— По-лошо е, отколкото си мислех — каза Лея. — Погледнете ги.
— Да — кимна Елегос. — Каква ирония! Всички тези мощни бойни кораби се готвят да се бият, да убиват и да умират. Готови са да извършат масово клане от почит към оцелелите каамасци.
Висшият съветник погледна доверителя. На лицето на Елегос бе изписана дълбока тъга, примесена с почти горчиво примирение.
— Нали се опитахте да говорите с тях — напомни му тя. — Вие и другите доверители. Явно са прекрачили отвъд разума.
— Разумът и спокойствието са неизбежните първи жертви в подобни конфликти — той махна към купа бойни кораби. — Единственото, което остава, са жаждата за отмъщение и връщането на извършените злини. И няма значение, дали тези злини са били наистина извършени, или обектът на отмъщението е отговорен за тях. Кажете ми, можем ли да видим кометата оттук?
— Кометата ли? — Лея погледна към екрана на среднообхватния радар.
На него се виждаше комета. Намираше се в левия долен ъгъл, частично закрита от корпуса на „Хилядолетен сокол“. Лея завъртя кораба с няколко градуса и кометата се появи в илюминаторите на пилотската кабина.
— Да… ето я — каза Елегос. — Великолепна е, нали?
— Наистина — съгласи се Лея.
Кометата не беше от най-големите, нито пък опашката й бе нещо изключително. Но близостта й с планетата компенсираше скромните размери. Кометата продължаваше да се приближава, устремена към светилото, и, изглежда, тъкмо бе навлязла в орбитата на Ботауи.
— От Каамас рядко виждахме комети — замечтано каза доверителят. — В системата имаше няколко, но нито една не се е приближавала толкова близо до планетата ни. Колко имат тук? Май са двайсетина.
— Сякаш да — отвърна Лея. — Чувала съм, че широко са залегнали в ботанския фолклор.
— Сигурно като знамения за велики или за ужасни събития — каза каамасецът.
— Когато нещо такова прелети едва на половин милион километра над главата ти, е нормално да се безпокоиш — съгласи се Лея. — Особено когато се появява веднъж-дваж годишно. Разбира се, при политиката, която водят ботанците, на великите и ужасните събития сигурно не им е лесно да са в синхрон с преминаването на кометите.
— Навярно е така — кимна Елегос. — Съжалявам ги, съветник. Въпреки силата и психическата ловкост, за които твърдят, че политическите похвати са възпитали в расата им, за мен те са дълбоко нещастни същества. От отношението им към живота струи недоверие, а без доверие не може да има истински мир. Нито в политиката, нито в сърцето и душата.
— Май не съм се замисляла по този начин — каза Лея и обърна „Хилядолетен сокол“ по първоначалния му курс. Кометата отново изчезна от погледа им. — Народът ви опита ли се да ги просветли във всичко това?
— Сигурен съм, че някои от нас са го направили — отговори доверителят. — Но не мисля, че негодуванието на ботанците срещу нас е причината, поради която извършиха саботаж срещу планетарния ни щит, ако това е въпросът ви.
Лея се изчерви:
— Сигурен ли сте, че нямате известни джедайски способности?
— Сигурен съм, че нямам — усмихна се Елегос. — Но оцелелите каамасци мислиха дълго и задълбочено върху тази загадка, откакто светът ни беше унищожен — тялото му потръпна. — Аз лично смятам, че макар саботьорите да са били заплашени или изнудени от Палпатин или от агентите му да го извършат, в действията им е имало и нещо лично. Някаква тъмна тайна, която тези ботанци са се страхували, че каамасците знаят и някой ден могат да разкрият.
— Но нямате представа, каква би могла да е тази тайна?
Елегос поклати глава:
— Не. Някои от оцелелите може и да са научили паметта, но ако е така, вероятно не осъзнаваме значимостта й.
— Да са научили паметта?
— Каамаската памет притежава някои уникални черти — отвърна той. — Може би някой ден ще ви разкажа за тях.
— Съветник — остро ги прекъсна гласът на Сакисак от интеркома. — Дванайсет на четири!
Лея погледна в указаната координата. Към два по-малки сифкрикски скифа се приближаваше ишорски боен кръстосвач, който се намираше в този край на армадата.
— Сякаш се опитва да слезе на по-ниска орбита — каза тя.
— За съжаление точно това място вече е заето — посочи каамасецът.
— Да — съгласи се тя и се намръщи. Странно.
Въпреки безнадеждното несъответствие на огневата мощ скифите отстояваха местата си… И изведнъж Лея разбра защо. От другата страна към сифкрикците бързаха на помощ два диамалски обсадни кораба. Елегос също ги видя.
— Май някой е решил — обади се той — да ускори решаването на проблема.
Лея погледна към останалите кораби. Те започваха да реагират на раждащия се конфликт, като се отдръпваха от съседните орбити, отваряха вратите на доковете на изтребителите си или се извъртаха за по-точен прицел в най-близкия противник.
Сифкрикските скифи вече започваха да отстъпват. Очевидно не изгаряха от желание да се озоват посред масирана престрелка. Ишорците доловиха колебанието им и корабите им увеличиха скоростта си. Двата диамалски блокадни кораба направиха същото и се разделиха, заемайки позиции.
— Ще прегазят сифкрикците — тихо каза Елегос. — Или диамалците ще открият огън по ишорците, за да го предотвратят. И в двата случая всяка от страните ще твърди, че другата е предизвикала конфликта.
— И в двата случая стрелбата ще започне — напрегнато добави Лея.
Пръстите й пробягаха по сензорните данни. Кораби на Новата република… някъде трябваше да има кораби на Новата република. Ако някой от тях бе достатъчно близо, за да се намеси или поне да застане между ишорците и диамалците… Но единствените три корелиански корвети с идентификациите на Новата република се намираха в другия край на армадата. Нямаше никакъв шанс да стигнат навреме. Значи всичко зависеше от нея.
— Дръжте се — извика Лея в интеркома.
И без да дочака отговор от двамата ногри, обърна носа на „Хилядолетен сокол“ към ишорския кръстосвач и подаде пълна мощност на подсветлинните двигатели. Те изреваха и за момент ускорението притисна Лея към креслото, преди да се включат компенсаторите.
— Надявам се, че имате план — с равен глас надвика шума Елегос. — Пълномощията ви на висш съветник не са достатъчни, за да ги спрат.
— Не съм и възнамерявала да ги споменавам — отвърна тя, хвърли поглед към навигационния екран и съвсем леко дръпна щурвала. „Хилядолетен сокол“ пое курс на сблъсък с кърмата на ишорския кръстосвач. — Поемете управлението — добави Лея, разкопча предпазите колани и грабна лазерния си меч, докато ставаше от креслото. — Поддържайте курса.
— Разбрах — дойде далечният отговор на каамасеца зад нея.
Лея се затича по тунела, подмина вратата на изходния люк и продължи към товарния док на кърмата. Присегна се със Силата към копчето, докато я приближаваше, и отвори вратата…
— Съветник — долетя разтревоженият глас на Сакисак от горното турболазерно оръдие.
— Стойте по местата си — извика Лея, влитайки в товарния док.
Приближи се до десния борд на кораба, мина през още една врата и най-сетне стигна до решетката, която предпазваше щирбордовите електроконвертори и йонните поточни стабилизатори. Хан би я пребил, но това беше единственият им шанс. Тя активира лазерния меч, стисна зъби, заби блестящия лъч в един от електроконверторите и продължи към йонния поточен стабилизатор под него.
Лея посегна да се задържи, когато „Хилядолетен сокол“ подскочи като ужилен тонтон. Корабът подскочи още веднъж и внезапно бръмченето на двигателите се превърна в зловещ вой. Двайсет секунди по-късно висшият съветник отново беше в пилотската кабина.
— Доклад? — бързо попита тя, докато заемаше пилотското кресло.
