имаше по-малко хора, отколкото в отделите, където се продаваха домашни дроиди.
— Добър ден, високоуважавани граждани — поздрави ги посребрен протоколен дроид и застана пред тях. — Аз съм Сифайвемо, човешко-киборгови отношения. Мога ли да ви помогна с избора?
— Да, благодаря — отвърна Ландо. — Търсим дроид, който може да служи като далекообхватен комуникационен интерфейс за някои честоти.
— Разбрах, сър — каза Сифайвемо и се извърна, за да махне към редицата блестящи куполи зад тях. — Мога ли да ви предложа нещо от модели R2 или R8. И в двата модела като стандарт е заложено пълнообхватно честотно оборудване.
— Добре — каза Калризиан и пристъпи към редицата на R8.
— Може ли да ги пробвам?
— Разбира се, сър — любезно отвърна протоколният дроид.
— Направете каквито проби желаете.
— Благодаря — Ландо махна към първия R8. — Ти… първият… искам да излъчиш многотонов сигнал на следните честоти — той изреди честотите. — Следващият. Искам да излъчиш различни тонове на различни честоти — и издиктува честотите.
— Един момент, сър — прекъсна го Сифайвемо със смутен глас. — Не е разрешено да излъчвате неоторизирани комуникационни сигнали в града…
Един R8 изчурулика кратко съобщение.
— О! — някак изненадано възкликна протоколният дроид.
— Сигурен ли си, че някоя от честотите не се използва от някого?
Астромеханичният дроид избипка утвърдително.
— Разбирам — каза протоколният му събрат. — Простете, сър. Моля, продължете.
Ландо продължи да вика астромеханичните дроиди от редицата и да им задава по една от основните верпински биокомуникационни честоти.
— Добре — каза той, след като свърши, и се обърна към Сифайвемо. — Отлично. Кажете им да продължат да предават, а аз ще отида до въздушната си шейна да се уверя, че поддържат необходимите честоти.
— Желаете да продължат да предават ли, сър? — отново смутен попита Сифайвемо. — Но, сър…
— Не очакваш да купим толкова много дроиди само защото казваш, че излъчват, както трябва, нали? — намеси се Хан.
— Не се притеснявай… един от хората ни ще остане — той посочи към един мъж в тъмнозелена дреха, който разглеждаше домашните дроиди.
— Той ще остане тук, докато ние направим проверката и се върнем — добави Ландо. — Нали издавате фактури за поръчки над двайсет бройки?
— Разбира се, сър — отвърна дроидът и видимо грейна. — Просто трябва да покажете удостоверението си, когато давате поръчката.
— Добре — каза Калризиан и вдигна вежди към приятеля си. Той схвана намека и тръгна с Лобот към най-близкия изход. — Връщаме се след няколко минути.
Две минути по-късно тримата бяха отново на улицата.
— Добре се сети да му кажеш, че оставяме някого — обърна се Ландо към Хан. — Това ще ни спечели няколко минути преди да започнат да си задават неудобни въпроси.
— Стига само да не започнат да разпитват самия човек — добави Соло. — Какъв е планът? Да се върнем право на кораба ли?
— Планът ми беше това — отвърна бившият комарджия.
— Освен ако не мислиш, че малко предпазливост ще оправдае загубата на време.
— Точно това се питам — отвърна Хан. — Излъчванията на дроидите трябва да заглушат ехото поне за известно време. Но те вече имат представа, къде се намираме. Ако успеем да вземем някой товароносач, ще можем да заобиколим космодрума и да влезем от другата му страна.
— Стига да не ни хванат — добави Ландо. — Правят проверки на шофьорите на товароносачи.
— Рискът си струва — каза Хан с категоричността на човек, вече взел решение. — Хайде… ето го най- близкия.
ГЛАВА 22
Разговорът, или поне онази част, която Кароли чу през полуоткрехнатата врата, бе кратък, остър и неприятен. И извънредно показателен — пиратите Каврилу се оказваха съюзници на Империята!
От една страна, Кароли смяташе, че това не е кой знае какво откритие, особено след подслушания разговор между Соло и Калризиан. Все пак Империята въртеше незаконни сделки с отрепките от покрайнините от години, като се започнеше с онази прокълната връзка на Палпатин с принц Ксизор и се свършеше с току-що чутото. Фактът, че огромната, някога наброяваща милиони системи Империя, сега бе сведена до жалка шепа сектори, представляваше само още една причина да ги наемат, за да свършат черната работа.
Но, от друга страна, наистина бе новост. Зотип не говореше с Дизра като подчинен с началника си, а като равнопоставен. Много недоволен равноправен партньор, ако се съдеше по тона и потока хули и обиди, които пиратският главатар изсипа върху имперския моф. Още по-интересни бяха заплахите на Зотип да направи споразумението им публично достояние, което показваше, че то не е нито одобрено, нито известно на останалата част от имперското ръководство. Първоначално Кароли последва Зотип с намерението да му отмъсти за лорардианското клане преди три години, а се натъкна на нещо далеч по-интересно.
— Смяташ ли, че ще дойде? — прекъсна разсъжденията й гласът на един от пиратите.
— Разбира се, че ще дойде — изсумтя Зотип. — Да не мислиш, че предпочита да обявим уговорката си по обществената комуникационна честота на Бастион?
— Няма да дойде сам — предупреди Контрол. — Ще доведе охрана.
— Няма да е многобройна — отвърна главатарят. — Този плужек няма доверие на много хора.
— Едно скрито подкрепление няма да е излишно — каза Контрол. Кароли долови подканата в гласа му. — За всеки случай.
— Добре — въздъхна Зотип. — Кранс, Портин… заемете позиции в коридора. Ако ме чуете да свирна, влизате и убивате всеки, който не е от нашите.
Двамата пирати измърмориха нещо в потвърждение и стъпките им се насочиха към вратата. Със значително по-малко шум Кароли се оттегли зад плавния завой на коридора. Приглушената светлина, която се процеждаше през тесния процеп, стана ярка, когато пиратите отвориха вратата, след това отново угасна, когато я притвориха след себе си.
А сега трябваше да вземе решение. Тук, четири метра зад двамата пирати, които застанаха в засада и поведоха тих разговор, нямаше да може да чуе какво щяха да си кажат Дизра и Зотип. Освен това мисълта някой, пък бил той и имперски моф, да бъде нападнат в гръб от такива като пиратите Каврилу не й се нравеше. Тя се усмихна в мрака на иронията на положението. Беше съвсем същото като онова, което Шада отхвърли на онзи ветровит покрив на Боркораш преди пет седмици и което доведе Кароли тук. Но дълбокият анализ можеше да почака. Преди това пиратите Каврилу трябваше да уредят дълга си към Мистрил. А той можеше да се изплати само със смърт… и първата вноска щеше да бъде направена веднага. Кароли прибра бластера си в кобура му, извади чифт тънки ножове и тръгна напред.
Кранс и Портин бяха приклекнали един до друг до открехнатата врата, шепнеха и се подсмиваха в очакване на жертвата си и изобщо не чуха приближаването на младата жена.
Кароли премести безшумно двете тела на няколко метра по коридора, където нямаше да се виждат. След това се върна до открехнатата врата, коленичи и пъхна върха на един от ножовете си под ръба на дебелия килим в стаята. Отразеният в метала образ беше съвсем умален и изкривен, но Кароли имаше голям опит и знаеше как да разчете отражението. Както и очакваше, Зотип и тримата други пирати се бяха обърнали към украсената с орнаменти врата в дясната стена на помещението. Пиратският главатар се бе разположил доста арогантно в стола на мофа зад компютъра. Другите трима се подпираха на стените и мебелите на различни места из стаята. И четиримата триеха дръжките на бластерите и дланите си, подготвяйки се за срещата. Всички бяха извън огневата й линия и засадата, която все още мислеха, че е
