Вие май искате да му поднесете възможност за четвърти?
— Адмирале, става дума само за една фрегата — обади се Ландо. — Не говорим за звезден кръстосвач, нито за орбитална бойна станция. Какво може да измисли Траун, че една фрегата да се окаже от жизнено значение за изхода от битката?
— А какво направи един товарен кораб срещу добре охранявана корабостроителница? — отвърна Дрейсън. — Приемете истината, господа: когато сте изправени срещу противник като Траун, обичайните правила не важат. Той може да изплете толкова неуловима мрежа, че да не я видим, преди да е станало твърде късно. Правил го е вече.
Ландо се намръщи. Въпреки всичко не можеше да обвини Дрейсън за прекалената му предпазливост. Преди няколко месеца, когато с Хан за пръв път посетиха тайната военна база на Бел Иблис, той почти бе убеден, че са се натъкнали на невероятен внимателно обмислен заговор на Траун. Увери се в обратното едва след битката при флотата „Катана“ и това бе ценен урок за него.
— Адмирале, всички сме съгласни, че Траун е великолепен тактик — каза той, подбирайки думите си внимателно. — Но не можем да приемем, че всичко в галактиката е част от някакъв грандиозен, всеобемащ заговор, измислен от него. Той заграби събрания метал и почти унищожи Пътуващия град. Обзалагам се, че това е била истинската му цел.
Дрейсън поклати глава.
— Съжалявам, но „обзалагам се“ не е достатъчно, Калризиан. Намерете ми доказателство, че Империята няма да се възползва от липсата на фрегатата, и аз ще размисля дали да не ви я отстъпя за десет дни.
— О, стига, адмирале…
— И ако бях на ваше място — Дрейсън започна да си събира нахвърляните по масата чипове, — щях да прекъсна връзките си с проекта за добив на метали на Нклон. Мнозина от нас помнят, че при нападението на корабостроителницата на Слуис Ван Траун използва именно вашите минни къртици.
— И все пак точно познанията на Калризиан предотвратиха успеха на атаката — напомни спокойно Бел Иблис. — Някои от нас помнят и тази част от случилото се.
— Прав сте, ако приемем, че Траун е искал да открадне корабите — отвърна Дрейсън и се изправи. — Лично аз смятам, че той се е зарадвал повече, когато ги е видял извън строя. А сега ще ме извините, господа, но трябва да се върна към задълженията си.
Той излезе и Ландо с въздишка призна поражението си.
— Е, това беше — измърмори той и събра записките си.
— Не го вземай навътре — посъветва го Бел Иблис, стана и се протегна. — Не е толкова заради теб и Пътуващия град, колкото заради мен. Дрейсън е от хората, които винаги са смятали, че несъгласието с Мон Мотма е на една крачка от сътрудничество с Империята. Очевидно още мисли така.
— Аз пък си представях, че вече сте се разбрали с Мон Мотма — подхвърли Ландо и също се изправи.
— Да, вярно е — Бел Иблис сви рамене, заобиколи масата и тръгна към вратата. — В някаква степен. Тя ме покани да се върна в Новата република, аз признах предводителството й и официално всичко е наред. Но старите спомени трудно се забравят — той прехапа устни. — Трябва да призная, че оттеглянето ми от съюза след унищожаването на Алдеран можеше да бъде и по-дипломатично. И ти ли си нагоре към етажа за гостите?
— Да, а ти?
— И аз. Да вървим.
Излязоха от залата за срещи и тръгнаха по коридора към турболифта.
— Смяташ ли, че може да промени решението си? — попита Ландо.
— Дрейсън ли? — Бели Иблис поклати глава. — Изключено! Освен ако не успеем да измъкнем Мон Мотма от постоянните й съвещания и не я накараме да те изслуша. Според мен единственият шанс е надеждата Акбар да се върне на Корускант следващите един-два дни. Дори да оставим настрани значението на Пътуващия град, вероятно той все още ти дължи някоя услуга.
Ландо си спомни за изключително нелепата сцена, която се бе разиграла се, когато съобщи на Акбар, че се оттегля от генералския си пост.
— Услугите няма да имат никакво значение, ако и той мисли, че това може да е капан — каза той. — След като се опари на Слуис Ван, няма да рискува отново.
— Имаш право — призна Бел Иблис. Погледна към страничния коридор и когато се обърна, на Ландо му се стори, че на лицето му е изписана изненада. — И за съжаление всичко това се обърква допълнително от присъствието на имперския агент Делта в двореца. Това, че Траун няма никакви планове за Нклон в момента, не означава, че няма да измисли нещо, когато разбере какво сме предприели.
— Ако разбере — поправи го Ландо. — Делта не е вездесъщ. Хан и Лея успяха да проведат някои тайни мисии, без той да научи.
— Което за пореден път доказва моята теория, че по-малките бойни групи са по-полезни. Но въпреки това колкото по-бързо се разбере откъде изтича информация, и се отстрани източникът, толкова по- добре.
Минаха покрай друг пресичащ коридор и Бел Иблис надзърна в него. Този път на лицето му недвусмислено се изписа загриженост.
— Някакви проблеми ли? — попита тихо Ландо.
— Не съм сигурен — отвърна Бел Иблис. — Не трябва ли в тази част на двореца да има войници от охраната?
Ландо се огледа. Наистина бяха съвсем сами.
— Може да са ги свалили всички за посрещането на сарканската делегация.
— Но те бяха тук — отвърна Бел Иблис. — Видях най-малко двамина, когато слизах от стаята си.
Ландо отново погледна в пресичащия коридор и усети, че го обзема неприятно предчувствие.
— И какво е станало с тях?
— Не знам — Бел Иблис си пое дълбоко дъх. — Не ми се вярва да си въоръжен?
Ландо поклати глава:
— Бластерът ми е горе в стаята. Изобщо не предполагах, че ще ми потрябва тук.
— Да се надяваме, че няма — каза Бел Иблис, пъхна дясната си ръка под униформата и се озърна внимателно. — Вероятно съществува някакво просто обяснение.
— Разбира се — кимна Ландо и извади предавателя си. — Ще се обадим и ще разберем.
Той включи предавателя и почти мигновено го изключи, тъй като от него се разнесе силно пращене.
— Май обяснението съвсем не е просто — каза той мрачно. Ръката му внезапно го засърбя за бластер. — Какво ще правим сега?
— Ще намерим начин да вдигнем по тревога охраната на двореца — отвърна Бел Иблис и се огледа. — Турболифтовете няма да ни свършат работа — те обслужват само жилищните етажи горе. Но в другия край има стълба, която води надолу до централната част. Да се опитаме да минем оттам.
— Съгласен — кимна Ландо. — Но първо да се отбием в стаята ми, за да си взема бластера.
— Добра идея — съгласи се Бел Иблис. — Ще оставим турболифта, стълбите са насам. Бързо и безшумно.
Стълбите бяха също толкова пусти, както и коридорът зад тях. Бел Иблис се показа на горната площадка и предупредително вдигна ръка. Ландо предпазливо се приближи до него и надзърна.
Пред тях се виждаше самотна фигура, която предпазливо се промъкваше по коридора — слаба жена с червеникава коса, стиснала готов за стрелба бластер в ръката си. Мара Джейд.
Чу се тихо търкане на метал в плат — Бел Иблис бе извадил бластера си. Махна на Ландо да го последва и тръгна тихо след Мара.
Почти я бяха настигнали, когато тя стигна до другия край на коридора. Там спря и внимателно надникна зад ъгъла. Бел Иблис насочи бластера си към нея и прошепна:
— Достатъчно, Джейд, свали оръжието. Всичко свърши.
В първия момент Ландо беше убеден, че тя няма да се подчини. Мара извъртя глава и погледна през рамо, сякаш за да се прицели във врага си.
— Калризиан! — възкликна тя с неприкрито облекчение и едва сдържано напрежение. — В двореца са
