— Благодаря.
Два часа по-късно Мара седеше в пилотското кресло в кабината на реактивния изтребител. Отправи се към дълбокия космос, а в главата й нахлу странно и неприятно усещане за нещо вече видяно. Точно с такъв кораб само преди няколко седмици беше излетяла над гората в Миркр в преследване на избягалия затворник. Сега като в някакво изкривено повторение на историята тя отново преследваше Люк Скайуокър. Само че не за да го убие, нито пък да го залови. Този път искаше да го помоли за помощ.
ГЛАВА 20
Последните двама мъже се отделиха от останалите селяни, изправени до задната стена, и пристъпиха към поставеното на висока платформа кресло, откъдето се произнасяха присъдите. В креслото се беше разположил Кбаот и внимателно ги наблюдаваше. Точно както Люк беше подозирал, когато селяните застанаха отпред, майсторът джедай се изправи.
— Джедай Скайуокър — каза той и посочи с ръка креслото. — Последният случай тази вечер е твой.
— Добре, майстор Кбаот — отвърна Люк, напрегнато се качи на платформата и неохотно седна. Според него креслото беше страшно неудобно, твърде топло, голямо и прекалено украсено. От всички вещи в дома на Кбаот то притежаваше най-силното излъчване на нещо чуждо и неуютно, което Люк си обясняваше единствено с остатъчното въздействие от часовете, които майсторът джедай беше прекарал в съдене на хората. А сега беше дошъл редът на Люк.
Пое си дълбоко въздух, опита се да надмогне умората, която сякаш беше станала неразделна част от него през последните дни, и кимна на двамата селяни.
— Готов съм — каза той. — Моля започнете.
Доколкото стана ясно, случаят беше относително лесен. Животните на първия селянин минали през оградата на втория и преди да ги открият и да ги изгонят, изпасли шест от храстите му с плодове. Собственикът на животните бе готов да плати възмездие за опустошените храсти, но вторият селянин настояваше и да поеме разходите за ремонт на оградата. Първият възразяваше, че една добра ограда не би се разпаднала и освен това животните му били пострадали от острите колове, когато преминавали в другата градина. Люк седеше мълчаливо, слушаше ги и чакаше, докато най-накрая обвиненията и контраобвиненията приключиха.
— Добре — започна той — Решението ми за храстите с плодовете е следното: ти — кимна към първия селянин — трябва да платиш за засаждането на нови на мястото на повредените плюс допълнително обезщетение за изядените и унищожените от животните плодове. Размерът на обезщетението ще бъде определен от селския съвет.
До него Кбаот нервно помръдна и Люк потръпна от неодобрението, което излъчваше майсторът джедай. Замисли се за миг дали да не започне отначало и да се опита да намери друго разрешение на случая. Но не му се виждаше подходящо да си променя толкова рязко решението. Освен това нямаше никакви по-добри идеи.
Какво всъщност правеше тук? Огледа се, борейки се с неочакваната вълна на тревога. Всички бяха вперили очи в него: Кбаот, двамата тъжители и останалите селяни, дошли да гледат съда на джедаите. И всички очакваха да вземе правилното решение.
— А оградата ще огледам утре сутринта — продължи той. — Преди да взема решение, искам да видя какво е състоянието й.
Двамата селяни се поклониха и отстъпиха назад.
— Обявявам сесията за приключена — извика Кбаот.
Гласът му отекна тържествено въпреки сравнително малките размери на помещението. Интересен ефект. Люк се запита дали се дължи на акустиката в залата, или е още някоя джедайска техника, която Учителят Йода не му бе показал. Макар че нямаше никаква представа, за какво би могла да му бъде нужна.
Селяните се изнизаха навън, Кбаот се прокашля силно и Люк несъзнателно се напрегна.
— Чудя се, джедай Скайуокър — започна мрачно старецът, — дали изобщо си ме слушал през последните няколко дни.
— Съжалявам, майстор Кбаот — отвърна Люк.
Отново го завладя познатото усещане за вина. Както и да се стараеше, изглежда, никога не съумяваше да оправдае очакванията на майстора джедай.
— Съжаляваш?! — Кбаот подигравателно вдигна вежди: — Съжаляваш?! Джедай Скайуокър, случаят ти беше в ръцете. Трябваше да прекъснеш пререканията им много по- рано. Времето ти е твърде ценно, за да го прахосваш с дребни обвинения. Защо сам не определи размера на обезщетението, а прехвърли отговорността на тази абсурдна пародия върху селския съвет? А що се отнася до оградата… — поклати отвратен глава: — Нямаше никаква причина да отлагаш присъдата. Цялата информация беше пред теб, в главите им. Не би трябвало да има никакви проблеми дори за теб да измъкнеш информацията от тях.
Люк преглътна тежко и каза:
— Така е, майстор Кбаот. Но ми се струва, че надничането в мислите на други хора не е правилно…
— Как да не е правилно — прекъсна го старецът, — след като използваш това познание, за да им помогнеш?
Скайуокър безпомощно махна с ръка.
— Наистина се опитвам да ви разбера, майстор Кбаот. Но всичко това е толкова ново и странно за мен.
Гъстите вежди на Кбаот литнаха нагоре:
— Така ли, джедай Скайуокър? Наистина ли? Да не искаш да кажеш, че никога не си нарушавал нечии права, за да помогнеш? Че не си пренебрегвал някакъв незначителен бюрократичен закон, който те е възпирал да направиш правилното нещо?
Люк усети, че бузите му се покриват с червенина. Спомни си как Ландо беше използвал незаконно придобитата парола, за да ускори поправката на изтребителя му на Слуис Ван.
— Да, вършил съм и такива неща — призна той. — Но не е същото. Имам чувството, че… Не знам как да се изразя… че сякаш поемам по-голяма отговорност за живота на тези хора, отколкото би трябвало.
— Разбирам опасенията ти — този път по-спокойно каза Кбаот. — Това наистина е основният въпрос. Именно поемането и носенето на отговорност разделят джедаите от всички други същества в галактиката той въздъхна дълбоко: — Никога не забравяй, Люк, че в края на краищата тези хора са диваци и могат да се надяват да постигнат истинска зрелост само с нашите напътствия.
— Не бих ги нарекъл диваци, майстор Кбаот — отвърна колебливо Люк. — Те разполагат с модерни технологии, доста ефективна система на управление…
— Капаните на цивилизацията — изсумтя презрително старецът. — Но липсва най-важното. Машините и обществените структури не определят развитието на обществото, джедай Скайуокър. То зависи единствено от разбирането за същността на Силата и правилното й използване — погледът му се зарея в далечината, сякаш той надничаше в миналото. — Навремето имаше едно такова общество, Люк — продължи меко той. — Велик и блестящ пример за висините, към които всички трябва да се стремят. Стотици поколения ние се извисявахме над по-низшите създания в галактиката, бяхме пазители на реда и справедливостта, създатели на истинската цивилизация. Законите се обсъждаха и приемаха в Сената, но именно джедаите ги превръщаха в реалност — Кбаот присви устни: — А като отплата галактиката ни унищожи.
Люк се намръщи:
— Мислех, че само императорът и неколцина обърнати в тъмната страна на Силата негови последователи са унищожили джедаите.
Кбаот се усмихна горчиво:
— Да не би да вярваш, че императорът би могъл да изпълни тази задача без съгласието на цялата галактика?
— той поклати глава: — Не, Люк. Всички по-низши същества ни мразеха. Мразеха ни заради могъществото, знанията и мъдростта ни. Мразеха ни заради развитието ни — усмивката му изчезна. — И тази омраза още съществува. Появят ли се отново джедай, и тя ще лумне отново.
