кораби го издирват в космоса.
— Разбирам — кимна Люк.
След заплахата на върховния адмирал Кабарак да бъде подложен на разпит от имперските инквизитори бе станало въпрос на живот и смърт младият командос да „избяга“ от затвора и да изчезне безследно. И също толкова важно бе да се разпространи вестта за измамничеството на Империята сред командите ногри, разпръснати из галактиката. Двете цели се допълваха.
— Гладен ли си? — попита Овкевам. — Искаш ли да си починеш?
— От нищо нямам нужда, благодаря — отвърна Люк. — Мисля, че ще е най-добре да се върна при кораба и да извадя изчерпаните енергийни клетки.
— Може ли да дойда да ти помогна? — попита Кабарак.
— С удоволствие приемам помощта ти — отговори Люк. Не се нуждаеше от помощ, но колкото по-скоро ногрите изработеха въображаемия си дълг, толкова по-добре. — Да вървим, инструментите са в кораба.
— Пристигна ново съобщение от Нистао — Кабарак безшумно се приближи в тъмното до Люк, който седеше на земята, облегнат на колесника на изтребителя. — Капитанът на имперския кораб е решил да направи тук някои малки поправки в системите. Работата ще отнеме не повече от два дни — той млъкна и след секунда продължи неуверено: — Вождовете поднасят извиненията си, сине на Вейдър.
— Не е необходимо — отвърна Люк. В черното небе над надвисналото крило на изтребителя блестеше тънка линия звезди. Значи беше прикован тук за още два дни. — Когато дойдох при вас, знаех, че може да стане такова нещо. Съжалявам, налага се да ви се натрапя за още малко.
— Присъствието ви тук в никакъв случай не е натрапничество.
— Оценявам гостоприемството ви — Люк кимна към звездите над тях: — Значи имперските войници не са забелязали кораба ми?
— Нима синът на Вейдър няма да разбере, ако това се случи?
Люк се усмихна в тъмнината.
— Джедаите не са всесилни, Кабарак. Много трудно е да се усети далечната заплаха.
Но все пак Силата беше още с него. Имперският кръстосвач можеше да се появи в далеч по- неподходящо време — например докато екипът техници ногри пътуваше към долината или при излитането на Люк. Един бдителен капитан щеше да забележи всяко необичайно раздвижване и тогава операцията щеше да се провали.
Той долови леко движение, по-скоро го почувства, отколкото го чу, през грохота на реката. Кабарак седна до него.
— Това място не е достатъчно нали? — попита тихо ногрито. — Вождовете го наричат нашето бъдеще. Но то не е.
Люк поклати глава:
— Не е — призна той. — Със създаването на тези ниви сте свършили огромна работа и те ще ви помогнат за изхранването на народа. Но чак да е бъдещето на планетата… Аз не съм специалист, Кабарак. Но от видяното тук не ми се вярва, че Онор може да бъде спасен.
Ногрито със съскане си пое въздух между острите като игли зъби. Звукът едва се чу от шума на течащата под тях вода.
— Ти изрече мисълта на мнозина от народа на ногрите — каза той. — Едва ли някой мисли другояче.
— Ще ви помогнем да си намерите нов дом — обеща Люк.
— В галактиката има много планети. Ще намерим място, където да започнете отначало.
Кабарак изсъска отново:
— Но няма да е като Онор.
Люк усети как на гърлото му заседна буца, и промълви:
— Не.
Известно време никой не проговори. Люк слушаше грохота на реката и сърцето му се свиваше от жал за ногрите. Но той не можеше да промени стореното на Онор. Джедаите наистина не бяха всесилни.
Долови нов полъх на въздуха — Кабарак се беше изправил.
— Гладен ли си? — попита той. — Мога да донеса храна.
— Да, благодаря — отвърна Люк.
Ногрито се скри в сенките. Люк въздъхна, намести се по-удобно и отново се облегна на колесника. Терзаеше го мисълта, че не може да помогне на ногрите, а да остане тук още два дни, беше направо непоносимо.
Погледна нагоре към тънката линия звезди, чудеше се какво си беше мислила Лея за положението тук. Дали и тя беше разбрала, че Онор не може да бъде спасен? Дали не бе намерила разрешение на проблема? Или е била твърде заета с непосредствените грижи по оцеляването и изобщо не е надничала толкова напред в бъдещето?
Намръщи се, бодна го усещане за вина. Някъде там, на Корускант, сестра му щеше да роди близнаци. Нищо чудно вече да го бе направила. Разбира се, Хан беше с нея, но на Люк също му се искаше да бъде при нея. Но щом не можеше да отиде физически …
Пое си дълбоко въздух и се насили да се отпусне. Веднъж на Дагоба бе успял да докосне бъдещето. Видя приятелите си и разбра накъде бяха поели. Тогава Йода го наставляваше, но ако сега успееше да намери подходящата пътека на времето, може би щеше да зърне поне за миг племенниците си. Напрегна волята си и внимателно се присегна със Силата.
Лея беше коленичила в тъмнината, държейки в ръцете си бластер и лазерен меч, сърцето й препускаше, изпълнено със страх и решителност. Зад нея стоеше Уинтър, прегърнала здраво двете бебета, сякаш съвсем безпомощна и лесноранима. Чу се глас — на Хан, — изпълнен с гняв и решителност. Някъде наблизо беше Чубака — на горните етажи — заедно с Ландо. Пред тях се движеха неясни фигури, съзнанията им бяха пълни с ожесточение и хладна смъртоносна решимост. Някой стреля с бластер, последва го втори и една врата рязко се отвори…
— Лея! — прошепна Люк, тялото му се разтресе силно и той изскочи от транса.
Последният образ от видението блесна за миг и се разтвори в нощта на Онор. Зад сянката на злото към сестра му и децата й се приближаваше някой, когото той не успя да види. Но със сигурност беше човек, който владее мощта на Силата…
— Какво става? — измяука над него глас на ногри.
Люк отвори очи. Над него се бяха навели Кабарак и Овкевам. Лъч от фенерче осветяваше кошмарните им лица с бледа светлина.
— Видях Лея — каза той, усещаше треперенето в гласа си. — Тя и децата й бяха в беда — пое си пресекливо дъх и изтласка адреналина от тялото си. — Трябва да се върна на Корускант.
Овкевам и Кабарак се спогледаха и по-възрастният каза:
— Но щом като бедата вече я е сполетяла…
— Не, не става въпрос за сега. Гледах в бъдещето. Не знам колко време напред.
Кабарак докосна Овкевам по рамото и близо една минута двамата си говориха тихо на езика на ногрите. Спокойно, заповяда си Люк и се вглъби в джедайската техника за успокоение. Спокойно. Ландо беше там — много добре си спомняше, че долови присъствието му във видението. Но доколкото знаеше, Ландо все още беше в Пътуващия миньорски град на Нклон. Това означаваше, че Люк имаше време да се върне на Корускант, преди нападението над Лея да стане реалност.
Така ли беше? Истинското бъдеще ли показваше видението? Дали някаква намеса би могла да промени видяното? „Трудно е да се разбере — бе казал Учителят Йода за видението на Люк на Дагоба. — Бъдещето никога не е едно.“ След като и Йода, така дълбоко познаващ Силата, не бе в състояние да преодолее несигурността…
— Стига да искаш, сине на Вейдър, командосите ще пленят имперския кораб — каза Овкевам. — Ако екипажът му бъде унищожен бързо, няма да успее да изпрати съобщение, което да хвърли вината върху ногрите.
— Не мога да ви разреша да направите такова нещо — поклати глава Люк. — Опасно е. Не е възможно да сме сигурни, че войниците не са изпратили съобщение.
Овкевам се изправи.
