Пое си пресекливо дъх и се опита да пропъди останалите от съня чувства — смесица от болка, гняв и самота. Но този път не й бе дадено да ги превъзмогне сама. От коридора се долавяше чуждо присъствие. Мара скочи от креслото и зае бойна позиция. Гърмът от съня й — просто почукване по вратата — се повтори.
За момент се замисли дали да не запази мълчание, за да реши натрапникът, че няма никой, и да си отиде. Но много добре знаеше, че през пролуките на старовремските врати на панти отвън прониква светлината от стаята й. А и ако посетителят й наистина беше този, когото подозираше, тишината нямаше да го заблуди.
— Влез — извика тя.
Вратата се отвори, но на прага не стоеше Люк Скайуокър.
— Здравей, Мара — кимна Лея Органа Соло. — Да не преча?
— Не, в никакъв случай — отвърна любезно Мара и направи опит да отпусне лицето си. Последното, което й се искаше в момента, беше компания, особено от човек, свързан със Скайуокър. Но докато бяха принудени да стоят с Чен тук, нямаше да е особено умно да отбягва фигура с влиянието на Органа Соло. — Тъкмо преглеждах последните новини от бойното поле. Заповядай, влез.
— Благодаря — отвърна Органа Соло и пристъпи вътре. — И аз ги прочетох преди малко. Върховният адмирал Траун, изглежда, напълно оправдава доверието на покойния император.
Мара я изгледа изпитателно, чудейки се какво е разказал Скайуокър на сестра си. Органа Соло гледаше навън през прозореца към светлините на императорския град. А малкото, което Мара можеше да долови от излъчването й, в никакъв случай не издаваше подигравка.
— Да, Траун беше един от най-добрите пълководци на Империята. Изключително умен и изобретателен, с упорит стремеж към победа.
— Вероятно е искал да докаже, че е равен на останалите върховни адмирали — предположи Органа Соло. — Особено поради смесеното му родословие и омразата и недоверието на императора към пришълците.
— Да, вероятно това до известна степен обяснява нагласата му — съгласи се Мара.
Органа Соло се приближи до прозореца, все още обърната с гръб към Мара.
— Познаваш ли добре върховния адмирал?.
— Не особено — отвърна предпазливо Мара. — Той поддържаше връзка с Карде и веднъж посети базата ни на Миркр, когато бях там. Отдели доста време на йосаламирите на Миркр. Карде изчисли, че имперските кораби са натоварили над пет-шест хиляди…
— Имах предвид дали го познаваш отпреди войната — прекъсна я Органа Соло и се обърна с лице към нея.
Мара спокойно отвърна на погледа й. Ако Скайуокър й е разказал… Не, в такъв случай вече щяха да са я затворили в килия. Органа Соло просто опипваше почвата и я чакаше да се издаде.
— Откъде бих могла да познавам Траун отпреди войната? — отвърна с въпрос тя.
Органа Соло сви рамене.
Има известни предположения, че някога си служила на Империята.
— И ти искаше да се увериш, преди да заповядаш да ме арестуват?
— Исках да разбера дали знаеш за върховния адмирал нещо, което бихме могли да използваме срещу него — отговори Органа Соло.
— Няма нищо такова — изсумтя Мара. — Траун няма общ модел на действие, любими стратегии или явни слабости. Той внимателно изучава враговете си и насочва атаката срещу психологически слабите им места. Не жертва напразно силите си и не е толкова горд, че да не изтегли хората си, когато стане ясно, че губи. Което не се случва много често, както сте разбрали сами — тя вдигна вежди и подигравателно добави: — Нещо от това ще ви помогне ли?
— Да — отвърна Органа Соло. — Ако узнаем кои са слабостите, които възнамерява да използва срещу нас, можем да разберем накъде ще се насочи атаката му.
— Това няма да е лесно — предупреди Мара.
Органа Соло се усмихна леко.
— Така е, но поне ще започнем отнякъде. Благодаря ти за помощта.
— Винаги си добре дошла — автоматично изрече Мара. — Има ли нещо друго?
— Май не — каза Органа Соло, отдръпна се от прозореца и се насочи към вратата. — Трябва да се прибера и да поспя малко, преди близнаците пак да се събудят. А и ти сигурно искаш вече да си лягаш.
— И още ли мога да се движа свободно из двореца?
Органа Соло се усмихна отново.
— Разбира се. Каквото и да си правила в миналото, сега не служиш на Империята. Лека нощ — тя се обърна към вратата и хвана дръжката.
— Аз ще убия брат ти — заяви внезапно Мара. — Той каза ли ти?
Органа Соло замря на място и въпреки наложеното джедайско спокойствие Мара долови шока от изненадата. Ръката върху дръжката на вратата се отпусна.
— Не, не — отговори Органа Соло, все още с гръб към Мара. — Може ли да попитам за причината?
— Той унищожи живота ми — отвърна Мара. Усещаше познатата болка в сърцето си и се чудеше на себе си, че говори с Органа Соло за това. — Грешиш, аз не просто служех на Империята, бях личен агент на императора. Той ме доведе тук, в двореца на Корускант, и ме обучи да разнасям волята му в цялата галактика. Където и да се намирах, чувах гласа му и знаех как да предам заповедите му на всеки, от командир на щурмоваци до върховния Моф. Имах власт, сила и цел в живота. Познаваха ме като Ръката на императора и ме уважаваха като него самия. Брат ти ми отне всичко.
Органа Соло се обърна с лице към нея.
— Съжалявам. Но нямаше друг начин. Животът и свободата на милиарди същества…
— Не искам да го обсъждам с теб — прекъсна я Мара. — Ти дори не можеш да разбереш през какво съм преминала.
Сянка на дълбока болка пробяга по лицето на Органа Соло.
— Грешиш — каза тя. — Много добре те разбирам.
Мара се втренчи в нея, но в погледа й не се четеше омраза. Лея Органа Соло бе наблюдавала безпомощно как първата „Звезда на смъртта“ унищожава родната й планета Алдеран …
— Ти поне си имала към какво да се върнеш — изръмжа тя накрая. — Към каузата на бунта, към безброй приятели и съюзници. А аз си нямах никого.
— Сигурно ти е било доста трудно.
— Оцелях — отсече кратко Мара. — А сега вече ще ме изпратиш ли в килията?
Характерните алдерански вежди литнаха нагоре.
— Продължаваш да си мислиш, че трябва да те затворим. Това ли искаш?
— Вече ти казах какво искам. Искам да убия брат ти.
— Наистина ли? — попита Органа Соло. — Наистина ли го искаш?
Мара се усмихна свирепо.
— Доведи го тук и ще ти покажа.
Органа Соло изгледа изпитателно лицето й и Мара усети лекото докосване на неразвитите й джедайски сетива.
— От разказите на Люк знам, че вече си имала няколко възможности да го убиеш — изтъкна Органа Соло. — И не си се възползвала от тях.
— Не е било от липса на желание — отвърна Мара. Но тази мисъл отдавна я измъчваше и нея. — Просто попадах в ситуации, в които той ми трябваше жив. Но това ще се промени.
— Може би — каза Органа Соло, като погледът й все още изучаваше лицето на Мара. — Или може би не ти го искаш мъртъв.
Мара я изгледа стъписано:
— Какво искаш да кажеш?
Органа Соло се извърна към прозореца, Мара долови напрежението в излъчването й.
— Преди няколко месеца бях на Ендор.
По гърба на Мара полазиха ледени тръпки. Тя също бе посетила Ендор, там я бяха отвели, за да се
