— Още не — отвърна Уинтър и той долови скритото напрежение в гласа й. Тя също беше разтревожена. — Но се чух с Люк. Всъщност затова исках да се свържа с вас.
— Да няма някакви неприятности?
— Не знам, съобщението е доста кратко. Иска да се срещнете на Ню Кав.
— На Ню Кав ли? — Хан намръщено погледна покритата с облаци планета под тях. — Защо?
— Не пише. Просто да се срещнете в, цитирам: „център за обмяна на пари“, край на цитата.
— Какво? — Хан изненадано се обърна към Ландо. — Какво може да означава това?
— Става въпрос за заведението „Мишра“, където се срещнах с него, докато ти преследваше Брейлия — отвърна Ландо. — Ще ти разкажа подробностите после.
— Чакай малко — намеси се Хан, когато Ландо се приготви да отговори на Уинтър. — Значи той не е говорил с теб лично?
— Не, съобщението беше писмено — отвърна тя. — И освен това не беше шифровано.
— Люк няма на изтребителя си устройство за кодиране, нали? — попита Ландо.
— Не, но може да кодира съобщението с някакъв дипломатически код на Новата република — каза Хан. — Това за обмяната на пари само вие двамата ли го знаете?
— Ние двамата и още стотина — призна Ландо. — Мислиш, че е капан ли?
— Възможно е. Добре, Уинтър, благодаря. Отсега нататък ще се свързваме по-често.
— Чудесно. Пазете се!
— Разбира се!
Хан въздъхна и погледна към Ландо.
— Корабът е твой, приятелю. Какво предпочиташ: да се смъкнем долу и да проверим или направо да отпрашим към плаващото казино, за което така си мечтаеш.
Ландо със съскане пое въздух между стиснатите си зъби.
— Май нямаме голям избор — каза той. — Ако съобщението е от Люк, сигурно става дума за нещо важно.
— А ако не е?
Ландо се ухили мрачно.
— Е, и преди сме се измъквали от имперски капани. Хайде да кацнем и да проверим.
След начина, по който избягаха от Илик преди няколко дни, беше съмнително дали местните власти ще останат очаровани да видят отново в града си „Дамата на късмета“. За щастие Ландо доста добре бе оползотворил свободното време през последните два дни и когато кацнаха на космодрума, компютърът чинно записа пристигането на яхтата „Прищявката на Тамара“.
— Чудесно е, че се връщаме — подхвърли сухо Хан, когато двамата с Ландо слязоха по стълбичката. — Не е зле да се поогледаме, преди да хлътнем в заведението.
Ландо внезапно спря и пошепна:
— Едва ли ще ни се наложи да се занимаваме с „Мишра“.
Хан се обърна към него крадешком, нехайно спусна ръка към бластера си и плъзна поглед в посоката, в която гледаше Ландо. На около пет метра от стълбичката на „Дамата на късмета“ стоеше набит мъж, облечен в шарена туника. Той дъвчеше единия край на цигара и им се усмихваше със свенлива невинност.
— Приятел ли ти е? — прошепна Хан.
— Не бих казал — прошепна Ландо. — Казва се Нилс Фериер. Крадец на кораби и от време на време контрабандист.
— Предполагам, че е бил в „Мишра“ по време на онази история?
— Едно от главните действащи лица е.
Хан кимна и плъзна поглед през космодрума. Сред множеството забързани по работа хора биеха на очи неколцина, които просто се мотаеха.
— Крадец на кораби, а?
— Да, но едва ли би се занимавал с дреболия като „Дамата на късмета“ — увери го Ландо.
Приятелят му изсумтя:
— Дръж го под око все пак.
— Бъди сигурен, ще внимавам.
Слязоха от стълбичката и без да се бяха уговаряли, спряха и зачакаха. Фериер се ухили още по-широко и бавно тръгна насреща им.
— Здравей, Калризиан — кимна той. — Продължаваме да се сблъскваме, а?
— Здравей, Люк — отвърна Хан, преди Ландо да успее да си отвори устата. — Променил си се.
Още малко и Фериер щеше да докара истинска смутена усмивка.
— Е, съжалявам. Но едва ли щяхте да дойдете, ако бях подписал съобщението със собственото си име.
— Къде е Люк? — попита рязко Хан.
— Откъде да знам? — сви рамене Фериер. — Изчезна заедно с вас. Тогава го видях за последно.
Хан го огледа изпитателно, търсейки някаква следа от лъжа. Не видя нищо подобно.
— Какво искаш?
— Предлагам сделка на Новата република — сниши глас крадецът. — Продавам бойни кораби. Интересувате ли се?
По гърба на Хан полазиха тръпки:
— Може и да се интересуваме — отвърна, стараейки се гласът му да звучи нехайно. — За какви кораби говорим?
Фериер махна към стълбичката:
— Какво ще кажете да се качим?
— А защо да не си останем тук? — отвърна Ландо.
Крадецът се дръпна леко:
— по-спокойно, Калризиан. Какво си мислиш, че ще си тръгна с яхтата ти в джоба ли?
— За какви кораби става въпрос? — повтори Хан.
Фериер го погледна за момент, после многозначително се озърна.
— Големи — отвърна, като още повече сниши глас. — Стари крайцери — сега вече шепнеше: — Флотата „Катана“.
Хан с усилие запази изражението си на печен комарджия.
— Флотата „Катана“, така ли?
— Говоря сериозно — настоя крадецът. — „Катана“ е намерена и аз знам как да се свържа с човека, който знае къде е.
— Така ли? — изръмжа Хан. Нещо в лицето на Фериер…
Той се обърна рязко, очаквайки да види как някой се промъква зад гърба им през стълбичката в „Дамата на късмета“. Но освен обичайните преплетени сенки от светлините на космодрума не се виждаше нищо.
— Какво става? — попита Ландо.
— Нищо — отвърна Хан и отново се обърна към Фериер. Ако крадецът на кораби наистина имаше връзка с доставчика на Бел Иблис, това щеше да им спести доста време. Но ако разполагаше само със слухове, може би се опитваше да измъкне от тях повече информация.
— Защо си мислиш, че знае нещо? — попита настойчиво той.
Фериер се усмихна лукаво:
— Безплатна информация, а, Соло? Хайде, много добре знаеш как се правят тези работи.
— Добре тогава — намеси се Ландо. — Какво искаш от нас и какво ни предлагаш да купим?
— Знам името на човека — отвърна крадецът и лицето му отново стана сериозно. — Но не знам къде е. Мислех си, че ако обединим силите си, ще го докопаме, преди Империята да се е усетила.
Хан почувства, че нещо го стяга за гърлото:
— Империята също ли е замесена?
Фериер го изгледа презрително:
— След като начело е върховният адмирал Траун ли? Той е замесен във всичко.
Хан се усмихна криво. най-накрая откриха името на адмирала.
