Тя хвърли поглед към съветник Борск Фейлия, който седеше мълчаливо в края на масата и изтърпяваше самоналоженото ботанско наказание. Ако Фейлия навреме бе изоставил налудничавия си стремеж към властта… Обърна се отново към Дрейсън:
— Никой нямаше вина — добави тя спокойно и завинаги погреба последните останки от обвинението срещу Фейлия.
Съзнанието за провал беше парализирало ботанеца. Тя не можеше да позволи отдавна отминалият гняв да й въздейства по същия начин. Бел Иблис се прокашля.
— Както разбирам, Лея се опитва да каже, че без помощта на Карде можехме да загубим много повече от флотата „Катана“. Каквото и да си мислите за контрабандистите като цяло, по-специално за Карде, ние сме му длъжници.
— Странно, че точно вие го казвате, генерале — отвърна сухо Дрейсън. — Изглежда, Карде е убеден в същото. Срещу записа и някои незначителни сведения за разузнаването е теглил доста свободно големи суми от специална кредитна линия на Новата република — той отново погледна Лея, — осигурена от брата на съветник Органа Соло.
Командир Сесфан, представителят на адмирал Акбар на срещата, вдигна големите си монкалмариански очи към Лея.
— Джедай Скайуокър се е разпоредил да бъде платено на един контрабандист?! — възкликна той.
— Да — потвърди Дрейсън. — Разбира се, не е имал право да го прави. Ще закрием незабавно сметката.
— Нищо подобно — обади се спокойно от централното място Мон Мотма. — Независимо дали официално е на наша страна или не, Карде очевидно се опитва да ни помогне. И затова трябва да му се отплатим.
— Но той е контрабандист! — напомни възмутено Сесфан.
— Такъв беше и Хан — напомни му Лея. — Както и Ландо Калризиан.
— И двамата се присъединиха към нас — уточни Сесфан. — Карде не е правил такова обещание.
— Няма значение — каза Мон Мотма. Гласът й, макар да оставаше тих, звучеше твърд като стомана. — Нуждаем се от всички съюзници, които можем да привлечем, все едно официални или не.
— Освен ако не се опитва да ни измами — изтъкна мрачно Дрейсън. — Иска да спечели доверието ни с неща като този запис на макробинокъл, за да може по-късно да ни подхвърля дезинформация. И междувременно да спечели доста пари.
— Значи трябва да внимаваме да не играе двойно — отвърна Мон Мотма. — Но не ми се вярва, че може да стане. Люк Скайуокър е джедай и определено вярва на Карде. Освен това няма смисъл да се безпокоим за неща, които не зависят от нас. Адмирал Дрейсън, получихте ли последните новини от подготовката за операцията в Билбринджи?
— Да — кимна Дрейсън и извади чип.
Пъхна го в процепа на екрана и в този момент Лея чу тихо пиукане на предавател. Уинтър извади устройството от колана и се обади. Лея не чу какво казаха от другата страна, но усети внезапната промяна в излъчването на Уинтър.
— Някакви проблеми? — прошепна тя.
— Мога ли да помоля за вниманието ви? — понадигна глас Дрейсън.
Лея се обърна отново към него, усещайки как червенина залива лицето й. Уинтър отблъсна стола назад и тръгна към вратата. Дрейсън я изгледа мрачно в гърба, но очевидно реши, че не си заслужава да се позове на обичайното правило за затворените врати по време на заседанията на съвета. Уинтър докосна бутона, вратата се отвори, някой й подаде чип и панелът се затвори.
— Какво става? — попита ядосано Дрейсън. — Толкова ли е спешно?
— Сигурно можеше да почака — хладно отвърна Уинтър, изгледа невъзмутимо Дрейсън и се върна на мястото си. — Това е за вас, ваше височество — каза тя и подаде на Лея чипа. — Координатите на Затънтената земя.
Вълна на изненада се разнесе в помещението. Лея пое мълчаливо чипа.
— Много бързо — каза подозрително Дрейсън. — Мислех, че доста трудно ще открием мястото.
Лея сви рамене, опитвайки се да прикрие смущението си. И тя имаше същото впечатление.
— Явно е станало другояче.
— Покажи ни — каза Мон Мотма.
Лея пъхна чипа в процепа. На главния екран се показа карта на сектор. Около няколко звезди плуваха познати имена. В центъра, заобиколена от неназовани звезди, една от системите блестеше в червено. В долния край на картата се виждаха данните на планетата и няколко реда текст.
— Значи това е гнездото на императора — измърмори Бел Иблис и се наведе, за да я огледа по- хубаво. — Винаги съм се чудил къде криеше всички дреболии, които загадъчно изчезваха от официалните складове и съкровищници.
— Ако наистина това е мястото — измърмори Дрейсън.
— Сигурно можеш да удостовериш, че информацията идва от капитан Соло — обърна се към Уинтър Мон Мотма.
Уинтър се поколеба.
— Всъщност не точно от него — отвърна тя.
Лея я погледна смръщено.
— Как така не от него? Да не би тогава от Люк?
На бузата на Уинтър потрепери мускулче.
— Мога само да кажа, че източникът е надежден.
Всички се умълчаха. Очевидно мислеха върху думите й.
— Надежден източник… — повтори Мон Мотма.
— Точно така — кимна Уинтър.
Мон Мотма погледна към Лея.
— Съветът не е свикнал с прикриването на информация. Искам да знам откъде се появиха координатите.
— Съжалявам — каза тихо Уинтър. — Тайната не е моя.
— А чия е?
— Не мога да ви кажа.
Лицето на Мон Мотма потъмня.
— Няма значение — намеси се Бел Иблис. — Поне за момента. Независимо дали на тази планета се намира центърът за клониране или не, не можем да направим нищо преди операцията в Билбринджи.
Лея изненадано се обърна към него:
— Няма ли да изпратим подкрепление?
— Не е възможно — изръмжа Сесфан и поклати огромната си монкалмарианска глава. — Всички налични кораби и хора са заети с нападението срещу Билбринджи. И без това твърде много райони и системи останаха незащитени.
— А и не знаем със сигурност дали това е точното място — добави Дрейсън. — Може да се окаже имперски капан.
— Не е капан — тръсна глава Лея. — Мара вече не работи за Империята.
— Но за това разполагаме само с вашата дума…
— Няма значение — пресече назряващия спор властният глас на Бел Иблис. — Погледни долу на картата, Лея, там пише, че са кацнали незабелязано. Нима искаш да пръснеш предимството на изненадата, изпращайки кораб след тях?
Лея усети присвиване в стомаха. За съжаление беше прав.
— В такъв случай вероятно трябва да отложим нападението срещу Билбринджи — обади се Фейлия.
Лея се извърна към него и в същия миг осъзна, че цялата маса беше направила същото. Ботанецът проговаряше за пръв път на среща на съвета, след като властолюбието му го бе провалило позорно при флотата „Катана“.
— Това не може да стане, съветник Фейлия — отвърна Мон Мотма. — Дори да не вземем предвид направените вече приготовления, абсолютно задължително е да премахнем невидимите астероиди,
