вътрешнополитическа игра, вероятно свързана с кампанията му срещу адмирал Акбар. Но предпочитам да не поемам никакви рискове.
— Чувала съм за вътрешната политика на ботанците — съгласи се мрачно Мара. — Какво искаш от мен?
— Още довечера да отлетиш за системата Троган — подаде й той чипа. — Авис сигурно се е скрил там. Свържи се с него и му кажи, че искам да събере абсолютно всичко, което може да лети и да се сражава, и да се срещне с мен при флотата „Катана“ възможно най-бързо.
Мара неохотно пое чипа, пръстите й потрепериха от допира до студената пластмаса. Флотата „Катана“ беше в ръцете й. Този чип можеше да й осигури богатство и власт за цял живот.
— Вероятно няма да е лесно да убедя Авис да ми се довери — подхвърли тя.
— Едва ли — отвърна Карде. — Империята сигурно вече е възобновила преследването на нашите хора. Дори само това е достатъчно, за да го убеди, че съм избягал. Освен това в чипа има специален код, който той ще разпознае. Върховният адмирал не би могъл да го изтръгне от мен толкова бързо.
— Да се надяваме, че няма по-високо мнение за имперските инквизитори от теб — отговори Мара и прибра чипа в туниката си. — Нещо друго?
— Не. Всъщност да — поправи се Карде. — Предай на Чен да дойде на Корускант, вместо да ходи с останалите при флотата „Катана“. Ще се срещна с него тук, след като всичко свърши.
— Чен ли? — повтори изненадано Мара. — Защо ти е?
— Искам да видя какво може да открие един наистина добър хакер за подозрителните суми в сметката на Акбар. Скайуокър спомена, че нападението над Слуис Ван и преводът на парите са станали по едно и също време, но досега никой не го е доказал. Обзалагам се, че Чен ще успее.
— Мислех, че обвързването с политиката на Новата република ще е само еднократно — подхвърли кисело Мара.
— Така е — кимна Карде. — Просто не бих желал да оставям зад гърба си един амбициозен ботанец.
— Прав си — призна тя. — Добре. Разполагаш ли с кораб, който да използвам?
На вратата се почука.
— Ей сега ще ти осигуря — каза Карде и отиде да отвори. На прага стоеше сестрата на Скайуокър.
— Искали сте да говорите с мен? — попита тя.
— Да — кимна контрабандистът за поздрав. — Мисля, че познавате моята помощничка Мара Джейд?
— Срещнахме се за кратко, когато пристигнахте на Корускант — отговори Органа Соло.
За момент погледът й се впи в Мара и тя неспокойно се зачуди какво й е разказал Скайуокър.
— Искам да изпратя Мара с едно съобщение — каза Карде, внимателно огледа коридора в двете посоки и затвори вратата. — Трябва й бърз кораб, който може да лети на големи разстояния.
— Мога да намеря — отвърна Органа Соло. — Разузнавателен изтребител ще свърши ли работа, Мара?
— Чудесно.
— Ще се обадя на космодрума и ще се разпоредя — Лея погледна отново към Карде — Още нещо?
— Да — отвърна той. — Можеш ли да събереш екип механици, които да излетят още тази вечер?
— Съветник Фейлия вече събира хора — напомни му тя.
— Знам. Искам ти да стигнеш преди него.
Тя го изгледа изпитателно.
— Колко голяма трябва да е групата?
— Немного — отвърна контрабандистът. — Малък транспортен или товарен кораб и ескадрон изтребители, ако успееш да намериш пилоти, които нямат нищо против да престъпят официалната си клетва. Въпросът е събраният екип на Фейлия да не е единствен там.
Мара отвори уста и я затвори, без да каже нищо. Ако Карде искаше Органа Соло да узнае, че там ще бъдат хората от тяхната група, щеше сам да й каже. Карде я погледна и отново се обърна към Лея.
— Можеш ли да го организираш?
— Мисля, че да — кимна тя. — Фейлия си спечели доста поддръжници в армията, но в нея все още има и достатъчно хора, които предпочитат адмирал Акбар да се върне на поста си.
— Тук са координатите — Карде подаде информационен чип. — Колкото по-скоро излети групата, толкова по-добре.
— До два часа ще са напуснали Корускант — обеща Органа Соло.
— Добре — кимна контрабандистът. Чертите на лицето му се изостриха: — Остава само още един въпрос. Искам да разбереш, че в случая действам ръководен само от два пределно ясни мотива. Първият е да се отблагодаря на брат ти, че рискува живота си, като помогна на Мара да ме спаси, а вторият — да се отърва от Империята, като премахна основната причина, заради която ме преследват. Това е всичко. Що се отнася до войната и вътрешната ви политика, моята организация ще остане напълно неутрална. Ясно ли е?
Органа Соло кимна.
— Напълно.
— Добре. В такъв случай най-добре е да тръгваш. Флотата е доста далеч и бих искал да имаме колкото може по- голяма преднина пред Фейлия.
— Съгласна съм — Органа Соло погледна Мара: — Хайде, Мара. Ще те заведа на кораба ти.
Предавателят до леглото на Уедж Антил забръмча. Той изръмжа, протегна ръка в тъмното и се опита да намери копчето.
— Оставете ме поне за малко на мира — помоли той. — Все още живея по часовите пояси на Андо.
— Уедж, аз съм, Люк — обади се познат глас. — Съжалявам, но се нуждая от услуга. Можеш ли да забъркаш хората си в малко неприятности?
— Че кога не сме имали неприятности? — отвърна Уедж и се разсъни напълно. — Каква е работата?
— Събери пилотите си и ще се срещнем на космодрума след един час — отвърна Люк. — В петнайсети хангар. Докопали сме едно старо транспортно корито, което би трябвало да побере всичките ви изтребители.
— Значи дълго пътуване, така ли?
— За няколко дни — отговори Люк. — Засега не мога да ти кажа повече.
— Ти си шефът — отвърна Уедж. — Там ще сме след час.
— Ще те чакам. Благодаря.
Уедж изключи предавателя и се изтърколи от леглото. Усещаше познатото гъделичкане на старата тръпка. През десетте години с бунтовниците и Новата република бе участвал в какви ли не операции, полети и битки. Но най- интересните мисии, запечатани в паметта му, сякаш винаги бяха с Люк Скайуокър. Не можеше да си го обясни защо е така, вероятно джедаите имаха талант за това.
Беше му дошло до гуша от политиката на Корускант и подновяването на непрекъснатите имперски нападения срещу територията на Новата република. Една промяна щеше да му се отрази добре. Включи осветлението, извади от гардероба чиста туника и се облече.
Постът на Лея гарантираше, че няма да имат никакви проблеми да излетят посред нощ от Корускант. Но товарен кораб с дванайсет изтребителя не излиташе всеки ден и щеше да предизвика доста приказки и предположения, които най-накрая щяха да стигнат до ушите на някой от поддръжниците на Фейлия.
На сутринта той наистина знаеше всичко.
— Вашите действия са много повече от проява на вътрешнополитически разкол — развика се той срещу Лея, а козината му се люшкаше като младо жито на мощно торнадо. — Те са изцяло в разрез със законите и дори граничат с предателство.
— Не бих била толкова крайна в оценките си — каза Мон Мотма. Но и тя изглеждаше доста разтревожена. — Защо го направи, Лея?
— Защото аз я помолих — обади се спокойно Карде. — И тъй като флотата „Катана“ технически още не е под юрисдикцията на Новата република, не виждам как някакви свързани с нея действия могат да бъдат тълкувани като незаконни.
— по-късно ще ти обясня правната страна на нещата, господин контрабандист — каза кисело Фейлия. —
