да не се виждате.
Две минути по-късно двамата влязоха в заседателната зала и плътно затвориха вратите след себе си. Моф Дизра включи вградения в средата на масата екран, извади декодиращ чип и го пъхна в процепа. После набра шифъра…
— Време беше — просъска капитан Зотип с блеснал поглед и настръхнала от гняв гъста руса брада. — Да не си мислите, че нямам какво да правя, вместо да…
— Какво — изрева Дизра така, че накара пиратския капитан да дръпне глава назад и внезапно да прекъсне тирадата си — си… мислиш… че… правиш? — довърши мофът в настъпилата тишина, изричайки всяка дума рязко, сякаш чупеше сухи пръчки. — Как смееш да поемаш такъв риск, лишен от капчица здрав разум!
— Не се притеснявайте чак толкова за безценното си реноме — изръмжа Зотип, донейде възвърнал безочието си. — Ако сдружаването с пирати изведнъж е станало срамно за вас…
— Срамът не е предметът на разговора ни — с леден тон го прекъсна Дизра. — Мисля за главите ни и за това, дали ще ги запазим на раменете си. Или не си забелязал колко много ретранслации има в това съобщение?
— Наистина ли? — подигравателно отвърна Зотип и подсмъркна. — А пък аз си мислех, че великолепното ви имперско свързочно оборудване пак е започнало да прави номера. Къде сте? Във вилата си да броите парите ли?
— Не — отвърна Дизра. — Намирам се на борда на имперски звезден разрушител.
Лицето на Зотип сякаш помръкна.
— Ако това трябва да ме смае, по-добре измислете нещо друго.
— Добре — мофът се усмихна студено. — Нека отгатна. Бил си твърде самоуверен, хвърлил си се безразсъдно в атака и адмирал Пелаеон ви е натупал.
— Не ми се подигравайте, Дизра — предупреди го пиратът.
— Никога не ми се подигравайте! Загубих щурмови кръстосвач тип „Калот“ плюс осемстотин добри матроси. Цената за тези щети е нечия кожа. Все едно на Пелаеон или вашата.
— Не ставай смешен — презрително отвърна мофът. — И не се опитвай да хвърлиш вината върху мен. Предупредих те да не се захващаш с „Химера“. Трябваше само да накараш адмирала да мисли, че го напада Бел Иблис.
— И как според вас трябваше да го направя? — просъска на свой ред Зотип. — Като обидя семейството му ли? Или като му отправя подбрани старинни корелиански проклятия?
— Прекалено много си притиснал имперски офицер и той е отговорил — нетърпеливо отвърна Дизра. — Приеми го като полезен урок, усвоен по неприятен начин. И се моли да не ти се налага да го учиш наново.
Пиратският главатар го изгледа свирепо.
— Това заплаха ли е? — попита той.
— Предупреждение — уточни мофът. — Сътрудничеството ни беше изключително доходоносно и за двама ни. Аз имах възможността да унищожавам корабите на Новата република, а вие — да загребвате товарите им.
— И да поемам всички рискове — допълни Зотип.
Дизра сви рамене:
— И все пак би ми било неприятно толкова плодотворна връзка да се разпадне по толкова тривиална причина.
— Повярвайте ми, Дизра — меко отвърна пиратският главатар, — ако връзката ни се разпадне, неприятностите за вас ще бъдат безкрай.
— Започвам да правя списък — отвърна мофът. — Сега върви да си ближеш раните. И следващия път, когато искаш да говориш с мен, мини през съответните канали. Този шифър е един от най-добрите, но в днешно време нищо не е сигурно.
— Добър ли е? — иронично попита пиратът. — Трябва да го запомня. Може да донесе добри пари на свободния пазар, ако спешно ми потрябват бързи постъпления. Ще държим връзка.
Той махна с ръка на някой, който не се виждаше на екрана, и мониторът угасна.
— Идиот! — процеди през зъби мофът към празния екран. — Слабоумен, празноглав идиот.
Тирс се раздвижи от другата страна на масата:
— Надявам се, че с кроктарианците ще бъдете малко по-дипломатичен.
Дизра погледна бившия гвардеец.
— Да не мислите, че трябваше да го оставя да ми плаче на рамото? Или пък да му кажа „Няма нищо, няма нищо, моето момче“ и да му купя нов щурмови кръстосвач?
— Пиратите Каврилу могат да бъдат опасен противник — предупреди го майорът. — Не като военна заплаха, разбира се, а заради онова, което знаят за вас.
— Само Зотип знае нещо — тихо отвърна мофът. Тирс бе прав. Може би наистина трябваше да бъде малко по-сдържан. Но във всеки случай пиратският главатар не биваше да се свързва с него по този начин. Особено след като Дизра не се намираше в обезопасения си кабинет. Но пък един имперски моф никога нямаше да си признае грешка пред своя адютант. — Не се притеснявайте. Той печели твърде много от тази поръчка, за да съжалява прекалено за един щурмови кръстосвач.
— Дали? — замислено каза Тирс. — Не бива да се подценява онова, което някои са в състояние да извършат от гордост.
— Не го подценявам — многозначително отвърна мофът. — Както и онова, което могат да направят от високомерие.
Бившият кралски гвардеец леко присви очи.
— Какво означава това?
— Означава, че отидохте твърде далеч — равно отвърна Дизра. — Опасно далеч. В случай че сте забравили, работата на Флим е да вдъхнови армията на Империята и да я поведе след нас. В плановете ни никога не е влизало открито да предизвикваме Новата република по такъв начин.
— Вече обясних, че Корускант няма законово основание за предприемане на действия…
— И смятате, че това ще ги спре? — остро възрази Дизра, без да го изслуша докрай. — Наистина ли мислите, че тънките параграфи на закона ще имат значение за ужасените чуждоземни, които смятат, че върховният адмирал Траун им диша във врата? Сякаш не ви стига, че успяхте да ме предумате Флим да се покаже пред диамалския сенатор, а сега и това! — мофът махна с ръка към синьо-зелената планета, която се виждаше от илюминаторите.
— Диамалският случай доведе до онова, което целяхме — студено отвърна майорът. — Предизвика съмнения и ужас, задълбочи още повече старите вражди и заглуши малкото разумни гласове, които се чуваха сред бунтовниците.
— Чудесно! Само дето сегашният ви малък номер напълно обезсмисли предишния — контрира мофът. — Как някой ще продължи да смята, че Диамала лъже, ако цяла планета заяви, че е видяла Траун?
Тирс се усмихна.
— Точно там е работата. Не го е видяла цялата планета. Само избраната от великия лорд делегация. Останалите ще разполагат единствено с думата им, че Траун се е върнал. И тъй като част от посланието на лорда към съседните системи ще бъде, че Кроктар е под закрилата на Траун, твърдението му, че го е видял, ще бъде подложено на не по-малко съмнение от това на Диамала.
— От вашата уста всичко винаги звучи логично — кисело отвърна Дизра. — Но вие не ми казвате нещата докрай. Искам да зная какво премълчавате.
Адютантът му вдигна вежди.
— Това звучи като заплаха.
— То е част от заплахата — студено го поправи мофът. — Ето и останалата.
Той пъхна ръка под туниката си и извади малък бластер. Не успя да се прицели. Преди да извади оръжието, бившият гвардеец бе успял да се хвърли през голямата заседателна маса. Набрал скорост от скока, майорът се плъзна по ламинираната й повърхност по хълбок към Дизра. Мофът инстинктивно отскочи надясно в опит да се изплъзне от протегнатите напред ръце. Докато той вдигаше бластера, Тирс се превъртя и хвана вградения в масата екран. Възползва се от него, за да се обърне по гръб и едновременно с
