бойни фрегати. Ятото имперски изтребители бе пометено за секунди.
— Гледай ти! — кимна замислено Карде. — Явно планът на Мазик не е чак толкова отчайващ, колкото помислих отначало.
— Това сигурно са хората на Елор — вметна Авис.
Карде кимна:
— И аз така мисля. Корелианските бойни фрегати не са съвсем в стила на Мазик и със сигурност не са по джоба му. Но такава стратегия явно се връзва с пословичната безразсъдност на дурианците.
— Но две корелиански фрегати са доста много и за Елор — подхвърли Дравис. — Дали не ги е откраднал от Новата република?
— „Откраднал“ е груба дума — смъмри го спокойно Карде. — Мисля, че той гледа на тях като на заем. Корабите на Новата република често използват дурианските бази, разпръснати по стария търговски път, и Елор е таен съдружник в някои от тях.
— Обзалагам се, че този път от Новата република ще имат известни оплаквания за качеството на обслужването — отбеляза сухо Авис. — Ще нападаме ли десантната совалка?
Карде почти беше забравил за нея.
— Не, отказваме се. Корвис, Балиг, Лахтън, изключете турболазерните оръдия. Бойната готовност е отменена. Пригответе се да посрещнем имперска инспекция на борда.
Авис го изгледа озадачено и предпазливо попита:
— Няма ли да бягаме? Въпреки това? — кимна той към битката от дясната им страна.
— Случващото се там няма абсолютно нищо общо с нас — отвърна Карде и го дари с най-невинния си поглед.
— Ние сме независим кораб с товар от кондензатори. Не си забравил, нали?
— Да, но…
— Освен това може би ще е полезно да видим какво ще стане след приключване на нападението — продължи Карде и погледна навън. Бойните фрегати на Елор прикриваха пътя за отстъпление на групата на Мазик. Охраняващите корабостроителницата големи кораби бяха твърде далеч, за да пристигнат навреме, и контрабандистите вероятно щяха да успеят да се измъкнат. — Да послушаме съобщенията им, да видим кое и как ще разчистят и какви промени в отбранителните си системи ще внесат, да преценим какви повреди точно са нанесени.
Авис не изглеждаше убеден, но не започна да спори.
— Щом според теб не е опасно — измърмори той, изпълнен със съмнения. — Въпреки обявените награди за главите ни.
— Това е последното място, където някой имперски командир ще очаква да се покажем — увери го Карде. — Следователно тук никой няма да ни търси.
— Определено няма да ни търсят на кораб под командването на капитан Абел Куилър — намеси се Данкин, свали предпазните колани и се изправи. — Нетърпелив и надут, нали така беше?
— Точно — кимна Карде. — Само не се престаравай. Не искаме да ги настройваме враждебно, само леко ги презираме.
— Разбрано — кимна Данкин.
Той изчезна от мостика и Карде се извърна към блещукащите останки на взривения звезден разрушител. Това наистина беше запомнящ се урок, но Карде щеше да се обяви категорично против подобни действия, ако Мазик и Елор му бяха поискали съвет. Но те действаха на своя глава.
И сега нямаше връщане назад, позициите бяха определени по-ясно, отколкото след срещата на Троган. Върховният адмирал Траун нямаше да остави този случай без незабавен жесток отговор. И ако успееше да проследи атаката до Мазик и от там до Карде…
— Няма да успеем да спрем дотук — измърмори той на себе си. — Ще трябва да се организираме. Всички.
— Какво? — попита Авис.
Карде се обърна към него. Погледна откритото и озадачено лице на помощника си. Авис беше умен по свой начин, но му липсваше интуиция.
— Няма значение — отговори той и се усмихна, за да заличи жлъчта в думите си.
Обърна се отново към приближаващата се нападателна совалка и тайно в себе си се закле, че когато това свърши, ще намери начин да си върне Мара.
Последната страница се изписа на екрана, Траун я прочете внимателно и вдигна поглед към мъжа, изправен сковано пред него.
— Ще добавите ли нещо към доклада, генерал Дрост? — попита тихо той.
На Пелаеон му се струваше застрашително спокоен. Със сигурност много по-спокоен, отколкото би бил Пелаеон, ако беше командващ флота. Но сега не можеше да направи нищо друго, освен да гледа навън през илюминатора на „Химера“ към черните останки на почти готовия и много скъп звезден разрушител, да стои мълчаливо до върховния адмирал и да се сдържа да не заповяда да отсекат главата на Дрост. Макар че той си го заслужаваше. И Дрост го знаеше.
— Не, сър — отвърна напрегнато той.
Траун задържа погледа му още няколко секунди и след това се извърна към илюминатора.
— Можете ли да посочите поне една причина да не ви разжалвам?
От устните на Дрост се отдели едва доловима въздишка.
— Не, сър — повтори той.
За момент единственият шум беше от приглушените отзвуци на разговорите, които се водеха на мостика на „Химера“. Пелаеон наблюдаваше вкамененото лице на Дрост и се чудеше какво ще е наказанието. В най-добрия случай провалът щеше да му струва военен съд и освобождаване от длъжността. А в най- лошия… традиционната отплата на лорд Вейдър за некомпетентността. А и Рък вече стоеше готов зад командното кресло на Траун.
— Върнете се в щаба, генерале — каза Траун. — „Химера“ ще излети от тук след около трийсет часа. Дотогава трябва да измислите и да въведете нова система за сигурност в корабостроителницата. Тогава ще взема решение за съдбата ви.
Дрост хвърли поглед към Пелаеон и отново към Траун.
— Тъй вярно, сър — рече той. — Няма да ви подведа отново, адмирале.
— Надявам се — отвърна Траун със заплаха в гласа. — Свободен сте.
Дрост кимна и се обърна. В стъпките му се усещаше възвърната решителност.
— Не сте съгласен с решението ми, капитане.
Пелаеон се насили да посрещне погледа на блестящите червени очи.
— Бих предложил много по-сурово наказание, сър — призна той.
— Дрост е добър специалист — отвърна спокойно Траун. — Основната му слабост е склонността към самодоволство. Поне в близко бъдеще ще е напълно излекуван от нея.
Пелаеон отново погледна към останките навън.
— Доста скъп урок — каза той кисело.
— Така е — съгласи се Траун. — И това много добре показва защо не исках да раздразня групата контрабандисти около Карде.
Пелаеон го погледна изненадано:
— Нима това е дело на контрабандистите? Мислех, че е саботаж на Новата република.
— И Дрост мисли така — отвърна Траун. — Но методът и изпълнението са доста по-различни от обичайния модел на бунтовниците. Мисля, че е Мазик. Макар че има достатъчно дуриански елементи в стила, така че вероятно е включена и групата на Елор.
— Ясно — кимна замислено Пелаеон. Това поставяше нещата в съвсем различна светлина. — Май трябва да им дадем урок, колко глупаво е да се опълчват срещу Империята.
— С особена радост бих го направил — съгласи се Траун. — В дните на могъществото на Империята не бих се замислил за миг, преди да го направя. За жалост в този момент подобна стъпка ще доведе до противоположни резултати.
Не само ще усили решимостта на контрабандистите, но и ще увеличи опасността другите групи галактически отрепки да предприемат враждебни действия срещу нас.
