— Двама агенти на Новата република, Хан Соло и Ландо Калризиан — отвърна тя. — Може да сте чували за тях.
— Да, мисля, че сме чували — каза Траун с весела усмивка. — Всъщност в момента се опитваме да установим контакт с тях.
Устните й се изкривиха.
— Не се и съмнявам.
— Но ми е по-интересно — продължи той — да чуя отговора ви на предложението, което ви направих преди няколко минути.
Тя се свъси.
— Какво предложение?
— Не помните ли? — попита върховният адмирал. — Отбелязах, че реакцията ви на появата ми бе малко бавна, но иначе нелоша. След това споменах за желанието на Империята да има нови съюзници.
Тя сбърчи чело.
— Какво искате да кажете? — попита тя. — Отправихте това предложение към Зотип, не към мен. Тогава дори не знаехте, че съм тук.
— Точно обратното — тихо възрази Траун. — Прекрасно знаех, че сте тук. И ако си спомните думите ми, ще установите, че не съм назовавал нито Зотип, нито пиратите му.
Тя се взря в него. На лицето й се изписа борба, докато се опитваше да разбере дали е искрен, или я лъже. Флим бе направил още една магия… и въпреки че публиката бе предубедена към него, тя стана. Но в момента Дизра нямаше време да се наслаждава на представлението.
— Сигурен съм, че с дамата имате да обсъдите много неща, адмирале — промърмори той и направи крачка към вратата. — Бихте ли ме извинили, трябва да се върна при адмирал Пелаеон.
— Разбира се, ваше превъзходителство — каза Траун и го освободи с махване на ръката. — Може би ще отидем да продължим разговора си другаде — той вдигна вежда към жената. — Разбира се, при условие че се интересувате какво може да предложи новата ми Империя на Мистрил.
— Никога преди не сме работили с Империята — предпазливо отвърна жената, докато Дизра излизаше от стаята и затваряше вратата след себе си.
— Това беше Империята на Палпатин — напомни й върховният адмирал. — Империята, която аз предлагам да издигнем отново…
Останалата част от думите на адмирала останаха нечути от мофа, който затвори вратата след себе си и забърза по коридорите. Тайният коридор щеше да съкрати пътя, но Пелаеон не знаеше за него, а Дизра държеше да запази тайната си. Той зави покрай последната извивка и пое по главния коридор към двойните врати на кабинета си.
— Адмирал Пелаеон питал ли е за мен? — попита той постовите, които отдадоха чест и се дръпнаха настрани, за да го пропуснат.
— Не, ваше превъзходителство — отвърна единият от тях. Двойните врати започнаха да се отварят. — Всъщност той си тръгна.
Мофът спря на място.
— Как така си тръгна? — повтори той и надникна в пролуката между отварящите се врати. Кабинетът му наистина бе пуст. — Къде отиде?
— Не каза, ваше превъзходителство — отвърна постовият.
Дизра влезе в кабинета си и се намръщи, оглеждайки стаята, докато вратите се затваряха зад гърба му. Не беше логично. Защо Пелаеон и онзи мазник Дрейф си бяха тръгнали? Със сигурност не защото бяха решили да го оставят на мира. Погледът му падна върху бюрото…
Той го заобиколи с бързи крачки, като през цялото време ругаеше. Студена пот изби по челото му. „Не. Не могат.“
Но бяха. Тайното чекмедже бе разбито. Информационните чипове ги нямаше.
ГЛАВА 23
Треперещите ръце на Дизра намериха копчето на интеркома.
— Тирс, елате в кабинета ми — успя да каже той с глух глас заради блъскането на сърцето в гърдите му. — Веднага!
След това натисна копчето за постовите пред вратите на кабинета си.
— Кога си тръгна Пелаеон? — попита той.
— Преди пет-шест минути, ваше превъзходителство.
Това означаваше, че вече бе напуснал двореца и бе на път за космодрума, а столичната служба за сигурност бе пръсната из целия град, заета с безполезното издирване на Соло и Калризиан. Дизра стисна зъби. Грандиозният план, който бе изработил с толкова труд, се объркваше пред очите му. Всичко бе записано на тези информационни чипове… всичко. Кодирано, разбира се, но Пелаеон щеше да успее да го дешифрира… И тогава друга, още по-ужасна мисъл впи нокти в сърцето на имперския моф. Полковник Вермел, скрит в глухата тясна арестантска килия на станция Римсий…
За около минута далекообхватният предавател мина през всички ретранслатори до станция Римсий. А когато това стана… Тайната врата в другия край на стаята се отвори и в кабинета му влезе Тирс.
— Хванахме ги — съобщи той с мрачно доволство. — Корабът им е на док сто петдесет и пет…
— Пелаеон е взел информационните чипове — зловещо го прекъсна Дизра.
— Какво? — попита майорът.
— Информационните чипове, глупако! — изръмжа мофът. — „Мъст“, споразумението ни с пиратите на Зотип, имена и подробности от промишлено-финансовата мрежа, която използвах… всичко.
Бившият гвардеец издиша със свистене между зъбите си и хвърли поглед към празното чекмедже.
— Невероятно — каза той, сякаш на себе си. — Всъщност е проникнал в личните ви архиви. Не очаквах, че е способен на това. Сигурно идеята е била на Дрейф.
— Ще разберем подробностите на процеса — остро каза Дизра. — Какво ще правим?
— Какво трябва да правим? — сви рамене адютантът. — Нали са кодирани? Докато Пелаеон ги дешифрира…
— Вече ги е дешифрирал — прекъсна го мофът. — Поне достатъчно. Наясно е, че Вермел е на станцията Римсий.
Лицето на Тирс доби сериозно изражение.
— Откъде знаете?
— Току-що се опитах да се свържа — обясни Дизра. — Пелаеон е блокирал всички връзки със станцията.
Майорът намръщено погледна празния екран на интеркома.
— Бърза работа — промърмори той. — Много добре, адмирал е!
— Оставете това — процеди Дизра, който се тресеше от страх, гняв и безсилие. Нима бившият гвардеец не разбираше, че целият план щеше да се срине върху тях? — Трябва да го спрем. Трябва да изведем Вермел, преди Пелаеон…
— Не — прекъсна го майорът с решителен глас. — Трябва да хванем Соло и Калризиан, преди да са се качили на кораба си, и да им устроим едно представление с нашия адмирал Траун.
— Да не сте луд? — извика мофът. — Какво значение има Соло… става дума за главата ми!
— Успокойте се, Дизра — каза Тирс. Гласът му плисна като студена вода в лицето на мофа. — Няма значение какво е взел Пелаеон. Разбирате ли? Няма значение. Ние държим крайния печеливш коз: върховния адмирал Траун. Той трябва само да поеме командването и да заяви, че всичко, което сме правили, е било по негова заповед.
Дизра си пое дъх на пресекулки и гневно изгледа адютанта си с безмълвна и безсилна ярост, задето гвардеецът с такава лекота отхвърляше годините, които мофът бе посветил на начинанието. А и защото бе прав.
— Добре — процеди той. — Забравяме за Пелаеон. Какво ще правим?
— Не сте ме слушали — присви очи майорът. — Имаме номера на дока, на който са кацнали… жената мистрил Дълин е дошла с тях, скрита в един от контрабандните отсеци на кораба им. С адмирала трябва да
