опитвайте да смените темата. Не сте взели участие в бунта, да не говорим за осуетяването на първия опит на Траун да спечели властта. Защо?
Нещо неразгадаемо премина през лицето на домакина им.
— Траун — тихо каза той. Очите му бавно се плъзнаха из библиотеката. — Изключително интересна личност. Имам по-голямата част от живота му в Империята. Наскоро вадих файла и го препрочитах. В тази история има повече, отколкото личи на пръв поглед… Много повече.
— Не отговорихте на въпроса ми — настоя Шада.
Кардас вдигна вежди.
— Не знаех, че съм бил запитан — отвърна той. — Чух само обвинения, че съм оставил другите да вършат цялата работа. Ако това беше въпрос… — домакинът се усмихна. — Мисля, че в известна степен е истина. Но само в известна степен. Просто оставих другите да си вършат работата, докато аз си вършех моята. Но елате… руските, които Енту Ний ни е приготвил, ще изстинат.
Той ги заведе до другия край на залата за беседи при по-ниския кръг. Енту Ний търпеливо чакаше. Подносът с чашите беше на масата.
— Какво си казал на дамата за мен, Талон? — попита Джори и им махна да седнат.
— Разказах й основното — отвърна Карде и предпазливо седна. Въпреки сърдечността на домакина им не можеше да се отърве от чувството, че на втори план се развиват някакви събития. — Как основа организацията и след това внезапно изчезна преди двайсет години.
— А каза ли й за похищението ми от тъмния бпфашки джедай? — попита Кардас със странен глас. — Всъщност всичко започна тогава.
Карде хвърли поглед към Шада.
— Да, споменах й.
Джори въздъхна и не вдигна поглед към Енту Ний, когато дребосъкът постави в ръцете му чаша с димяща ароматна напитка.
— Беше ужасно преживяване — тихо каза той, загледан в чашата. — Това вероятно беше първият път в живота ми, когато почувствах истински ужас. Беше полуобезумял от ярост, дори съвсем обезумял. Притежаваше силата на Дарт Вейдър, но не и неговия самоконтрол. Разкъса един член на екипажа ми, буквално разчлени тялото му, и пречупи психически другите трима. Изкриви и проми съзнанията им и ги превърна в свои живи копия. Мен… — Кардас внимателно отпи от чашата си. — Мен остави като цяло на мира — продължи той. — Още не съм сигурен защо. Може би е смятал, че познанията ми за космодрумите и космическите коридори ще са му необходими за бягството му. А може би просто е искал на борда на кораба му да има нормално съзнание, което да схване силата и величието му и да изпита ужас от тях — Джори отново отпи. — Поехме през космическите коридори, като отбягвахме силите, които се събираха срещу него. Докато пътувахме, мислех само как да го победя. Нито един план не премина най-първоначалната си фаза, защото той знаеше за него едва ли не преди мен самия. Имах чувството, че жалките ми усилия го забавляват невероятно. Най-сетне, не ми е съвсем ясно защо, се отправихме към малка затънтена система, неотбелязана на космическите карти. Кацнахме на една от планетите й, където имаше само блата, усойни гори и замръзнала киша. Казва се Дагоба.
Карде кихна заради някаква екзотична подправка в питиетата, вдигна поглед и видя, че Енту Ний му подава чаша. Обичайната весела гримаса бе изчезнала от лицето на дребосъка и бе заменена от сериозно изражение, каквото Карде не бе виждал дотогава у него.
— Не знам дали Тъмният джедай очакваше да бъде съвсем сам там — продължи Кардас. — Ако е било така, разочарованието дойде много бързо. Едва бяхме напуснали кораба, когато забелязахме малко смешно същество с големи остри уши. Стоеше в края на поляната, на която бяхме кацнали. Беше майсторът джедай Йода. Не знам дали това бе домът му, или бе долетял специално за случая, но беше там и ни чакаше — странна тръпка премина през слабото тяло на Джори. — Изобщо няма да се опитвам да ви разкажа за битката им — тихо продължи той. — Дори след четирийсет и пет години размисъл не съм сигурен, че ще бъда в състояние да я опиша. Цял един ден и половина блатата се озаряваха от огньове и светкавици, каквито не бях виждал. Накрая Тъмният джедай се превърна в огромен син пламък — Джори си пое дъх на пресекулки. — Никой от екипажа ми не оцеля след тази битка. Не че бяха останали много. Аз самият не очаквах, че ще оцелея. Но за моя изненада Йода пое грижата да ме върне към живота.
— Виждал съм малко от постиженията на Люк Скайуокър с лечебен транс — кимна Карде. — В някои случаи се справя по-добре от ваната с бакта.
— В моя случай тя щеше да е напълно безполезна — изсумтя Кардас. — Излезе, че Йода е употребил доста време, за да ми върне здравето. Все още не знам колко. След като се възстанових, успях да закърпя кораба, колкото да може да излети, и се добрах до дома. Едва когато се върнах в организацията, разбрах, че по време на всички тези събития част от мен е била променена — Джори погледна към Карде: — Сигурен съм, че си спомняш, Талон. Бях придобил способността да предвиждам ходовете на противниците си, да отгатвам стратегиите и плановете им. Знаех кога някой от тях възнамеряваше да направи нещо срещу мен и какво. Предполагам, че съм възприел тези способности от Йода по време на лечението ми — той вдигна поглед към тавана. В очите и гласа му гореше нов огън. — И изведнъж разбрах, че това, което мога, няма граници. Никакви. Започнах да разширявам организацията си, като поглъщах всяка групировка, която можеше да бъде полезна, и премахвах другите. Жънех победа след победа… където и да отидех, завладявах всичко. Видях престъпните картели на хътяните и направих план, как да ги завзема, предвидих концентрацията на власт около сенатор Палпатин и пресметнах къде и как най-добре бих могъл да се вместя в предстоящата борба, за да извлека най-голяма полза. Нямаше какво да ме спре. И аз, и вселената го знаехме — изведнъж огънят в очите му угасна. — И тогава — тихо каза той — без предупреждение всичко изчезна — Кардас отпи голяма глътка от чашата си.
— Какво стана? — попита Шада в настъпилата тишина.
Карде я погледна косо, леко изненадан от пълната встрастеност, която изразяваше цялото й същество. Въпреки открито заявеното й недоверие към домакина историята му явно я бе погълнала.
— Здравето ми се влоши — отвърна той. — Само за няколко седмици младостта и енергията, които Йода бе влял в тялото ми, се изпариха — той погледна към Шада. — Много просто, умирах.
Карде кимна. Последната тайна на онзи повиквач, който бе намерен на Дагоба, най-сетне бе разкрита.
— И се върна при Йода, за да го помолиш за помощ.
— Да го помоля? — Кардас се изсмя самоосъдително. — Не да помоля за помощта му, Талон, да я изискам — Джори поклати глава, припомняйки си случката. — Трябва да съм изглеждал доста смешен. Изправен с бластер в едната ръка и с повиквач в другата над това ниско сбръчкано създание, което се подпира на пръчка, да заплашвам, че ще повикам страховито въоръжения си кораб, за да се нахвърли върху него. Разбира се, аз бях създателят на най-великата контрабандистка организация на всички времена, а той беше един най-обикновен майстор джедай — Кардас отново поклати глава.
— Изненадана съм, че не ви е убил на място — каза Шада.
— После ми се прииска да го бе направил — спокойно отвърна Кардас. — Щях да бъда далеч по-малко унизен. Вместо това той просто взе повиквача и бластера от ръцете ми и ги запрати в блатото, след това ме вдигна на няколко сантиметра от земята и ме остави да крещя и да се мятам, докато имам сили. И когато най-накрая ги изчерпах, ми каза, че ще умра — Енту Ний безшумно застана до него и повторно напълни чашата му с ароматна напитка. — Мислех си, че първата част е била унизителна — продължи Кардас. — Но втората се оказа още по-лоша. Седнах задъхан на един камък. Водата на блатото обливаше ботушите ми, а той болезнено подробно ми разказа как съм прахосал живота, който ми бе върнал като дар преди четвърт век. Как съвършено егоистичното ми преследване на лична власт и богатство са ме лишили от дух и основания — той погледна към Карде. — Когато Йода млъкна, разбрах, че никога няма да мога да се върна в организацията и отново да се изправя пред някого от вас.
Карде сведе поглед към чашата си, изведнъж осъзнал, че я стиска силно.
— Тогава ти не… тоест ти…
— Да съм ти сърдит? — попита Джори вместо него и му се усмихна. — Тъкмо обратното, стари приятелю. Ти беше единственият светъл лъч в цялата история. За пръв път, откакто бях напуснал Дагоба, се замислих за всички хора в организацията си, които изоставях на произвола на междуособната борба, която заместниците ми, обзети като мен от егоизъм, щяха да поведат за разпределянето на тлъстото парче
