— Някой би се изразил още по-силно — добави хладно Фейлия. Козината му се разлюля и той се втренчи в безизразното лице на Карде. Както Лея бе забелязала, по време на набързо свиканата среща той често гледаше изпитателно и твърдо нея, Карде и Люк. Напрегнатият му поглед не подминаваше дори Мон Мотма. — Всъщност някои може да имат страшни съмнения, че казвате истината.
Люк, седнал до контрабандиста, се размърда. Лея усещаше усилията му да сдържи раздразнението си от ботанеца. Но Карде просто вдигна вежди:
— Да не би да твърдите, че лъжа?
— Един контрабандист да лъже?! — възкликна Фейлия. — Не може да бъде.
— Той говори истината — обади се рязко Хан. — Флотата е намерена. С очите си видях някои от корабите.
— Може би — кимна Фейлия и сведе поглед към блестящата повърхност на масата. От всички присъстващи единствено на Хан му бяха спестени сопванията и втренченият поглед на Фейлия. По някаква причина ботанецът сякаш избягваше дори да поглежда към него. — Но в галактиката има много други крайцери освен тези във флотата „Катана“.
— Не мога да повярвам — избухна най-накрая Люк, като местеше погледа си от Фейлия към Мон Мотма и обратно. — Флотата „Катана“ е намерена, Империята е на път да сложи ръка върху нея, а ние седим и спорим?
— Проблемът май е, че лесно се доверявате — отвърна Фейлия. — Соло твърди, че Империята е заловила човека, който може да я отведе при корабите. А Карде казва, че въпреки това само той знае местоположението им.
— Но както вече поне веднъж казах — надигна глас контрабандистът, — твърдението, че никой друг от екипажа не е разбрал на какво сме попаднали, е само предположение. Капитан Хофнер беше предпазлив човек и не бих се учудил, ако е извадил копие от координатите, преди да ги изтрия.
— Радвам се, че вярвате толкова на бившия си съдружник — отвърна Фейлия. — Лично аз смятам, че по-вероятно капитан Соло греши — козината му се разля на вълнички:
— Или съзнателно е бил заблуден.
Хан се навъси като буреносен облак.
— Ще обясните ли думите си, съветник? — настоя той.
— Според мен вас са ви заблудили — отговори направо ботанецът, като все още избягваше да погледне Хан. — Според мен човекът, чиято самоличност не желаете да разкриете, ви е разказал една измислена история и я е подкрепил с фалшиви доказателства. Онзи бордови часовник, който сте видели с Калризиан, може да идва откъде ли не. А и самият вие признахте, че всъщност изобщо не сте се качвали на борда на корабите.
— А какво ще кажете за имперското нападение срещу „Кораловият вандал“? — попита Хан. — То бе предизвикано от убеждението, че на кораба има някой, който си заслужава да бъде отвлечен.
Фейлия се поусмихна.
— Или са искали ние да повярваме в това. И това става леснопостижимо, ако вашият тайнствен източник на информация всъщност работи за тях.
Лея погледна Хан. Усещаше под повърхността някакви чувства, които не можеше да разбере.
— Хан? — прошепна тя.
— Не отсече съпругът й, втренчил поглед във Фейлия.
— Той не работи за Империята.
— Така твърдите вие — изсумтя ботанецът. — Но предлагате твърде малко доказателства.
— Добре — намеси се Карде. — Нека за момент да предположим, че всичко това е гигантски сапунен мехур. Какво би спечелил върховният адмирал?
Козината на Фейлия се размърда по особена начин и Лея реши, че изразява раздразнение. Под давлението на двамата с Карде останалите с лекота отхвърлиха предположението на Фейлия, че Траун не е върховен адмирал, и ботанецът възприемаше зле всяко — и най-дребното, поражение.
— Според мен е очевидно — отвърна той сковано. — Знаете ли колко системи ще оставим без защита, за да закараме достатъчно обучен персонал, който да пусне в действие и да прехвърли в някоя от нашите бази двеста тежки крайцера? Не, Империята може да спечели много от прибързаните ни действия.
— Но ще спечели още повече, ако останем със скръстени ръце — с леден глас се обади Карде. — Работил съм с Хофнер повече от две години и още сега мога да ви кажа, че на Империята няма да й трябва много време, за да получи от него координатите на флотата. Ако не се раздвижите, ще изгубите всичко.
— Ако изобщо има нещо, което да се губи — подхвърли Фейлия.
Лея стисна Хан за ръката, за да не му даде възможност да заговори.
— Това може лесно да се провери — намеси се тя, преди Карде да отвори уста. — Ще изпратим кораб с механици, които да проверят нещата на място. Ако флотата е там и изглежда в добро състояние, ще започнем операцията по спасяването.
Изражението на Карде говореше, че според него дори това означава закъснение от тяхна страна. Но все пак кимна:
— Мисля, че е разумно.
— Мон Мотма?
— Съгласна съм — отвърна тя. — Съветник Фейлия, обадете се на адмирал Дрейсън веднага да подготви за операцията една бойна фрегата за ескорт и два ескадрона изтребители. най-добре да вземете кораб, който вече е тук, на Корускант. Не бихме искали извън системата да излезе дори намек за действията ни.
Фейлия леко наклони глава.
— Както кажете. Утре сутринта достатъчно рано ли е?
— Да — кимна Мон Мотма и погледна към Карде: — Трябват ни координатите на флотата.
— Разбира се — съгласи се той. — Ще ви ги дам утре сутринта.
Фейлия изсумтя:
— Нека ви напомня, капитан Карде…
— Освен ако не предпочитате, съветник — продължи спокойно контрабандистът, — да напусна Корускант довечера и да предложа координатите на онзи, който плати повече за тях.
Ботанецът го изгледа заплашително, козината му се разлюля нервно. Но не можеше да направи нищо и го знаеше.
— До сутринта тогава.
— Добре — кимна Карде. — Ако това е всичко, бих искал да се върна в стаята си да си почина преди вечеря.
Той погледна към Лея, която изведнъж долови някаква промяна в изражението му. Тя кимна едва забележимо, Карде нехайно извърна глава и се изправи.
— Мон Мотма, съветник Фейлия — кимна той. — Срещата беше интересна.
— Ще се видим утре сутринта — отвърна мрачно Фейлия.
На устните на Карде кацна лека подигравателна усмивка:
— Разбира се.
— Обявявам срещата за приключена — официално заяви Мон Мотма.
— Да вървим — прошепна Лея на Хан.
Другите участници още събираха електронните си бележници.
— Какво има? — попита той.
— Мисля, че Карде иска да поговорим — отвърна тя. — Хайде, не ми се ще Мон Мотма да ме хване на приказки.
— Добре, ти върви — отговори разсеяно Хан. Лея го погледна изненадано:
— Сигурен ли си?
— Да — кимна той. Гледаше някъде зад нея и тя се обърна. Фейлия излизаше от стаята. — Ще дойда след малко.
— Добре — отвърна Лея и го изгледа намръщено.
— Всичко е наред — увери я Хан и стисна ръката й. — Просто искам да си поговоря с Фейлия.
