Младият майор подаде информационния чип.
— Как така „Ето го“? — попита Калризиан и погледна така, сякаш очакваше чипът да се взриви в лицето му.
— Документът за унищожението на Каамас — простичко отговори Траун. — Ваш е. Вземете го.
Бавно, колебливо Ландо пое информационния чип.
— Каква е уловката? — попита той, след като майорът направи крачка назад.
— Няма уловка — увери го Траун. — Както ви казах и тогава, просто искам да помогна.
— Разбира се — обади се Хан. Гласът му прозвуча грубо след мекия тон на върховния адмирал. — Както помогнахте за разрушението на сградата на Обединените кланове на Ботауи ли?
Блестящите червени очи се обърнаха към него.
— Моля обяснете!
— Зад размириците на Ботауи стоеше имперски отряд — сковано каза бившият контрабандист. Застанал до него, Ландо му шъткаше да млъкне, а и той самият трябваше да признае, че да обвинява Траун в лицето, едва ли бе най-дипломатичният жест. Но залогът бяха главите им — неговата и на Лея, и той нямаше да остави Траун да се измъкне под прикритие на помирението. Особено след жертвите и разрухата, които размириците на Ботауи бяха причинили. — Намерихме пренасочващия кристал, който са използвали за ксероловия бластерен снайпер.
Надяваше се поне на леко трепване от страна на върховния адмирал при споменаването на оръжието. Траун само се усмихна горчиво.
— Да, ксеролов бластерен снайпер — каза той. — Очевидно той все още е предпочитаното оръжие от убийците и саботьорите. Но в този случай сте тръгнали в погрешна посока. Последните пет ксеролови бластерни снайпера, притежание на Империята, бяха откраднати преди шест месеца от убикторатския склад на Маркуара — очите му проблеснаха. — Ако искате да ги намерите, ви предлагам да претърсите частното имение на висшия съветник Борск Фейлия.
Хан и Ландо си размениха стреснати погледи.
— Фейлия?
— Да — потвърди върховният адмирал. — Частната му армия ги открадна.
— Не — каза Соло. Думата излезе механично от устата му.
— Това е нелепо.
И все пак… Фейлия знаеше, че Хан и Лея отиват в сградата на Обединените кланове, за да проверят истинското състояние на ботанските финанси — задача, която така и не довършиха след размириците. Траун сви рамене.
— Няма да ви убеждавам. Истината ви очаква, открийте я, ако желаете. Междувременно… — той кимна към информационния чип в ръката на Ландо. — Приятен ден, господа, и лек път.
Без да дочака отговор, върховният адмирал се обърна и закрачи към изхода. Трима от щурмоваците му го обградиха и тръгнаха с него. Останалите трима и майорът изчакаха да се скрие от поглед, обърнаха се и също си тръгнаха. След като и те напуснаха дока, щурмоваците на покрива свалиха оръжията си и също изчезнаха.
Когато останаха сами Хан се обърна към приятеля си, който го гледаше изпод вежди.
— Е, Ландо — каза бившият контрабандист, опитвайки се да овладее гласа си. Не беше от най- сполучливите му опити.
— Май ти дължа извинение.
— Остави извиненията — отвърна Калризиан, наведе се да вземе оръжията им от земята и бързо огледа празния док. — Да се махаме!
— Да — съгласи се Хан, хвана Лобот за ръката и го обърна към рампата на „Дамата на късмета“. — Да се махаме!
— Трябваше да им видите физиономиите — каза Флим, въртейки питието в чашата си. Унилият му глас контрастираше с въодушевените думи. — Бяха толкова ужасени и така се стараеха да го прикрият. Много забавно беше.
— Навярно едва сте се сдържали да не се разсмеете — кисело отвърна Дизра. — Въпросът е дали са повярвали?
— Повярваха — увери го Тирс, пъхна един информационен чип в електронния си бележник и взе следващия от купа. Само той от тримата не изпитваше никакви съмнения в представянето на Флим. — Нашият върховен адмирал бе съвършен като полирана прозрачна стомана. Дори не трепна, когато Соло му запрати ботанския командоски отряд в лицето.
— Ботанският отряд? — попита мофът. — Нашият ботански отряд? Групата на Навет?
— Успокойте се… заговори за тях във връзка с размириците в сградата на Обединените кланове — обясни майорът. — Едва ли знаят, че Навет е на Ботауи в момента.
— Надявам се, че не знаят — тихо каза Дизра. Но пък цялата схема бе описана в информационните чипове, които Пелаеон бе откраднал от бюрото му. Все пак не беше вероятно адмиралът да хукне към Корускант, за да предупреждава. — Как са разбрали, че ние стоим зад размириците?
Тирс сви рамене:
— Кой знае? Няма значение… нашият адмирал отби блестящо атаката — той погледна към Флим: — Какво беше това оръжие, откраднато от склада на Маркуара? Не си спомням да съм чувал такова нещо.
Флим отпи от питието си.
— Не си спомняте — отвърна той, — защото измислих всичко. Реших, че ще бъде…
— Измислили сте си го? — прекъсна го Дизра. — Що за глупав номер?
— Такъв, че да ми се махне Соло от главата — сковано отговори Флим. — Защо? Не го ли одобрявате?
— Не, не го одобрявам — отсече мофът. — Не отговаря на образа. Траун не си измисляше разни работи… ако не знаеше нещо, го казваше.
— Успокойте се, ваше превъзходителство — каза Тирс. Но той самият сякаш бе позагубил от въодушевлението си, когато погледна към актьора. — Трябваше да каже нещо… не можем с едната ръка да предлагаме помощ на Корускант, а с другата да организираме размирици. Поне спечели време, докато проверят думите му.
Дизра изсумтя.
— Колкото и да е малко.
— Колкото и да е малко, ще ни стигне — твърдо заяви майорът. — Гражданската война в Новата република ще започне след седмица. Тогава никой няма да се интересува от някакви размирици и откраднати бластерни снайпери — той кимна към вратата на тайния коридор. — И като стана дума за печалби, как мина разговорът ви с нашата гостенка? Ще можем ли да се възползваме от услугите на мистрил?
— Не зная — отвърна Дизра и за миг стисна уста. — Мистрил не работи за Империята… сигурно го повтори поне петнайсет пъти. От друга страна, се съгласи да се обади на една от ръководителките им, за да дойде да говори с нас. Има нещо, което искат много, но не можах да я накарам да ми го каже.
— Искат отмъщение — сериозно каза Флим. — Като всеки в днешно време.
— Отмъщение срещу кого? — попита мофът.
Актьорът сви рамене.
— В покрайнините се говори, че светът им е бил унищожен от война с човек или хора, неизвестни допреди няколко десетилетия. Парите, които Мистрил печели, като продава услугите си, все още отиват за издръжка на оцелелите.
— Как се казва светът им? — попита Дизра.
— Не зная — отвърна Флим. — Пазят го в тайна. Може би се страхуват, че онзи, който го е довел до това състояние, ще се върне и ще довърши делото си.
— Тя спомена нещо за отмъщение за Лорардиан — каза Тирс. — Може ли това да е системата?
— Нямам представа — сви рамене актьорът. — Дори не знам какво е Лорардиан.
— Как така не знаете? — попита мофът и се намръщи. — Там говорехте така, сякаш знаете всичко.
— Да си добър актьор, означава да убедиш публиката, че знаеш повече, отколкото всъщност знаеш — търпеливо обясни Флим.
