— Аз поемам отговорността — отвърна адмиралът. — Хайде. Вижте какво можете да намерите.
— Слушам, сър — каза Дрейф, усмихна се леко на Пелаеон и заобиколи бюрото. — За мен ще бъде удоволствие.
Тирс стоеше близо до вратата, когато Дизра влетя в ситуационната зала.
— Засякохме ехо — тихо каза бившият кралски гвардеец. В гласа му се долавяше нотка на злобно задоволство. — Щом обградим…
— Зотип е тук — прекъсна го Дизра. — В апартамента ми е.
Усмивката на Тирс замря.
— Как така!
— Откъде да знам? — остро отвърна мофът. — Но е тук. Познах мебелировката, когато ми се обади в кабинета.
Тирс хвърли поглед към конзолите и към Флим, който отново бе застанал зад лейтенанта.
— Положението става все по-прекрасно — мрачно отбеляза майорът. — Пелаеон чу ли нещо?
— Мисля, че не — отвърна Дизра. — Онова недоносче… Дрейф… се опита да заобиколи бюрото, но не успя нито да чуе, нито да види нещо.
Бившият гвардеец изпусна въздуха от дробовете си със свистене между зъбите.
— Трябва да се отървем от него.
— Блестящо тактическо предложение — изкоментира мофът. — Имате ли някакви предложения, как да стане това? Както знаете, никога не идва сам.
Тирс отново погледна към конзолите.
— Не мога да тръгна от тук — каза той. — Соло и Калризиан са хитри. Докато столичната служба за сигурност ги засече…
— Но и не можем да позволим на Зотип да се мотае наоколо — прекъсна го Дизра. — Не разбирате ли? Той е в апартамента ми. Това означава, че има достъп до кабинета ми. Където е адмирал Пелаеон.
Майорът го погледна остро.
— Оставили сте Пелаеон сам?
— Разбира се, че е сам — остро отвърна Дизра. — Какво да направя? Да кажа на охраната да влезе вътре и да го държи под око ли?
— Това нямаше да е толкова лоша идея — отвърна бившият гвардеец и вдигна ръка. — Добре, добре. Да разрешаваме въпросите един по един. Пелаеон… ще почака. Соло и Калризиан…
— Засякохме второ биокомуникационно честотно ехо, адмирале — доложи един от щурмоваците и вдигна поглед към Флим. — Частите на сигурността са готови да действат, щом определим местоположението им.
— Благодаря — каза Траун и обърна блестящите си червени очи към разговарящите до вратата. — Продължете операцията. Проблем ли има, ваше превъзходителство?
— Дребен проблем, адмирал Траун — отвърна Тирс, преди Дизра да бе успял да отвори уста. — Но може да се наложи да му отделите няколко минути.
— Разбира се — с охота отвърна Флим.
— Какво правите? — процеди мофът през зъби. Актьорът прекоси залата и отиде при тях. — Не смятате да…?
— Има само два начина човек да се справи с някой като Зотип — каза майорът с леденостуден глас. — Да го убие или да го уплаши — той кимна към Флим. — Можете ли да се сетите за нещо, което да го уплаши повече от върховния адмирал Траун?
Флим бе стигнал до тях и чу последното изречение.
— Кого ще плашим? — попита той.
— Капитан Зотип — отвърна Дизра. — В момента е в апартамента ми.
Очите на актьора се разшириха. Той погледна Тирс…
— Ще се справите — успокои го гвардеецът. — Зотип преследва печалба, а вие сте гаранцията ни, че ще има такава. Няма да рискува да ви навреди.
— Освен ако не е дошъл за отмъщение — неохотно промълви Флим. — За това, което му направи Пелаеон на Песитин, забравихте ли?
— Ще забрави за случката вмига, когато ви зърне — търпеливо отвърна майорът. — Аз ще бъда с вас. С когото и да е дошъл, мога да се справя. Всичко ще бъде наред.
— Ами Соло? — попита актьорът и погледна към конзолите. — Ако пак го изпуснат?
— Как? — възрази Тирс. — Два пъти засичаме ехо. Знаем в коя част на града е. Докато се върнем, ще са ги задържали. Да вървим.
Флим направи физиономия, но кимна.
— Продължете операцията, лейтенант — полуизвърнат нареди той. Спокойният му трауновски глас не издаде нищо от очевидната му нервност. — Връщам се след няколко минути.
Тирс махна към вратата и тримата излязоха заедно.
— Не съм сигурен — промърмори Флим, така че само Дизра да го чуе, — но мисля, че няма да е никак забавно.
Първото предупреждение бе внезапно леко потрепване от страна на Лобот.
— Какво беше това? — попита Ландо и погледна към биокомуникационния киборг.
— Кое какво беше? — попита Хан, който вървеше от другата страна на Лобот.
— Като че се поколеба — каза Калризиан, дръпна шапката с отпусната мека периферия, чиято цел бе да прикрива мозъчния имплантант на киборга, и се зае да изучава светлинките на индикаторите. Схемата, по която примигваха, бе съвсем различна от онази, която бе видял последния път, когато вдигна шапката.
— Може да се е объркал — предположи Соло и огледа тълпата. — Хайде, трябва да вървим.
— Чакай малко — настоя Ландо и този път се зае да изучава внезапно изписалото се самовглъбено изражение на лицето на киборга.
Той познаваше Лобот далеч по-добре, отколкото Хан, и знаеше, че потрепването и необичайното изражение на лицето му означаваха, че се случва нещо извънредно. Да пренебрегнеше тези признаци, би означавало само да сложи началото на неприятностите.
— Ландо…
— Момент — прекъсна го Калризиан.
Неочаквано Лобот потрепна втори път. Светлинките отново промениха схемата си, задържаха се около секунда и отново се върнаха към стария си начин на трептене… Бившият комарджия усети неприятен спазъм в стомаха си, когато разбра какво става.
— Правят издирване чрез комуникационното ехо — каза той на Хан. — Настроили са го на верпинската биокомуникационна честота.
— Страхотно! — отвърна Хан, хвана ръката на киборга, за да го спре, и се намръщи на имплантанта под периферията на шапката. — Улучили ли са честотата?
— Струва ми се, че не — каза Ландо и се огледа.
Намираха се на половин час път пеша от космодрума. С въздушна шейна щяха да стигнат бързо, но за това трябваше да наемат или да откраднат машината. И при двете възможности съществуваше риск. Погледът му падна на голяма блестяща табела над един от магазините по улицата. С едри букви се възхваляваха стотиците налични дроиди на най-добрата цена в Империята…
— Хайде — каза той, хвана другата ръка на Лобот и го дръпна към магазина за дроиди. — Насам. Хрумна ми нещо.
Успяха да влязат в магазина, преди имперското издирване да налучка наново вярната честота.
— И сега какво? — тихо попита Хан и огледа претъпкания с клиенти магазин.
— Насам — каза Калризиан и си запробива път към табелата която указваше отдела за астромеханични дроиди на магазина.
— Трябват ни десетина бройки от модели R2 или R8.
— Няма проблем — отвърна Соло и протегна врат над множеството. — Виждам най-малко двайсет. Надявам се, не си забравил с какви пари разполагаме.
— Няма да ги купуваме — каза приятелят му. — Само ще поговорим с тях.
Пробиха си път през тълпата и стигнаха до отдела за астромеханични дроиди, в който закономерно
