и
