пътя.
ГЛАВА 3
Комуникационният купол на дреднаута на Новата република „Сокол скитник“ бе един вид анахронизъм сред съвременните бойни кораби, атавизъм от конструкторската философия от времето преди Войните на клонингите, която бе преобладавала, когато бяха построени „Сокол скитник“ и сродните му бойни кораби от флотата „Катана“. В купола бе монтиран не само целият ред първични антени на кораба, там се намираха и всички сложни и деликатни кодиращо-дешифриращи компютри.
Комуникационните куполи на шепата дреднаути от флотата „Катана“, все още на въоръжение в Новата република, отдавна бяха основно обновени. Кодиращо-дешифриращите съоръжения бяха преместени на по-безопасно място между мостика и оперативния център на разузнаването. Но колкото пъти станеше дума за модернизация, „Сокол скитник“ все минаваше през пролуките на програмата.
Уедж Антилис неведнъж се бе удивявал от това. Той знаеше, че между генерал Гарм Бел Иблис и няколко представители от висшия ешелон на Новата република все още съществуваше вражда, чиито корени се криеха назад във времето, когато генералът се бе скарал с Мон Мотма и бе започнал личната си война срещу Империята. Уедж винаги бе подозирал, че именно тази неприязън бе причина за липсата на обновяване на генералския флагман „Сокол скитник“.
Но едва когато Червената ескадрила премина за постоянно под командването на Бел Иблис, Антилис научи истината. Обяснението на генерала бе просто: режимът в претъпканите оперативни отдели на разузнаването бе доста свободен и преминаването на кодиран сигнал през мостика или командната зала даваше възможност на всеки, който притежаваше минимални технически познания и любопитство в излишък, да прослуша разговора. За разлика от тях комуникационният купол бе най-изолираното и усамотено място, което можеше да се намери на един боен кораб. Разполагането на кодиращо- дешифриращата техника там означаваше, че разговорът започваше и завършваше именно на това място. Така Бел Иблис можеше да бъде намерен в комуникационния купол винаги когато трябваше да се проведе някакъв поверителен разговор.
В момента двамата с Уедж се намираха там по личната молба на адмирал Акбар.
— Разбирам притесненията ви, генерал Бел Иблис — каза Акбар. Лицето му изпълваше екрана, а огромните му очи се въртяха насам-натам, за да може да види и Антилис. — И съм съгласен с оценката ви, но въпреки това трябва да отхвърля молбата ви.
— Горещо ви препоръчвам да премислите, адмирал е — твърдо отвърна генералът. — Разбирам политическото положение в Корускант, но не можем да позволим то да ни попречи да видим чисто военните аспекти на проблема.
Мустачетата на устата на монкаламарианеца потрепериха.
— За съжаление в каамаския проблем вече няма чисто военни аспекти — избоботи той. — Политическите и етичните въпроси засенчват останалото.
— Необичайна комбинация — измърмори под нос Уедж.
Акбар хвърли бърз поглед към пилота и отново насочи вниманието си към Бел Иблис.
— Последното становище е, че всяко по-сериозно военно присъствие на Новата република около Ботауи в този момент ще се изтълкува като подкрепа за ботанците срещу опонентите им.
— Военно присъствие на Новата република около Ботауи няма да означава нищо подобно — възрази Бел Иблис. — Това ще бъде призив към разум и спокойствие във взривоопасен момент. Там вече има шейсет и осем кораба и всички те се дебнат един друг, готови за атака при най-малкия повод. Там е нужен посредник, преди да е станало късно.
Акбар въздъхна — тъжен дрезгав звук.
— Напълно съм съгласен с вас, генерале. Но Висшият съвет и Сенатът са върховната власт в Новата република, а те взеха друго решение.
Бел Иблис хвърли съкрушен поглед към Уедж.
— Вярвам, че ще продължите с опитите да промените решението им.
— Разбира се — отвърна адмиралът. — Но независимо дали ще имам успех или не, вие няма да бъдете удостоен със съмнителната чест на посредник. Президентът Гаврисом вече ви определи друга задача.
— По-важна от опазването на мира над Ботауи ли?
— Далеч по-важна — увери го Акбар. — Ако приемем, че Ботауи е фитилът, каамаският документ е искрата на конфликта.
Уедж усети как по гърба му полазват ледените тръпки на лошо предчувствие. Нима Гаврисом наистина бе обмислял да…?
— Президентът Гаврисом сметна, че най-добрият начин Новата република да сложи край на разногласията е, като намери цялостно копие на документа за унищожението на Каамас — продължи монкаламарианецът. — За целта трябва да заминете незабавно за Орд Траси, където да съберете отряд за информационно нападение над имперската база Убикторат при Яга Минор.
Антилис скришом хвърли поглед към стоящия до него офицер. Изражението на генерала не се бе променило, но по стиснатите челюсти пилотът разбра, че Бел Иблис мисли като него.
— С цялото полагаемо се уважение, адмирале — каза той, — но президентът Гаврисом сигурно се шегува. Отбраната на Яга Минор е най-здравата в цялото имперско космическо пространство и е без прецедент в базите на Новата република. И то без да се държи сметка за огневата мощ на противника. Защитата на информационния масив е на пет равнища.
— Президентът добре осъзнава сложността на операцията — отвърна Акбар с още по-дрезгав глас. — Ще бъда откровен. Идеята ми допада точно колкото и на вас, но трябва да опитаме. Не разполагаме с достатъчно кораби и военни части, за да наложим и да поддържаме мир, ако се стигне дотам, че заради каамаския проблем се разгори военен конфликт. Цялата Нова република може да пламне в гражданска война.
Бел Иблис отново погледна към Антилис. После се обърна към екрана.
— Да, сър — каза той. — За съжаление трябва да са съглася с вас.
— Ще добавя — продължи монкаламарианецът, — че ако изобщо е възможно да се сдобием с пълно копие за унищожението на Каамас, само вие сте в състояние да осъществите операция за придобиването му.
Бел Иблис се усмихна криво.
— Благодаря, адмирале. Ще направя всичко, което е по силите ми.
— Добре — каза Акбар. — Вие и оперативната ви част трябва да напуснете Ботауи незабавно и да се отправите към Орд Траси. През следващите две седмици постепенно ще изпратя останалите кораби след вас. В това време очаквам да изготвите боен план и да сте готов да го приведете в действие.
— Слушам — отвърна генералът. — А специални части и оборудване?
— Всичко, което Новата република е в състояние да осигури, е на ваше разположение — увери го монкаламарианецът.
— Кажете ми какво ви трябва, и ще ви го изпратя.
Бел Иблис кимна.
— Нужна е пълна секретност на операцията — предупреди той. — Ако към Империята изтече дори и дума от това, което готвим, шансовете ни за успех начаса се изпаряват.
— Секретността ще е пълна — обеща адмиралът. — Вече разпространих фалшива история, която трябва да убеди всички имперски шпиони, че корабите се събират тайно във външните райони на системата Котлис и се готвят да защитят при нужда Ботауи.
— Би трябвало да клъвнат — каза Бел Иблис. — Стига да не тръгнат към Котлис, за да се уверят лично.
— Там вече има два рендилски космически дока — отвърна Акбар. — Ще бъдат снабдени с макети на кораби със съответната идентификация и обозначения за радост на всеки имперски офицер, който мине наблизо.
— Интересно — генералът вдигна вежди. — Значи това е не хрумване на Гаврисом в последния миг, а обмислен план.
