— Съветник, обажда се дежурният оператор — отвърна отсечен военен глас. — Патрулните кораби са засекли граждански товарен кораб „Волният Карде“. Капитанът настоява лично да говори. Искате ли да ви свържем, или да го прогоним от системата?
Значи Карде най-сетне идваше да си прибере хората. Или е чул слуховете и е решил да мине лично през Корускант и да разбере какво става. И в двата случая това означаваше само проблеми.
— Оставете ме да поговоря с него — каза тя на оператора.
— Слушам, съветник.
Чу се леко прещракване.
— Здравей, Карде. Говори Лея Органа Соло.
— Здравейте, съветник — отвърна студеният, добре овладян глас на Карде. — Радвам се да се чуем отново. Надявам се, че получихте пратката ми?
Лея се зарови в спомените си. Да, записите на макробинокъла на нападението над Укио.
— Получихме я — отвърна тя. — Позволете ми да ви предам благодарностите на Новата република.
— Благодарността ви вече беше достатъчно изразена — отвърна сухо Карде. — Имаше ли някакви неприятни последици от споразумението за плащане?
— Никакви — отвърна Лея, леко преиначавайки истината. — С удоволствие ще плащаме за информация с такова качество.
— Радвам се — отвърна Карде. — Случайно да сте излезли на пазара за технологии?
Лея премига изненадано. Не беше очаквала такъв въпрос.
— Какви технологии?
— Редките — отвърна той. — Защо не ми издадете пропуск да кацна и да обсъдим на място?
— Май не е възможно — отговори Лея. — Гражданските полети от и до Корускант са забранени.
— Само те ли?
Лея се намръщи. Значи бе дочул слуховете.
— Какво точно знаеш?
— Само разни слухове — отвърна Карде. — Но един от тях наистина ме интересува. Кажи ми за Мара.
— Какво за Мара? — попита отбранително Лея.
— Арестувана ли е?
Лея хвърли поглед към Уинтър.
— Карде, не можем да обсъждаме тези въпроси по…
— Не излизай с този номер — прекъсна я Карде с внезапно рязък глас. — Ти си ми длъжник. И по-точно си длъжник към Мара.
— Знам — отвърна Лея, като се постара гласът й също да охладнее с няколко градуса. — Позволи ми да довърша изречението си: това не е тема, която можем да обсъждаме на открита честота.
— Аха — и да изпитваше някакво неудобство от грешката си, то изобщо не пролича в гласа му. — Добре, имам предложение. Можеш ли да намериш Чен?
— Да, мотае се някъде наоколо.
— Извикай го и му дай достъп до терминал с предавател. Кажи му да го програмира с един от моите лични кодове. Това би трябвало да ни осигури достатъчна защита.
Лея обмисли предложението. Поне щеше да изолира обичайното подслушване на останалите граждански кораби в системата. Но дали щеше да заблуди имперските сонди в космоса, беше съвсем друг въпрос.
— За начало става — съгласи се тя. — Отивам да го намеря.
— Ще чакам.
Предавателят замлъкна.
— Неприятности ли? — попита Уинтър.
— Вероятно — отвърна Лея и погледна към Джейсън. Усещаше странно гъделичкане в съзнанието си. Отново се бе появило усещането, че отпред й лежи жизненоважно късче информация, но че не може да го стигне. Струваше й се, че има нещо общо с Люк и Мара. Възможно ли бе да засяга и Карде? — Той е дошъл да защитава каузата на Мара и според мен едва ли ще остане доволен, когато разбере, че я няма. Моля те, наглеждай близнаците, трябва да намеря Чен и да сляза долу в щаба.
Проверката на данните свърши и програмата спря.
— Изглежда, всичко е наред — каза Чен, без да отделя поглед от екрана, и за последно добави нещо в кода. — Сега поне няма да пропуснете дори и една буквичка. Започвайте.
— Само внимавай какво ще кажеш — обади се Бел Иблис. — Възможно е навън все още да има имперски сонди и няма гаранция, че имперското разузнаване не е разшифровало кодовете на Карде. Не казвай нищо повече от това, което те вече знаят.
— Разбирам — кимна Лея. Седна и докосна бутона, посочен от оператора. — Готови сме, Карде.
— И аз — отвърна контрабандистът. Гласът му звучеше малко по-тихо от обичайното и все пак се чуваше добре. — Защо сте арестували Мара?
— Преди няколко седмици в двореца проникнаха екип имперски командоси — отвърна Лея, подбирайки внимателно думите си. — Водачът на групата посочи Мара за съучастник.
— Това е абсурд — изсумтя Карде.
— И аз мисля така — кимна Лея. — Но обвинението трябва да бъде разследвано.
— И какво откриха следователите ви?
— Това, което някои от нас вече знаеха — отвърна Лея. — Че навремето е била член на личния екип на императора.
— Затова ли все още я държите затворена? — възкликна Карде. — За неща, които може да е направила преди толкова години?
— Не се безпокоим за миналото й — отговори Лея, започвайки да се поти. Изобщо не й харесваше идеята да подвежда Карде по този начин, особено след помощта, която им беше оказал. Но ако в космоса над Корускант имаше имперски сонди, тя трябваше да внуши, че Мара още е под подозрение. — Някои членове на съвета и на върховното командване се тревожат от въпроса, на кого е лоялна сега.
— Те са идиоти — изрева Карде. — Искам да говоря с нея.
— Не е възможно — отвърна Лея. — Забранен й е достъпът до предаватели.
От предавателя се чу тихо пращене. Лея не беше сигурна дали бе тиха въздишка, или идваше от програмата за разшифроване.
— Кажи ми защо не мога да кацна — обади се Карде. — Чух доста слухове. Кажи ми истината.
Лея вдигна поглед към Бел Иблис. На лицето му се беше изписало кисело изражение, но той неохотно кимна.
— Истината е, че сме под обсада. Върховният адмирал пусна астероиди с прикриващо поле около Корускант. Не им знаем орбитите, не знаем дори колко са. Докато не открием и не унищожим всичките, не можем да свалим планетарния щит.
— Аха — измърмори Карде. — Интересно. Чух за внезапното нападение на Империята, но никой не спомена за астероиди. В повечето слухове се предполагаше, че сте понесли доста големи загуби и сега се опитвате да го прикриете.
— Звучи точно като пуснат от Траун слух — изръмжа Бел Иблис. — Лек удар по бойния ни дух, с който да се забавлява преди поредното нападение.
— Той използва всички похвати на военното дело — съгласи се Карде. В гласа му се долавяше нещо странно… — Колко от астероидите открихте? Предполагам, че не сте седели със скръстени ръце?
— Открихме и унищожихме двайсет и един — отвърна Лея. — Това прави общо двайсет и два с първия, който беше унищожен от имперските сили, за да не турим ние ръка на него. Но изчисленията на битката показват, че е възможно да са били изстреляни двеста осемдесет и седем астероида.
Карде помълча за момент.
— Е, не са чак толкова много за огромното пространство около планетата. Нямам нищо против да поема риска да премина през тях.
— Не се тревожим за вас — намеси се Бел Иблис. — Ние мислим какво ще се случи на Корускант, ако един четирийсетметров астероид мине през щита и се разбие на повърхността.
