дръпнато и с други офицери, които се опитаха да поговорят с него. Разбира се, това е негова привилегия и е възможно просто да е бил уморен. Но държането му просто не се връзваше с това, което бях чувал за генерала.
— Да, имате право — отбеляза Траун. — Холографската ямка в императорските покои в изправност ли е, полковник?
— Тъй вярно, сър. Но в момента Кбаот може и да не е в тронната зала.
— Там е — каза студено Траун. — Свържете ме с него.
— Слушам, сър.
Образът на Селид изчезна, заменен от символа за кратка пауза.
— Смятате ли, че Кбаот може да е въздействал по някакъв начин на Ковел? — попита тихо Пелаеон.
— Не виждам никакво друго обяснение — отвърна Траун. — Предполагам, че скъпият ни майстор джедай се е опитал да подчини съзнанието на Ковел, вероятно дори да замени цели части от мозъка му със свои. И когато са навлезли в мехура на йосаламирите и прекият контакт е бил насилствено прекъснат, от съзнанието на Ковел не е останало много, което да го държи по-дълго време жив.
— Ясно — кимна Пелаеон и се извърна настрани. Усети как го завладява мрачен гняв. Десетки пъти бе предупреждавал върховния адмирал какво може да им стори Кбаот. — И какво ще правим сега?
Символът за пауза изчезна, преди Траун да отговори, но този път не се показа обичайното изображение в четвъртина от реалния размер. Пред тях изникна огромното лице на Кбаот и Пелаеон неволно отстъпи крачка назад. Траун не помръдна.
— Добро утро, майстор Кбаот — поздрави върховният адмирал със съвършено равен глас. — Както виждам, открили сте личните холографски устройства на императора.
— Върховен адмирал Траун — поздрави Кбаот. Гласът му беше студен и арогантен. — Така ли се отплащате за помощта ми? С предателство?
— Ако има предателство, то е от ваша страна, майстор Кбаот — отвърна Траун. — Какво направихте на генерал Ковел?
Майсторът джедай сякаш не чу въпроса.
— Не можете да предадете Силата така лесно, както си мислите — каза той. — Не забравяйте, върховен адмирал Траун, че ако загина аз, загивате и вие. Предсказал съм го.
Той млъкна и ги изгледа очаквателно. Траун помълча няколко секунди и накрая попита:
— Свършихте ли?
Кбаот се намръщи, на изобразеното в едър план лице ясно проличаха несигурност и нервност. Въпреки стряскащото й въздействие настройката на личната апаратура на императора имаше не само добри страни.
— Засега — отвърна Кбаот. — Можете ли да предложите някакво оправдание?
— Няма защо да се оправдавам, майстор Кбаот — отговори Траун. — Вие сам пожелахте да отидете на Затънтената земя. А сега ми кажете какво направихте на генерал Ковел.
— Първо ми върнете Силата.
— Йосаламирите ще останат по местата си. Кажете ми какво направихте на генерал Ковел.
Двамата приковаха погледи. Кбаот пръв отклони очи и за миг сякаш бе готов да се предаде. Но старецът бързо вирна отново брадичка и се преобрази в познатия майстор джедай.
— Генерал Ковел беше мой и можех да правя с него, каквото си поискам — заяви той. — Както и с всичко останало в моята Империя.
— Благодаря — отговори Траун. — Напълно достатъчно. Полковник Селид?
Огромното лице изчезна и бе заменено от образ в четвъртина.
— На вашите заповеди, адмирале.
— Слушайте, полковник — започна Траун. — Първо, от този миг майстор Кбаот е арестуван. Може да се разхожда в императорските покои и тронната зала, но в никакъв случай не бива да ги напуска. Всички командни устройства на този етаж трябва да бъдат изключени от системата. Второ, започнете внимателно разследване, къде точно са били видени за последно войските на генерал Ковел вътре в планината.
— Защо да не попитаме самите войници, сър? — предложи Селид. — Вероятно те имат предаватели със себе си.
— Защото се съмнявам, че можем да имаме вяра на отговорите им — отвърна Траун. — Което ми напомня за третата заповед. Нито една от частите, напуснали планината по заповед на генерал Ковел, не бива да бъде допускана вътре.
Селид зяпна:
— Сър?!
— Правилно чухте — кимна Траун. — До няколко дни за тях ще пристигне друг кораб и тогава ще бъдат събрани и отведени от планетата. Но при никакви обстоятелства не бива да ги допускате обратно в планината.
— Слушам, сър — отвърна смутен Селид. — Но, сър… какво да им кажа?
— Истината — отвърна спокойно Траун. — Че заповедите им не идват от генерал Ковел и не от мен, а от предател на Империята. Докато разузнаването не приключи разследването, всички от групата остават под подозрение като неволни съучастници в заговор за измяна.
Думите като че ли се материализираха във въздуха пред тях.
— Слушам, сър — каза накрая Селид.
— Добре — кимна върховният адмирал. — Разбира се, от този момент вие сте възстановен на поста командир на гарнизона. Някакви въпроси?
Селид се изпъна.
— Съвсем не, сър.
— Добре. Продължавайте, полковник. „Химера“, край на връзката.
Образът изчезна от холографската ямка.
— Мислите ли, че е безопасно да оставите Кбаот там, сър? — попита Пелаеон.
— В цялата Империя няма по-сигурно място от планината Тантис — изтъкна Траун. — Поне засега.
Пелаеон го погледна изненадано.
— Не ви разбрах, сър.
— Кбаот вече не е нужен на Империята, капитане — отвърна върховният адмирал, обърна се и мина през входа към главната част на мостика. — И въпреки това трябва да изиграе последната си роля в нашата дългосрочна стратегия за консолидиране на властта — той се спря пред пътеката към командното табло. — Кбаот е луд, капитане, и двамата сме единодушни по въпроса. Но тази лудост е в съзнанието му. Не в тялото.
Пелаеон го изгледа смаяно.
— Да не би да предлагате да го клонираме?
— Защо не? — отвърна Траун. — При създалите се обстоятелства това явно няма да стане в планината Тантис. Нито пък ще е толкова бързо — сегашната скорост е нормална за техници и пилоти на изтребители, но не за толкова деликатен проект. Не, след като получим клонинг в детска възраст, ще му позволим да достигне зрелост за нормалните десет-петнайсет години. Разбира се, това ще стане при подходящи условия за отглеждане.
— Ясно — кимна Пелаеон, опитвайки се да прикрие треперенето на гласа си. Представяше си какво можеше да направи един млад Кбаот или дори двама или двайсет като него, пуснати на свобода в галактиката. Нужно му беше време, за да свикне с представата. — И къде бихте разположили тези устройства за клониране?
— На абсолютно тайно място — отговори Траун. — Вероятно на някоя от планетите в Непознатите райони, където в миналото служех на императора. След като разгромим бунтовниците при Билбринджи, вие ще заповядате на разузнаването да започне да търси подходяща планета.
Пелаеон стисна устни. Да, предполагаемото нападение над Билбринджи… Покрай историята с Кбаот бе забравил за предстоящата операция и своите задръжки спрямо нея.
— Слушам, сър. Адмирале, налага се да ви припомня, че всички доказателства все още сочат Тангрене като вероятната цел на атаката.
