— Едва ли толкова се нуждаем вече от помощта и услугите им — каза Пелаеон.
— Нуждата ни от тази сган доста намаля — съгласи се Траун. — Но това не означава, че можем съвсем да минем без тях. Не е там работата. Проблемът е, че тези групи в периферията на обществото са изключително опитни в неразрешени от властите дейности. За да ги държим настрани от места като Билбринджи, ще са ни нужни много повече хора от тези, с които разполагаме в момента.
Пелаеон стисна зъби.
— Ясно, сър. Все пак не можем да си затворим очите пред нападение от такъв мащаб.
— Няма да ги затваряме — обеща спокойно Траун и очите му блеснаха заплашително. — Но отговорът ни трябва да бъде съобразен с върховните интереси на Империята — той се завъртя с креслото си към корабостроителницата. — А междувременно…
ВЪРХОВЕН АДМИРАЛ ТРАУН!
Викът изгърмя над мостика като яростна гръмотевица, изпълни цялото помещение и отекна в стените. Пелаеон се извърна рязко и инстинктивно посегна към бластера, забравяйки, че кобурът му е празен.
Към тях се приближаваше Хорус Кбаот. Очите му блестяха над развяващата се брада. От него струеше гняв, двамата щурмоваци на пост при вратите на мостика лежаха на пода в безсъзнание или мъртви.
Пелаеон преглътна трудно, протегна ръка и намери вдъхващата увереност хранителна рамка на йосаламира, закрепена за командното кресло на върховния адмирал. Но това беше за кратко, Траун се завъртя с креслото към приближаващия се майстор джедай и капитанът се принуди да пусне рамката.
— Искате да говорите с мен, майстор Кбаот?
— Те са се провалили, върховен адмирал Траун — изкрещя Кбаот. — Чувате ли ме? Вашите командоси отново се провалиха!
— Чувам ви — кимна спокойно Траун. — Какво сте направили на охраната ми?
— Моята охрана! — извика Кбаот, гласът му отново отекна из мостика. Дори и без елемента на изненадата номерът беше страшно ефектен. — Моите! Аз управлявам Империята, върховен адмирал Траун. Не вие.
Траун се извърна настрани и улови погледа на дежурния офицер.
— Обадете се в лазарета — заповяда той. — Да изпратят лекарски екип.
В продължение на няколко ужасни мига на Пелаеон му се струваше, че Кбаот ще възрази или дори ще просне и дежурния офицер. Но вниманието на майстора джедай, изглежда, бе ангажирано само от Траун.
— Командосите ви се провалиха, върховен адмирал Траун — повтори той.
Сега гласът му беше тих, но изпълнен със заплаха.
— Знам — отвърна Траун. — Всички, с изключение на командира, са загинали.
Кбаот се изпъна.
— В такъв случай вече дойде времето да поема изпълнението на тази задача в мои ръце. Откарайте ме на Корускант. Веднага.
Траун кимна:
— Много добре, майстор Кбаот. Щом приберем в хангара специалния товар, веднага потегляме.
Очевидно Кбаот не очакваше такъв отговор.
— Какво? — възкликна изненадан той.
— Казах, че веднага щом натоварим специалния товар на борда на „Химера“ и другите кораби, ще потеглим за Корускант — повтори Траун.
Кбаот погледна Пелаеон, погледът му сякаш се опитваше да изкопчи информацията, която не можеше да достигне с джедайските си сетива.
— Какъв е този номер? — изръмжа той и впи поглед в Траун.
— Никакъв номер — увери го върховният адмирал. — Реших, че едно светкавично нападение в сърцето на бунтовниците е най-добрият начин да разклатим самоувереността им и да ги подготвим за следващия етап от победната ни кампания. И сега е моментът да го предприемем.
Кбаот погледна през илюминатора, погледът му обикаляше огромните докове на корабостроителницата край Билбринджи. Подмина повредения корпус на звездния разрушител и се спря на астероидите, скупчени в централната зона.
— Това ли? — извика той и ги посочи с пръст. — Това ли е специалният ви товар?
— Вие сте майсторът джедай — отвърна Траун. — Вие кажете.
Кбаот го изгледа заплашително и Пелаеон сдържа дъха си. Капитанът знаеше, че върховният адмирал предизвиква Кбаот, и според него това беше доста опасна игра. Единствените хора, които знаеха със сигурност какво беше намислил Траун за астероидите, в този момент бяха под защитата на йосаламирите.
— Много добре, върховен адмирал Траун — кимна Кбаот. — Ще позная.
Пое си дълбоко дъх, притвори очи и чертите на лицето му се изостриха от напрежението. Пелаеон отдавна не беше виждал майстора джедай да се съсредоточава така. Наблюдаваше го, чудеше се какво се опитва да направи, и изведнъж го осени прозрение. Навън сред астероидите имаше стотици офицери и механици, работили по изпълнението на проекта, и всеки от тях тайно в себе си предполагаше каква е целта. Кбаот докосваше всяко съзнание, опитваше се да достигне до мислите и да ги сглоби в цялостна картина…
— Не! — извика той изведнъж и отново впи блестящите си очи в Траун. — Не можете да разрушите Корускант. Поне докато не получа джедаите си.
Траун поклати глава:
— Никога не съм възнамерявал да унищожа Корускант…
— Лъжете ме — прекъсна го Кбаот и обвинително размаха пръст: — Винаги сте ме лъгали. Но повече няма да позволя да ме мамите. Аз управлявам Империята и всички ми се подчиняват.
Той вдигна високо ръце и около тях се появи зловеща синьо-бяла светлина. Пелаеон несъзнателно потрепери, спомни си за светкавиците, които Кбаот беше хвърлил срещу тях в гробницата на Затънтената земя. Но сега не последваха светкавици. Кбаот просто стоеше с високо вдигнати ръце и погледът му се рееше в празното. Капитанът го гледаше смаяно и тъкмо се канеше да го попита какво има предвид, когато случайно погледна към мястото на екипажа.
Войниците стояха сковано в креслата си, изправили гръб като за парад, прибрали ръце в скута си, и гледаха невиждащо екраните на компютрите. Зад тях също толкова сковани бяха офицерите — неподвижни, несъзнаващи. Дори компютрите, по които трябваше да има движение, да се получават доклади от други сектори на кораба, бяха застинали с празни екрани.
Точно това беше очаквал и от това се бе страхувал още от първото им посещение на Затънтената земя. Кбаот бе поел контрола над „Химера“.
— Впечатляващо — наруши крехката тишина Траун. — Наистина е страшно впечатляващо. И какво предлагате да направим сега?
— Трябва ли да се повтарям? — попита Кбаот, гласът му леко трепереше от напрежение. — Ще отлетя с този кораб за Корускант, за да взема джедаите, а не да ги унищожа.
— От тук до Корускант са най-малко пет дни път — каза студено Траун. — Пет дни, през които ще трябва да поддържате контрола си над трийсет и седем хилядния екипаж на „Химера“. И дори по-дълго, ако възнамерявате да ги накарате да се бият, когато пристигнете там. А ако искате да отидем с подкрепление от още няколко кораба, цифрата трийсет и седем хиляди души ще нарасне неимоверно.
Кбаот изсумтя презрително:
— Съмнявате се в мощта на Силата ли, върховен адмирал Траун?
— Нищо подобно — отвърна Траун. — Просто ви представям проблемите, с които ще трябва да се справите, ако продължите с този начин на действие. Знаете ли къде се намира флотата на Корускант, наясно ли сте с броя и вида на корабите? Помислили ли сте как да неутрализирате орбиталните бойни станции и наземните защитни системи на планетата? Знаете ли кой е в момента командир на отбраната на планетата и как би разположил силите си? Взели ли сте под внимание защитното поле над Корускант? Знаете ли как да използвате в пълна степен стратегическите и тактическите способности на един имперски звезден разрушител?
— Опитвате се да ме объркате — обвини го Кбаот. — Хората ви, по-точно моите хора, знаят отговорите
