Сега трябва да вземем мерки да предотвратим сериозна заплаха за сигурността на Новата република. Мон Мотма, настоявам да издадете заповед за задържането на Соло и Скайуокър.
Дори Мон Мотма сякаш се стъписа от думите му:
— Заповед за задържане?
— Те знаят къде е флотата „Катана“ — извика ботанецът. — Нито един от тяхната група не е бил упълномощен да разполага с тази информация. Трябва да бъдат изолирани, докато цялата флота изцяло премине във владение на Новата република.
— Изобщо не е необходимо — намеси се Лея и погледна мрачно към Карде. — Хан и Люк са разполагали с поверителна информация и преди…
— Тук не става въпрос за миналото — прекъсна я Фейлия. — Това се случва сега и е факт, че те не са били упълномощени — козината му се разлюля яростно: — При тези обстоятелства мисля, че най-добре ще е лично да поема контрола над тази операция.
Лея погледна към Карде и видя собствената си мисъл отразена върху лицето му. Ако Фейлия успееше сам да върне флотата „Катана“…
— Добре сте дошли да дойдете с нас, съветник — обърна се към него Карде. — Двамата със съветник Органа ще бъдем поласкани от компанията ви.
На ботанеца му трябваше една секунда, за да разбере значението на думите.
— Какви ги говорите? — избухна той. — Никой не ви е упълномощавал да търсите флотата.
— Аз се упълномощавам, съветник — отвърна студено Карде. — Флотата „Катана“ още е моя и ще остане мое притежание, докато Новата република не я вземе в свое владение. Дотогава аз определям правилата.
Козината на Фейлия отново се раздвижи и за момент Лея си помисли, че ботанецът ще стисне Карде за гърлото.
— Няма да го забравя, господин контрабандист — изсъска той. — Някой ден ще дойде и твоето време.
Карде се усмихна подигравателно.
— Може би. Тръгваме ли?
ГЛАВА 27
Уредът за измерване на приближаването бръмна и Люк се изправи в креслото. След пет дни път бяха успели.
— Пристигнахме — каза той. — Готов ли си?
— Познаваш ме — отвърна Хан от пилотското кресло. — Винаги съм готов.
Люк погледна озадачено приятеля си. На външен вид Хан изглеждаше абсолютно нормално, поне не по-различно от друг път. Но през последните дни под обичайната насмешливост прозираше още нещо, някакво мрачно потиснато излъчване, неизменно, откакто бяха излетели от Корускант. И в този момент Люк виждаше бръчките на напрежение по лицето му.
— Какво ти е? — попита го тихо.
— Нищо ми няма — бръчките станаха още малко по- дълбоки. — Но искам поне веднъж да пратят някой друг на тези малки пътешествия из галактиката. Знаеш ли, че не можах да прекарам дори един ден с Лея? Не сме се виждали цял месец и сега не успяхме да останем заедно дори един ден!
— Разбирам те — въздъхна Люк. — Понякога имам чувството, че изобщо не съм си почивал, откак излетяхме от Татуин с дроидите и Бен Кеноби.
Хан поклати глава:
— Не я бях виждал цял месец — повтори той. — Сега тя изглежда два пъти по-бременна, отколкото когато замина. Дори не знам какво се е случило с нея и с Чуй. Остана й време само да ми каже, че ногрите вече са на наша страна. Не мога да измъкна нито дума и от Чуй. Само ръмжи, че тя щяла да ми го разкаже, нейна работа било. Иде ми да го удуша.
Люк сви рамене:
— Примири се, Хан. Просто сме твърде добри в това, което правим.
Приятелят му изсумтя. Но част от напрежението изчезна от лицето му.
— Прав си.
— Освен това сме от малцината, на които Лея може да се довери — продължи по-сериозно Люк. — Докато не открием имперския агент в двореца, списъкът с такива хора ще си остане доста кратък.
— Да — намръщи се Хан. — Един човек ми каза, че имперското разузнаване го нарича Делта. Имаш ли някаква представа, кой или какво може да е?
Люк поклати глава.
— Не. Но едва ли е далеч от събранието. Може би дори и от съвета. Едно е сигурно: добре е да се заемем сериозно и да го открием.
— Прав си — Хан се пресегна към лостовете на хипердвигателите. — Приготви се… — изтегли лостовете и изведнъж се озоваха в чернотата на дълбокия космос.
— Пристигнахме — обяви Хан.
— Аха — Люк се огледа и по гърба му неочаквано полазиха тръпки. — Истинско мъртвило посред нищото.
— За теб би трябвало да е познато чувство — подхвърли Хан и включи радара.
— Благодаря ти — отвърна саркастично Люк. — Не бих искал висенето между системите с развален хипердвигател да ми става навик.
— Нямах предвид това — отговори невинно Хан и включи предавателя. — Говорех за Татуин. Уедж?
— Чувам те — прозвуча от говорителя гласът на приятеля им.
— Май засякохме нещо на нула, четири, седем, точка, едно, шест, шест — каза Хан. — Готови ли сте за полет?
— Горим от нетърпение да се измъкнем от тук.
— Добре — Соло погледна за последен път през илюминатора и натисна бутона за отваряне люка на хангара. — Тръгвайте.
Люк изви врат, за да погледне там, където бе посочил Хан. В първия момент се виждаше само обичайната светлина на звездите, които блестяха ярко сред чернотата около тях. След миг забеляза по- мекия блясък на корабни светлини. Внимателно огледа празното пространство между тях. В главата му постепенно се очертаваше контур и накрая се сглоби целият образ.
— Наистина е крайцер!
— Има още един точно зад него — каза Хан. — И още три вдясно, малко по-надолу.
Люк ги видя и кимна. Чувстваше се доста странно. Флотата „Катана“. Едва сега осъзна колко малко бе вярвал в съществуването й.
— Кой да проверим?
— Може би най-близкия — отвърна Хан.
— Не — поклати бавно глава Люк, опитвайки се да разтълкува смътното усещане, което го бе завладяло. — Хайде да е ей оня там — той посочи светлините на няколко километра по-далеч.
— Има ли някаква особена причина?
— Не — призна Люк.
Хан го изгледа втренчено и сви рамене:
— Както кажеш. Нека бъде онзи. Уедж, чу ли?
— Разбрано — потвърди Уедж. — Тръгваме пред вас за компания. Досега всичко сякаш е спокойно.
— Да — съгласи се Хан. — Но вие внимавайте — той включи интеркома и погледна брояча. — Ландо? Къде си?
— Пред люка на товарния хангар — чу се отговор. — Шейната е натоварена, готови сме да излетим.
— Тръгваме.
Приближиха към избрания крайцер. Движеха се толкова плътно до него, че Люк виждаше бледия
