— Не че имах нужда от него — стегнато добави Тирс. Дизра го погледна и с лека изненада забеляза, че гвардеецът бе извадил отнякъде малък бластер и го държеше насочен към жената.
— Коя сте вие?
Тя вдигна поглед от тялото на мъртвия пиратски главатар. Очите й бяха безрадостни и леко пренебрежителни. Жената изгледа Тирс от глава до пети.
— Очевидно не всичките ви хора умеят да ценят другите както вие, адмирал Траун — каза тя, пренебрегвайки въпроса на гвардееца.
— Простете на майор Тирс — успокояващо каза върховният адмирал. — Безопасността ми е една от първостепенните му грижи. Той приема много сериозно тази отговорност. Но не ви разбира като мен — Траун махна към бластера на гвардееца. — Можете да свалите оръжието, майоре. Тайните охранители на Мистрил не убиват безразборно или без причина.
Дизра изведнъж изстина. Тайните гардове на Мистрил? В неговия дворец? Жената премига, очевидно изненадана от разкритието на самоличността й.
— Как разбрахте коя съм? — попита тя и присви очи.
— Хайде, хайде — каза Траун с лек укор и махна към касапницата около тях. — След демонстрацията на бойните ви умения каква друга бихте могли да бъдете освен мистрил? А и забележката ви за Лорардиан… — добави той с мек глас.
— Моите съболезнования.
— Благодаря — отвърна тя и с неохота наведе глава в поклон. — Не мислех, че някой друг знае или го интересува какво стана там.
— Информацията е част от работата ми — отвърна върховният адмирал.
— Предполагам — каза жената и кимна вляво от себе си.
— Какво смятате да правите с останките?
— Още не знам — каза Траун. — Кажете ми, Контрол, какво да правим с вас?
Дизра отмести очи от жената и изведнъж със закъснение осъзна, че последният пират не е бил включен в сметките. И с основание. Контрол стоеше напълно неподвижен на същото място както в началото на битката. Ръцете му бяха празни и вдигнати пред него. Бластерът не бе напускал кобура му. Лицето му не изразяваше нищо, нито страх, нито гняв.
— Поздравления, адмирале — каза той и кимна първо към Траун, след това към Тирс. — Майоре. Очаквах щурмоваци, скрити в ниши в стената. Подходът ви беше много по-изтънчен и не по-малко ефикасен — той обърна глава към жената. — Вашата поява, от друга страна, бе пълна изненада. Разбирам, че сте се промъкнали зад нас. Давам мило и драго да разбера как.
— Единственото нещо, което Мистрил може да предложи на пиратите Каврилу, е смърт — отвърна студено тя. — Посочете ми причина, поради която да не продължа с вас?
Контрол сви рамене. Дизра знаеше, че не е толкова спокоен, колкото се опитваше да изглежда.
— Вече отмъстихте за смъртта на мистрилите, загинали на Лорардиан — каза той. — Зотип бе този, който създаде проблемите. Никой от нас не можеше да направи нищо — пиратът отново погледна към имперския моф. — Пак той настояваше за отмъщение срещу вас и адмирал Пелаеон за фиаското при Песитин, ваше превъзходителство — добави пиратът. — Предлагам да оставим всичко това зад гърба си.
Тирс изсумтя под нос.
— Не му липсва смелост, нали?
— Не сте схванали думите му, майоре — каза Дизра и се усмихна на Контрол. Изведнъж всичко си дойде на мястото.
— Контрол не се опитва да си спаси кожата. Той е планирал конфронтацията от самото й начало.
Жената се намръщи към мофа.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че се е уморил все да бъде на второ място — отвърна й Дизра, без да изпуска разбойника от очи. Леката многозначителна усмивка на устните на Контрол бе доказателството, че е познал. — Всичко е било чиста политика.
— Беше повече от политика, ваше превъзходителство — поправи го Контрол. — Зотип беше устат и самохвалко, но нямаше ум да ръководи голяма организация, като нашата. От години аз я удържам цяла. Отдавна е време да взема не само работата, но и наградата за нея.
— Колко удобно, че разчистихме пътя вместо вас — каза Траун. — Има ли още нещо, което можем да направим за вас?
— Като начало бих искал да си тръгна от тук жив — отвърна пиратът и се усмихна на всеки от тримата мъже. Това беше едновременно самодоволна и умилкваща се усмивка. — Освен това… — той се поколеба. — Зотип бе прав за уговорката ни с моф Дизра — каза Контрол и прехвърли вниманието си към върховния адмирал. — Справихме се доста добре, но и поехме доста рискове. А, изглежда, и Новата република е тръгнала по петите ни. Мисля, че е време да се оттеглим.
— Тогава се отказвате от възможността да участвате в подялбата на галактиката след победата на Империята — предупреди мофът и се запита защо изобщо си прави труда да убеждава Контрол. Изобщо не го интересуваше дали пиратите Каврилу щяха да останат в играта или не.
Нямаше нужда да се притеснява.
— Ще рискуваме — каза Контрол. — Може и да сте гений, адмирале, но често казано, не мисля, че дори вие бихте могли да се справите.
— Както желаете — отвърна Траун. — Вие, разбира се, ще оставите производствената линия на „Хищни птици“ да работи.
— Ще я оставим да работи — обеща пиратът. — Всъщност ще ви поднеса дела ни от линията като дар за добре дошъл — той се усмихна, но според Дизра усмивката му бе малко неестествена. — И като знак за предишното ни сътрудничество с Империята и приятелското ни разделяне.
— Разбира се — каза върховният адмирал и му се усмихна многозначително в отговор. — И в случай че грешите за границите на гениалността ми.
Усмивката на пирата трепна и се стопи.
— Много групировки от покрайнините бяха въвлечени в конфликта последния път, когато тръгнахте срещу Новата република, адмирале — каза той. — Предпочитам пиратите Каврилу да не се окажат в същото положение.
— Мисля, че това може да се избегне — съгласи се Траун. — Особено ако хищните птици продължат да се произвеждат.
— Смятайте го за уредено — каза Контрол. Очите му за миг прескочиха към жената. След това той предпазливо свали ръце. — Ако това е всичко, бих искал да тръгвам. Чака ме реструктуриране на цяла организация. Успех, адмирале!
— И на вас, капитан Контрол! — отвърна Траун и леко сведе глава. — Очаквам да не видя повече вас или някого от пиратите ви в имперското космическо пространство.
Контрол преглътна с мъка.
— Не, сър — каза той, докато се отдалечаваше към вратата на тайния коридор. — Няма да ни видите.
— Надявам се, че постъпихме правилно, като го пуснахме да си върви — тихо промърмори Дизра. В другия край на коридора бе Пелаеон, а те разполагаха само с думата на Контрол, че не търси отмъщение.
— Не се притеснявайте — увери го върховният адмирал. — Както сам отбелязахте, посветил е много време и размисъл в планирането на отстраняването на Зотип. Ще отиде право на кораба си и ще разкаже за неволите си на останалите пирати.
— Ами тя? — попита Тирс и кимна към жената. Той бе свалил оръжието си, както му бе наредено, но все още го държеше в готовност в ръката си. — Тя е дошла с тях.
— Дойдох след тях — поправи го жената. — Подслушах разговор за клонинги и пиратски споразумения между Империята и…
— Клонинги? — прекъсна я Дизра. — Кой е говорил за клонинги?
Тя го изгледа студено.
