— Вейдър също бе обърнат дълбоко в тъмната страна на Силата — каза той. — Но успя да счупи оковите и да се завърне при нас. И майстор Кбаот може да го направи.
— Не бих се обзаложила — измърмори Мара, но прибра бластера в кобура. Нямаха време за спорове, а и докато се нуждаеше от помощта му, той имаше право на вето. — Не забравяй, че ако сгрешиш, ще си платиш.
— Знам — той погледна още веднъж към Кбаот и се обърна пак към нея: — Каза, че Карде има неприятности.
— Да — кимна Мара, доволна от смяната на темата. Споменаването на императора и Вейдър ясно й напомни кошмара, който я преследваше от смъртта на императора. — Върховният адмирал го плени. Нужна ми е помощта ти, за да го освободя.
Приготви се за неизбежния спор и пазарене, но за нейна изненада Скайуокър само кимна и се изправи:
— Да тръгваме тогава.
Арту за последен път изпиука жално и с обичайния проблясък на лъжливо движение изтребителят изчезна в хиперпространството.
— Никак не му харесва — каза Люк и изключи предавателя на реактивния изтребител, с който Мара бе дошла на Джомарк, — но май успях да го убедя да се върне у дома.
— А трябваше да си сигурен — подхвърли Мара от пилотското кресло, без да откъсва поглед от екраните на навигационния компютър. — Промъкването в склада за доставки ще бъде достатъчно трудно и без по петите ни да се мотае изтребител на Новата република.
— Вярно — кимна Люк и я изгледа озадачено.
Питаше се дали това, че се бе качил в нейния изтребител, бе от най-умните неща, които беше правил напоследък. Мара остави йосаламира в задната част на кораба и сега той долавяше тлеещата като жарава в съзнанието й омраза към него. Тя пораждаше неприятни спомени за императора — учителя на Мара — и Люк се запита дали цялата история за залавянето на Карде не е някакъв сложен номер, с който да го подмами към смъртта му. Все пак Мара контролираше добре чувствата си и той не усещаше прикритост в нея. Но пък не беше усетил прикритост и в Кбаот, преди да стане твърде късно.
Люк помръдна в креслото си, на лицето му изби червенина от неудобство, като си спомни колко лесно се беше подлъгал от представлението на Кбаот. Но това всъщност изобщо не беше представление. Нямаше съмнение, че емоционалната нестабилност на майстора джедай бе неподправена. И дори това непостоянство да не стигаше до лудост, както я определи Мара, пак бе достатъчно, за да бъде сметнат Кбаот за болен човек. И ако твърдението й, че майсторът джедай работи за Империята беше вярно…
Люк потрепери. „Ще я направя толкова могъща, колкото не си си представял“, беше обещал Кбаот за Лея. Думите му се различаваха от това, което бе казал Вейдър на Ендор, но усещането за тъмната Сила зад тях бе същото. Какъвто и да е бил Кбаот навремето, за Люк нямаше съмнение, че сега е поел пътеката към тъмната страна на Силата. Но Люк успя да помогне на Вейдър да се пребори и да се върне от тази пътека. Нима сега се заблуждаваше, че може да направи същото и за Кбаот?
Той прогони тази мисъл. Както и да беше обвързана съдбата на майстора джедай с неговата, евентуалните нови срещи бяха далеч в бъдещето, за да се притеснява за тях. Сега трябваше изцяло да се съсредоточи върху предстоящата задача.
— Как върховният адмирал стигна до Карде? — попита той.
Мара стисна устни за момент и Люк долови проблясък на самообвинение.
— Бяха заложили устройство за проследяване на кораба ми — отвърна тя. — И аз ги отведох право при него.
Люк кимна, спомни си за спасяването на Лея и за мъчителното бягство от първата „Студена звезда“ на борда на „Сокол“.
— Същия номер ни изиграха и на нас. Така намериха базата на Йовин.
— Като знам какво им струваше това, май нямате много основания да се оплаквате — подметна саркастично Мара.
— Не ми се вярва императорът да е бил много доволен — измърмори Люк.
— Никак — потвърди тя с натежал от спомени глас. — Вейдър замалко не се прости с живота си заради тази глупава грешка — Мара погледна към ръцете на Люк и нарочно добави. — Ти тогава загуби дясната си ръка.
Люк сви пръстите на изкуствената си дясна ръка. Усещаше призрачното ехо на свирепата болка, която го беше връхлетяла, когато лазерният меч на Вейдър проряза кожата, мускулите и костта. В главата му блесна част от стар татуински афоризъм: нещо за преминаването на злото от бащите към децата…
— Какъв ти е планът? — попита той.
Мара пое дълбоко дъх и Люк усети колко трудно се откъсна от миналото.
— Карде е задържан на борда на флагманския разрушител на върховния адмирал „Химера“ — започна тя. — Според плана на полетите след четири дни ще спрат за доставка на продукти в системата Уистрил. Ако побързаме, ще пристигнем там няколко часа преди тях. Ще скрием изтребителя, ще завладеем една от товарните совалки за зареждане и ще влезем в „Химера“ с останалите.
Люк се замисли. Звучеше рисковано, но не беше невъзможно.
— Какво ще правим, като се качим?
— Обичайната имперска процедура е да държат екипажа на совалките заключен в корабите им, докато войниците от „Химера“ разтоварят — обясни Мара. — Поне такава беше стандартната процедура преди пет години. Значи ще трябва да измислим нещо, за да излезем от совалката.
— Звучи несигурно — поклати глава Люк. — Не трябва в никакъв случай да привличаме вниманието към себе си.
— Имаш ли по-добра идея?
Той сви рамене:
— Не още. Но имаме на разположение цели четири дни, за да помислим. Все ще ни хрумне нещо.
ГЛАВА 22
Мара изключи агравитаторите и с лек метален трясък товарната совалка кацна върху главната палуба на задния хангар на „Химера“.
— Совалка 37 е вътре — съобщи в предавателя Люк. — Чакаме разпореждания.
— Прието, совалка 37 — прозвуча от говорителя гласът на дежурния офицер. — Изключете всички системи и се пригответе за разтоварване.
— Прието.
Люк се пресегна, за да изключи предавателя, но Мара го спря:
— Офицер, това е първият ми товарен курс — каза тя. Гласът й издаваше необходимата доза безгрижно любопитство. — Колко време ще останем тук, преди да можем да излетим?
— Настанете се удобно — отвърна сухо офицерът. — Ще разтоварим всички совалки и чак след това ще можете да си ходите. Поне няколко часа.
— Аха — с добре изиграна изненада каза Мара. — Е, благодаря. Май ще си полегна.
Изключи предавателя.
— Добре — въздъхна тя, свали коланите си и се изправи. — Времето би трябвало да е достатъчно, за да стигнем до затворническото отделение и да се върнем.
— Да се надяваме, че Карде е още на борда — подхвърли Люк и я последва до края на командното табло и по извита стълбичка към товарния отсек отдолу.
— Тук е — отвърна Мара и тръгна надолу по стълбите.
— Единственият проблем е, че вече може да са започнали пълната манипулация.
— Пълната манипулация!? — повтори изненадано Люк.
— Разпита — Мара стигна до средата на товарния отсек и се огледа. — Добре. Тук някъде ще го направим — посочи тя пода пред себе си. — Далеч е от любопитни очи и срезът няма да засегне нищо важно.
— Така е — Люк извади лазерния меч и започна внимателно да изрязва дупка в пода. Почти беше
