Монкаламарианецът кимна с масивната си глава.
— Подготовката започна на следващия ден след размириците пред сградата на Обединените кланове на Ботауи — каза той. — Като се има предвид предполагаемото участие на генерал Соло, президентът знаеше, че вече няма да е възможно правителството на Новата република да предприеме някакви открити политически действия, без мотивите за тях да бъдат оборени.
— Ясно ми е — тежко отвърна Бел Иблис. — Значи… тръгваме за Орд Траси.
— Когато пристигнете там, ще ви чака свързочен отряд от моя кабинет — каза Акбар. — Успех, генерале!
— Благодаря, адмирале. Край на връзката.
Бел Иблис докосна един от клавишите пред себе си и прекъсна връзката.
— Това съвсем не означава, че съм съгласен с решението — измърмори той под нос към празния екран и се обърна към Антилис: — Е, генерале? Какъв е коментарът ви?
Уедж поклати глава.
— Участвал съм само веднъж в информационно нападение. Опитвахме се да набавим информация за върховния адмирал Макати от боудолиазката библиотека — каза той. — Май впоследствие статистите установиха, че ефективността ни е била осем процента. А това беше на Боудолиаз, не на Яга Минор.
— Да, чел съм рапортите за нападението — отвърна Бел Иблис и замислено поглади мустак. — Изобщо няма да ни е лесно.
— Междувременно Ботауи продължава да привлича бойни кораби както прожектор — мушици — намръщи се Антилис. — В крайна сметка някой ще се възползва от това, сър.
— Съгласен съм. Поради тази причина ви помолих да дойдете.
— О! — възкликна Антилис и изгледа внимателно Бел Иблис. — Значи сте знаели, че това ще стане!
— Не, за нападението над Яга Минор не знаех — отвърна Бел Иблис, — но имах предчувствието, че Корускант ще отхвърли молбата ми да остана тук, за да поддържам реда. И се сетих освен това, че ако ми наредят да замина с частта си, както се и оказа, Червената ескадрила няма да тръгне с нас, защото технически не се числи към нея.
Уедж помръкна.
— Не ви разбирам, генерале. Мислех, че ще сме постоянно под ваше командване.
— Под мое командване, но не сте причислени към оперативната ми част. Разликата е дребна, но съществена.
— Сигурно сте прав — отвърна Антилис, опитвайки се безуспешно да си припомни какво гласяха военните разпоредби на Новата република по въпроса. — Тогава какво означава тя?
Бел Иблис завъртя стола и се настани пред дешифриращия терминал.
— Означава, че съм съгласен с вас, че някой може да се възползва от бъркотията — отвърна той и отпусна ръце в скута си. — Възможно е да бъде онази тайна групировка „Мъст“, която непрекъснато създава размирици, и да настоява ботанците да платят безумни репарации заради участието си в унищожението на Каамас.
— Да — бавно каза пилотът, досещайки се какво следва. — И тъй като ботанският принос в него е бил саботажът на планетарния щит…
Бел Иблис кимна:
— Именно. И аз предполагам същото — някой ще се опита да изключи щита на Ботауи.
Уедж подсвирна:
— Мислите ли, че е възможно? Смята се, че Ботауи има един от най-надеждните планетарни щитове в цялата галактика.
— Имаше. В зенита на Империята — отвърна генералът. — Не знам дали още го поддържат. Но, разбира се, на врага няма да му е нужно изключване на цялата система, за да нанесе сериозни поражения. Достатъчно е да изключи само древстранската част.
— Да — тихо отвърна Антилис. — Проблемът е, че няма да бъдат обстрелвани само ботанците.
— Наистина точно в това се състои проблемът — съгласи се Бел Иблис. — На Ботауи по последни данни се намират седалищата на повече от триста мегакорпорации плюс хиляди по-малки сдружения и най-малко петдесет кредитни компании и стокови борси.
Уедж кимна. Не беше задължително евентуалният удар срещу тях да предизвика вселенски икономически хаос, но щеше да налее ново масло в достатъчно разпаления огън на негодуванието и възмущението. А с цялото това гъмжило от бойни кораби, които се дебнеха в космоса около Ботауи, можеше да стане и нещо значително повече.
— Какво искате да направя?
Бел Иблис изучаваше лицето му.
— Искам да слезете на планетата и да се погрижите това да не се случи.
От самото начало Антилис бе изпитвал тайното подозрение, че разговорът ще стигне дотам, и все пак се сепна.
— Сам ли? — попита той. — Или според вас ще ми е нужна помощта на цялата Червена ескадрила?
Бел Иблис се усмихна:
— Успокойте се, Антилис, не е толкова опасно, колкото изглежда на пръв поглед — каза той. — Не очаквам да застанете пред купола на генератора на Древстран и с бластер в ръка да отблъснете Трета имперска танкова дивизия. До момента „Мъст“ действа повече с хитрост и лукавство, отколкото с груба сила, а хитростта и лукавството са неща, с които двама съобразителни пилоти на изтребители би трябвало спокойно да се справят.
„Значи въпросната скаутска дружинка вече се състои от двама членове — отбеляза Уедж наум. — Следователно шансовете ни да открием теоретичната игла в купата сено също се удвояват.“
— Имате ли някого предвид за мястото на втория съобразителен пилот?
— Разбира се — отговори Бел Иблис. — Командир Хорн.
— Да… — отвърна Антилис и стисна устни. Трябваше да търсят скрит саботьор… и Бел Иблис веднага се бе сетил за Коран Хорн. Дали възрастният генерал бе усетил внимателно прикриваните джедайски умения на Коран? — Защо точно него?
Бел Иблис леко повдигна веждата си.
— Защото тъст му е контрабандист — каза той. — Той има мрежа от информатори, с които Хорн може да се свърже.
— О! — възкликна Уедж и се поотпусна. — Не се бях сетил за това.
— Затова аз съм старши генерал — сухо отбеляза Бел Иблис. — Най-добре слезте долу и предайте на Хорн добрата новина. Чухте Акбар. Имам само две седмици, за да съставя план. Искам вие двамата и Червената ескадрила да сте с нас, когато дойде време да ударим Яга Минор.
— Ще направим каквото можем — обеща Уедж. — Дали да не вземем една от необозначените совалки на „Сокол скитник“?
Бел Иблис кимна.
— Изтребителите ще бъдат малко подозрителни. Оставете и униформите си, но вземете военните си документи, ако се наложи да се справяте с бюрократични препятствия. Ще ви уведомя кога трябва да дойдете при Орд Траси.
— Слушам — отвърна Антилис.
— Тръгвайте — каза Бел Иблис. — Аз ще остана още няколко минути. Оттук мога да изпращам съобщения до другите командващи също както от мостика или от кабинета си. Акбар каза „незабавно“, така че тръгваме веднага щом другите кораби са готови. Трябва да сте напуснали „Сокол скитник“ преди това.
— Ще сме го напуснали, сър — отвърна пилотът и тръгна към вратата. — Успех с бойния план, генерале!
Бел Иблис се усмихна:.
— Успех с вашия!
Когато започнаха да навлизат в атмосферата на Ботауи, Коран, който се бе облегнал на илюминатора на страничната наблюдателница и гледаше към кърмата на совалката, се обърна и отново седна в креслото
