— Усетих промяна в Силата — каза Скайуокър, мина през портата и се показа по-ясно в бледата светлина на звездите. Лицето над черната туника беше безизразно, погледът му не се откъсваше от Мара. — Тук май се е водила някаква битка. Здравей, Мара.
— Скайуокър — успя да промълви тя с пресъхнали устни. След всичко случило се, откак бе пристигнала в системата на Джомарк, едва сега си даде сметка за обхвата на задачата, с която се беше нагърбила. Тя, която беше заплашила Скайуокър, че някой ден ще го убие, сега трябваше да го убеди, че заслужава повече доверие от един майстор джедай. — Виж, Скайуокър…
— Не си ли го насочила погрешно? — спокойно попита той. — Мислех, че се опитваш да хванеш мен.
Мара почти беше забравила за насочения към Кбаот бластер.
— Не идвам да те убия — отвърна тя. Дори в собствените й уши думите прозвучаха лъжливи и неубедителни. — Върховният адмирал хвана Карде. Имам нужда от помощта ти, за да го освободя.
— Ясно — Скайуокър погледна към Кбаот: — Какво се е случило тук, майстор Кбаот?
— Има ли значение? — отвърна старецът. — Каквото и да говори, дошла е, за да те унищожи. Според теб да не беше по-добре, ако не я бях спрял?
— Скайуокър… — започна отново Мара.
Той вдигна ръка, за да я накара да млъкне, без да отделя погледа си от Кбаот.
— Нападна ли ви? — попита той. — Заплаши ли ви по някакъв начин?
Мара погледна Кбаот и усети как дъхът й в дробовете застива. Увереността бе изчезнала от лицето на майстора джедай и на нейно място се бе появило нещо студено и застрашително, но насочено не към нея, а към Скайуокър.
И изведнъж разбра всичко. Нямаше нужда да убеждава Скайуокър в предателството на Кбаот. По някакъв начин той вече знаеше истината.
— Какво значение имат действията й? — попита настойчиво Кбаот. Гласът му беше дори по-студен от изражението на лицето. — Тя е живото доказателство за опасността, за която непрекъснато те предупреждавам, откак си дошъл. Опасността, пред която се изправят всички джедай — галактиката ни мрази и се страхува от нас.
— Не сте прав, майстор Кбаот — отвърна Скайуокър с почти нежен глас. — Много добре разбирате, че средствата имат не по-малко значение от поставената цел. Джедаят използва Силата за събиране на познание и за отбрана, не за нападение.
Кбаот изсумтя:
— Прости обяснения за прости хора. Или за тези, които не разполагат с достатъчно мъдрост, за да вземат сами решения. Аз съм отвъд тези неща, джедай Скайуокър. Ако решиш да останеш, един ден ще бъдеш като мен.
Скайуокър поклати глава:
— Съжалявам. Не мога — обърна се и тръгна към Мара.
— В такъв случай обръщаш гръб на галактиката — опита отново Кбаот, сега гласът му звучеше открито и сърдечно. — Хората могат да се надяват да достигнат до зрелост единствено под твоето водачество и сила. Знаеш го не по- зле от мен.
Скайуокър спря.
— Но нали току-що казахте, че те ни мразят — изтъкна той. — Как да учим хората, щом не желаят да ни приемат?
— Ние сме в състояние да излекуваме галактиката, Люк — прошепна Кбаот. — Без нас няма надежда за бъдещето. Абсолютно никаква.
— А защо той да не го направи без теб? — извика Мара, като се опитваше да разруши плетената от Кбаот словесна магия. Беше виждала императора да прави подобни неща, а и без това клепачите на Скайуокър изглеждаха доста натежали.
Всъщност той сякаш всеки момент щеше да падне. Както тя при приближаването си към Джомарк…
Мара се отдръпна от изтребителя и се приближи до Скайуокър. Майсторът джедай помръдна леко, като че ли възнамеряваше да я спре, но тя размаха заплашително бластера и той размисли.
Усети кога празната от Силата зона около йосаламира докосна Скайуокър. Той вдиша рязко, раменете му се изправиха от прегърбената стойка, която едва ли осъзнаваше, и той кимна, сякаш най-сетне бе проумял невероятно трудна част от някаква загадка.
— По този начин ли възнамерявате да излекувате галактиката, майстор Кбаот? — попита той. — Чрез принуда и измама?
Изведнъж Кбаот рязко отметна глава и се разсмя. Само това не бе очаквала Мара от него и от изненадата за момент се вцепени. И точно в тази частица от секундата майсторът джедай нанесе своя удар.
Изневиделица долетя малък камък и я удари силно по ръката, с която държеше бластера. Оръжието излетя в тъмнината, ръката й избухна в пулсираща болка.
— Внимавай! — извика тя, хвърли се на земята и затърси бластера си. Покрай ухото й профуча втори камък.
До нея се чу рязко съскане и изведнъж всичко наоколо се освети от зеленикаво-белия блясък на лазерния меч на Скайуокър.
— Мини зад кораба — заповяда той. — Аз ще го спра.
Мара веднага си спомни за Миркр, отвори уста, за да му напомни колко безпомощен е без Силата, но той пристъпи встрани и излезе от обхвата на йосаламира. Лазерният меч проблесна и тя чу две потраквания, когато блестящото острие отклони още два камъка.
Все още смеейки се, Кбаот вдигна ръка и запрати към тях синя светкавица. Скайуокър я прехвана с меча си и за миг зеленото острие беше обградено от синьо-бял отблясък. Втора светкавица мина край него и изчезна, щом докосна празната от Силата зона около Мара. Трета заигра около острието на меча.
Ръката на Мара попадна на нещо метално — бластера. Тя го грабна и се завъртя срещу Кбаот. Изведнъж всичко пред нея избухна в ослепителна канонада лазерни изстрели. Беше забравила за дроида в изтребителя. Очевидно и Кбаот бе допуснал същата грешка.
— Скайуокър? — извика Мара, като се опитваше да погледне през виолетовата мъгла, която плуваше пред очите й, и сбърчи нос от дразнещата миризма на озон. — Къде си?
— Тук, при Кбаот — отвърна той. — Още е жив.
— Това е поправимо — изръмжа тя.
Като си проправяше внимателно път през димящите кратери от лазерните оръдия на изтребителя, тя тръгна към гласа. Кбаот лежеше по гръб и дишаше равномерно. Скайуокър бе коленичил до него.
— Дори не е ранен — прошепна тя. — Поразително.
— Арту не стреля, за да го убие — отвърна Скайуокър, като пръстите на ръцете му се движеха нежно по лицето на стареца. — Вероятно е пострадал от звуковия шок.
— Или го е повалила ударната вълна — съгласи се Мара и насочи бластера към неподвижната фигура. — Отдръпни се, ще го довърша.
Скайуокър я погледна:
— Няма ла го убием каза той. — Не така.
— Да не би според теб да трябва да го изчакаме да дойде в съзнание, за да може да се бие? — отвърна тя.
— Не виждам защо изобщо трябва да го убиваме — настоя Люк. — Ние ще сме се отдалечили от Джомарк дълго преди той да дойде на себе си.
— Не бива да оставяш врагове след себе си — каза сковано тя. — Ако искаш да живееш, разбира се.
— Не сме сигурни, че ни е враг, Мара — отвърна младият мъж с вбесяващата си искрена убеденост. — Кбаот е болен. Може би има начин да бъде излекуван.
Мара сви устни:
— Ти не го чу как говореше, преди да се появиш. Той наистина е луд, но това не е всичко. Кбаот е много силен и опасен — поколеба се и продължи: — Говореше точно като императора и Вейдър.
На бузата на Скайуокър потрепери мускул:
