разбрал на какво се били натъкнали.
— Интересно — измърмори Траун. — И кога точно се е случило това?
— Няма да ви кажа нищо повече, докато не сключим споразумение — отвърна Мара. Видя изражението на лицето му и продължи: — И не си правете труда да ме пускате през ситата на разузнаването. Аз наистина не знам къде е флотата.
Траун я изгледа изучаващо.
— И дори и да знаеше, щеше да имаш блокираща настройка — съгласи се той. — Кажи ми тогава къде е Карде.
— За да го залови разузнаването ли? — Мара поклати глава: — Не, пуснете ме да се върна при него и аз ще ви донеса координатите. Само така може да сключим сделката. Стига да ви интересува, разбира се.
На лицето на върховния адмирал беше легнала тежка сянка.
— Не си позволявай да ми казваш какво да правя, Мара Джейд — прошепна заплашително той. — Дори и когато сме сами.
Мара потрепери. Да, наистина си спомняше защо императорът беше направил Траун върховен адмирал.
— Аз бях Ръката на императора — напомни тя, като се опита, доколкото можеше, да наподоби тона му. Дори и в собствените й уши прозвуча като жалка имитация. — Говорех от негово име и дори върховните адмирали бяха длъжни да ми се подчиняват.
Траун се усмихна подигравателно:
— Нима? Паметта ти изневерява, Ръка на императора. Като оставим дреболиите настрана, ти беше просто един тесноспециализиран куриер.
Мара го изгледа втренчено:
— Вероятно вашата памет се нуждае от освежаване, върховен адмирал Траун — отвърна тя. — Аз обикалях цялата империя от името на императора, вземах политически решения, които променяха живота на хората на най- високите етажи на управление…
— Ти разнасяше волята му и нищо повече — прекъсна я рязко Траун. — Няма никакво значение, дали си чувала заповедите му по-ясно, отколкото другите му ръце. Те си остават решения на императора, които ти само си изпълнявала.
— Какво искате да кажете с „другите му ръце“? — повдигна глас Мара. — Аз бях единствената… — изражението на върховния адмирал я накара да млъкне. Изведнъж всичкият надигащ се гняв се стопи. — Не — задъхано прошепна тя. — Не, грешите!
Той сви рамене:
— Ти избираш на какво да вярваш. Но не се опитвай да заслепяваш останалите с преувеличени спомени за собствената си значимост — той посегна към контролното табло и натисна клавиш: — Капитане? Какво докладва десантната част?
Отговорът не се чу, но Мара изобщо не се интересуваше от делата на хората на Траун. Върховният адмирал грешеше. Не можеше да не греши. Нали самият император й беше дал титлата Ръка на императора? Нали самият той я беше довел на Корускант от дома й, бе я научил как да използва редкия си талант за Силата, за да му служи? Той не можеше да я излъже!
— Не, няма смисъл — каза Траун в предавателя и вдигна поглед към Мара: — Случайно да имаш представа, какво би накарало Лея Органа Соло да дойде на Ендор?
Мара с усилие се отърси от спомените и се върна в настоящето.
— Органа Соло е на Ендор?!
— Поне „Хилядолетен сокол“ е тук — отвърна мрачно той. — Оставен е празен на орбита, което за съжаление не ни позволява да разберем къде е тя. Ако е тук всъщност — той отново се обърна към контролното табло: — Много добре, капитане. Заповядайте да приберат кораба на „Химера“. Може би едно по-подробно претърсване ще ни даде някаква информация — получи отговор, че заповедта е получена, и изключи предавателя. — Е, Ръка на императора — каза той и впи очи в Мара. — Споразумяхме се. Тъмната сила срещу отменянето на смъртната присъда над Карде. Колко време ще ти е нужно, за да се върнеш до базата на Карде?
Мара се поколеба, но тази информация нямаше да помогне много на върховния адмирал.
— С „Небесен път“ около три дни. Ако го пришпоря много, два и половина.
— Предлагам ти да постъпиш точно така — отвърна Траун. — Имаш точно осем дни, за да получиш координатите на флотата и да ми ги донесеш тук.
Мара го зяпна невярващо:
— Осем дни?! Но това е…
— Осем дни. Или аз ще намеря Карде и ще получа координатите по мой си начин.
В главата на Мара проблеснаха светкавично най-малко десет възможни отговора, но като погледна отново блестящите червени очи, ги преглътна неизречени.
— Ще направя всичко, което е по силите ми — смутолеви тя.
Обърна се и тръгна към вратата.
— Сигурен съм, че ще се постараеш — извика след нея върховният адмирал. — А след това ще седнем да си поговорим за годините, през които не си била в служба на Империята, и ще обясниш защо се завърна толкова късно.
Пелаеон зяпна изненадано върховния адмирал. Сърцето му биеше оглушително в гърдите.
— Флотата „Катана“?! — повтори той предпазливо.
— Така каза младата Ръка на императора — отвърна Траун. — Погледът му беше прикован в един от екраните пред него. — Може и да лъже, разбира се.
Пелаеон автоматично кимна, представяйки си новите възможности, които се откриваха пред тях.
— Тъмната сила — прошепна той старото прозвище и се заслуша в ехото на думите в съзнанието си. — Знаете ли, навремето си мечтаех да намеря флотата.
— Както повечето хлапаци — отвърна сухо Траун. — Поставихте ли на кораба й устройство за проследяване?
— Тъй вярно, сър — капитанът плъзна поглед из залата, като разсеяно спираше вниманието си на скулптурите и пластиките, които върховният адмирал беше избрал да гледа днес.
Тъмната сила, изгубена за почти петдесет години. А сега щеше да падне в ръцете им… Изведнъж той потрепери и се върна да погледне отново някои от скулптурите. Голяма част от тях му изглеждаха някак познати.
— Това са различни произведения на изкуството, украсявали кабинетите в космическото управление „Рендили“ и отдела за планиране във флотата по времето, когато са разработвали основния план на „Катана“ — отговори на незададения му въпрос Траун.
— Ясно — кимна Пелаеон. Пое си дълбоко дъх и неохотно се завърна към реалността. — Вие разбирате, сър, колко невероятно е твърдението на Джейд.
— Да — върховният адмирал вдигна блестящия си поглед към капитана: — Но то е и вероятно — той докосна клавиш и част от скулптурите изчезнаха. — Наблюдавайте внимателно.
Капитанът се обърна. Това беше същата сцена, която Траун му беше показал преди няколко дни — трите тежки крайцера, които прикриваха с оръдията си „Дамата на късмета“ и неидентифицирания товарен кораб, така че да успеят да избягат от Ню Кав… Пелаеон рязко си пое дъх. В съзнанието му нахлу невероятно подозрение:
— Тези кораби?!
— Точно така — каза Траун с мрачно задоволство. — Разликите между обикновен кръстосвач и крайцер с напълно автоматизирани системи са малки, но си личат, когато знаеш какво да търсиш.
Пелаеон намръщено гледаше холоса и се опитваше да проумее връзката между случилото се край Ню Кав и Мара Джейд.
— С ваше позволение, адмирале, но не ми се вярва Карде да доставя кораби на този изменник корелианеца.
— Да, така е — кимна Траун. — Очевидно още някой от злополучния контрабандистки кораб е разбрал на какво са се натъкнали. И ние ще трябва да го намерим.
— С какви данни разполагаме?
