— Ще ти издам една малка тайна, Карде. Аз също не съм сам.
Изведнъж, едва видими през лазерния огън по илюминаторите на „Волният Карде“, светлините на двайсетина кораба рязко промениха посоката си и като гладни барабелианци се нахвърлиха върху втората фрегата.
— Е, Карде — продължи нехайно Гилеспи. — Струва ми се, че сега и двамата няма да успеем да си свършим работата на Шазуа. Какво ще кажеш да продължим разговора си някъде другаде? Да речем след една седмица?
— Очаквам срещата ни с нетърпение — усмихна се Карде.
Погледна отново фрегатата и усмивката му изчезна. Обикновено екипажът на фрегатите се състоеше от 850 души и начинът, по който тази се противопоставяше на останалите кораби, говореше, че е с пълен състав. Той разсеяно се запита каква част от войниците са създадени в лабораториите за клониране на върховния адмирал Траун.
— Между другото, Гилеспи — добави той, — ако случайно срещнеш още някой от нашите, може да го поканиш на срещата. Струва ми се, че те също ще се заинтересуват от предложението ми.
— Нямаш проблеми, Карде — изръмжа Гилеспи. — Ще се видим след седмица.
Карде изключи предавателя. Е, вече нямаше връщане назад. Гилеспи щеше да разнесе вестта сред главните контрабандистки групи и доколкото го познаваше, откритата покана бързо щеше да се превърне в категорична заповед за присъствие. И всички, или поне по-голямата част, щяха да дойдат на Троган.
И сега оставаше само да измисли какво точно ще им каже.
Върховният адмирал Траун се облегна в командното си кресло.
— Това е всичко, господа — каза той и обиколи с поглед четиринайсетимата мъже, застанали в полукръг около него. — Някакви въпроси?
Леко смачканият на външен вид мъж в края размени поглед с останалите.
— Няма въпроси, адмирале — отвърна той. Резкият му глас на военен беше в рязък контраст с безличното му цивилно облекло. — Кога потегляме?
— В момента приготвяме кораба ви — отвърна Траун. — Ще излетите веднага щом бъде готов. Кога очаквате да проникнете в императорския дворец?
— Най-малко след шест дни, сър — отвърна небрежно облеченият мъж. — Добре е, преди да пристигнем на Корускант, да сме обиколили няколко планети — по-лесно ще преодолеем системите за сигурност на бунтовниците, ако разполагаме с истински записи за местата, където сме спирали, а те лесно могат да ги проверят. Освен ако не искате да го направим по-бързо.
Блестящите очи на Траун се присвиха. Пелаеон се досещаше за какво си мислеше върховният адмирал — за Мара Джейд, която спокойно си седеше в главната квартира на бунтовниците. Нищо чудно в този момент да им предаваше местоположението на императорската съкровищница на Затънтената земя…
— За успеха на операцията времето е от изключително значение — каза накрая Траун. — Но сама по себе си бързината е безполезна, ако ви заловят, преди да проникнете в двореца. Вие ръководите операцията, майор Химрон. Оставям нещата на вашата преценка.
Водачът на командосите кимна:
— Слушам сър. Благодаря, адмирале. Няма да ви подведем.
Траун се усмихна леко:
— Сигурен съм, че ще успеете, майоре. Свободни сте.
Четиринайсетимата мъже мълчаливо се обърнаха и излязоха от командната зала.
— Май ви изненадаха някои от заповедите ми, капитане — подхвърли Траун, след като вратата се затвори зад командосите.
— Тъй вярно, сър — призна Пелаеон. — Но не ги оспорвам, разбира се — побърза да добави. — Просто не мислех, че операцията ще стигне до такъв край.
— Трябва да сме готови за всичко — отвърна Траун и докосна няколко клавиша на командното табло. Светлината омекна и на стените на залата се появиха холографски изображения на картини. — Произведения на изкуството от Мрайс — обясни той на Пелаеон. — Един от най-любопитните примери за различните пътища на развитие в цивилизованата галактика. Преди да се появи десетата алдеранска експедиция, нито една от многобройните култури на Мрайс не е развила триизмерни форми на изображения.
— Интересно — почувства се длъжен да каже Пелаеон.
— Вероятно е заради липсата на някакъв елемент в световъзприятието им.
— Много от специалистите все още мислят така — отвърна Траун. — Но според мен е напълно ясно, че става дума за бели петна в културата, съчетани с едва забележима, но здрава социална хармония — комбинация от характерни черти, от които ние можем да се възползваме.
Пелаеон впери поглед в картините и стомахът му се присви.
— Ще нападнем Мрайс?!
— Плодът е напълно узрял за откъсване — изтъкна Траун. — Една база там ще ни даде възможност да организираме атаки в сърцето на Бунтовническия съюз.
— Само че бунтовниците също го знаят — подхвърли предпазливо Пелаеон. Нима непрестанните настоявания на Кбаот за пряко нападение над Корускант бяха пуснали корени в съзнанието на върховния адмирал? — Ако нападнем Мрайс, те ще предприемат светкавична контраатака.
— Точно така — Траун се усмихна с мрачно задоволство. — Когато най-накрая бъдем готови да унищожим флотата от сектора на Корускант, Мрайс ще бъде перфектната примамка. Ако бунтовниците излязат да ни пресрещнат, ще ги победим. А ако по някакъв начин се досетят за капана и откажат да се появят, ще завоюваме плацдарм за бъдещи нападения. И в двата случая Империята ще възтържествува — той се пресегна към командното табло и холографските изображения се смениха с тактическа карта на космоса. — Но тази битка е все още далеч в бъдещето. Сега върховната ни цел е да построим силна флота, която да подсигури окончателната ни победа. Междувременно ще продължим да нанасяме удари на бунтовниците, за да не им позволяваме да се съвземат.
Пелаеон кимна:
— Нападението над Орд Мантел е голяма крачка в тази посока.
— Със сигурност ще предизвика паника в околните системи — продължи Траун. — Освен това ще отслаби натиска на бунтовниците върху основните ни линии за доставка на кораби.
— Това би било чудесно — каза намръщено Пелаеон. — В последния доклад от Билбринджи се твърди, че корабостроителницата почти е изчерпала количествата тибиански газ, хфредиум и камрис.
— Вече заповядах на гарнизона в Беспин да се увеличи производството на тибиански газ — отвърна Траун и докосна клавиш на контролното табло. — А преди няколко часа разузнаването докладва, че са засечени огромни запаси от метала на удобно за светкавичен набег място.
Докладът се появи на екрана на компютъра и Пелаеон се наведе, за да го прочете. Стигна до координатите на планетата и възкликна:
— Това ли разбира разузнаването под удобно място?!
— Не сте ли съгласен? — попита спокойно Траун.
Пелаеон отново погледна доклада и на лицето му се разля мрачна усмивка. Империята вече беше атакувала подвижния минен комплекс на Ландо Калризиан на свръхгорещата планета Нклон, когато се нуждаеше от минни къртици за замисленото от Траун нападение над корабостроителницата на Слуис Ван. Акцията струваше милиони човекочаса — първо, за подготвянето на звездния разрушител „Съдник“ за високите температури, дължащи се на близката до слънцето орбита на Нклон, и след това, за поправка на повредите.
— Зависи за колко ще трябва да се лишим от звездния разрушител, който ще участва в нападението.
— Основателно уточнение — съгласи се Траун. — За щастие за операцията няма да е нужен звезден разрушител. Три-четири от новите ни крайцери са напълно достатъчни, за да неутрализират отбраната на Нклон.
— Но крайцерите няма да могат да… — Пелаеон млъкна внезапно, изведнъж разбрал целия замисъл. — Няма нужда корабът да е толкова голям, че да издържи на прякото слънчево излъчване. Ако успеем да
