ще го видите една пресечка по-нататък.
Той проследи с поглед Анакин и Лорана, докато ускоряваха крачка. После отново съсредоточи вниманието си върху крадеца, като неколкократно съжали, че не бе взел макробинокъла. Долу Анакин определено носеше своя, но това сега не можеше да му помогне.
— Оби Уан?
Оби Уан отново включи предавателя си.
— Кажи.
— Завихме на север — докладва му Анакин. — Мисля, че го виждам пред нас.
— Спрете за малко — заповяда Оби Уан. Някакъв доста едричък бролф беше излязъл от една витрина и пресрещна крадеца на тротоара. — Струва ми се, че сега ще се отърве от откраднатата плячка. Дай ми Лорана.
За миг в предавателя настъпи тишина.
— Да? — се дочу чистият глас на Лорана.
— Продължете няколко крачки напред — й каза Кеноби. — Крадецът има среща с някого. Един едричък бролф с тъмносин шарф и светлосиня куртка отдолу.
— Виждам го — потвърди Лорана. — Приближава се до него… Изглежда, разговарят за нещо…
— Момчето предава ли му дюзите? Възрастният ми пречи и не мога да видя.
— И аз не виждам от него — каза Лорана със стегнат глас. — Не мога… А, ето сега се разделят.
— Мълнии! — процеди Оби Уан през зъби, докато наблюдаваше как двамата бролфи се разделят и по- младият продължава на север по пътя си. — Видя ли дали му предаде дюзите?
— Не успях да забележа — каза Лорана. — Съжалявам!
Оби Уан се начумери, докато наблюдаваше как двамата бролфи поемат в различни посоки. Със сигурност по-възрастният бе имал достатъчно време и възможност да вземе форсажните камери. Проблемът беше, че през същото това време е могъл просто да потвърди, че плячката е подходяща. Или да огледа дали по петите му няма опашка, или пък да даде на момчето някакви нови напътствия. И независимо в коя посока бе тръгнал едрият бролф, имаше и още една, напълно различна възможност. Цялата тази среща можеше просто да си е част от нормалното ежедневие на сенчестия свят на Барлок. Можеше да няма абсолютно никаква връзка с Пасел Аргенте и с параноичните страхове на Риске.
Но Риске бе очаквал проблемите да се появят именно от тази посока. А сега Оби Уан се бе натъкнал на нещо подозрително. Определено си струваше да проследи тази нишка.
И ето го сега — безсилен наблюдател от един висок покрив, на цяла пресечка разстояние.
— Ами тогава явно ще трябва да проследим и двамата — реши той и хвърли поглед към покривите на близките сгради. Само ако можеше да прескочи на следващия… И после на по-следващия… А после да намереше някоя бърза стълба или турболифт, за да слезе обратно до нивото на улицата…
Но, уви, посред бял ден в централната част на този пренаселен град съществуваше огромна вероятност някой да го забележи и да разкрие самоличността му. А още щом усетеха, че по петите им е тръгнал джедай, потенциалните атентатори щяха да потънат вдън предградията толкова бързо и толкова надълбоко, че даже и професионален ловец на глави, като Риске, нямаше да може да ги открие.
— Съгласна съм — каза Лорана. — Аз поемам по-възрастния.
Оби Уан се поколеба за миг. Лорана беше по-голямата от двамата ученици и на теория трябваше и да е по-подготвена. Ала той познаваше способностите и опитността на Анакин и беше уверен, че момчето би се справило с всякаква опасност.
От друга страна обаче, ако на Лорана изобщо не й достигаше нещо, това бе именно самочувствие. Едва ли щеше да й е от голяма полза да изпрати тъкмо нея след онзи тийнейджър, особено пред погледа на Анакин. Пък и в крайна сметка тя щеше само да проследи бролфа, а не да се спречква или да се сбива с него. Едва ли в това можеше да има нещо твърде опасно.
— Добре — съгласи се Оби Уан. — Вземи тогава предавателя на Анакин. Той е свързан с моя директно. А ти му дай твоя. Каква е честотата ти?
Тя му продиктува номера си и после добави:
— Сега се разделяме. Ще се свържа с вас, когато бролфът стигне в леговището си.
— Добре. Кажи на Анакин, че ще го потърся веднага щом мога.
С тези думи Кеноби изключи предавателя си и се изправи на крака. После хвърли още един поглед през ръба на покрива и след това забърза към стълбището. Да, неговият ученик е напълно способен да се справи с всякаква опасност.
7.
Колкото и необичайно да беше, Анакин не бе успял да се забърка в нещо, докато чакаше Оби Уан Кеноби да дойде при него. През това време младият бролф бе продължил по пътя си, явно без да знае, че някой е по петите му.
По-рано Оби Уан бе забелязал, че квартал Патамийн обхваща както райони с богати имения, така и места с победни работнически жилища. Тийнейджърът сега се запъти към работническите жилища и най- после се пъхна във входа на един жилищен пръстен, който вече бе започнал да се руши.
Жилищните пръстени бяха стандартните градски структури, в които живееха бролфите. Състояха се от няколко къщи или блокове с апартаменти, подредени в кръг около една централна площадка, която служеше като основно място за отдих на живеещите в околните жилища. Тук обаче Оби Уан забеляза през руините на една вече съборена къща, че площадката бе превърната в нещо, което повече приличаше на обществено бунище.
— Малко ми напомня задния двор на Уато — промърмори Анакин и се надигна на пръсти, за да надникне. — А в момента там вътре се строят най-малко три различни неща.
— Според теб дали биха им трябвали форсажни камери за някое от тях?
— Трудно е да се каже — отвърна Анакин. — Тези отляво…
— Чакай малко — прекъсна го Оби Уан тихо. Беше усетил леко трепване в Силата…
— Може ли да ви услужим с нещо? — чуха един изпълнен с подозрителност глас зад гърба си.
Като държеше ръцете си така, че да се виждат, Оби Уан внимателно се обърна. Към тях се приближаваха трима възрастни бролфи. Бяха облечени с обикновени туники, които бяха доста износени, но спретнати и чисти.
— Не, благодаря — отговори той учтиво. — Просто ни направи впечатление строителната дейност там вътре и се чудехме какво ли е.
— А това какво ви влиза в работата?
— С моя млад приятел преди време правехме реактивни шейни — обясни Кеноби. — Него винаги са го привличали подобни неща.
— Така ли? — обади се един от другите двама бролфи, като изгледа преценяващо Анакин от глава до пети. — А разбираш ли нещо от Х-образни въздухозаборници?
— Самият аз никога не съм ги използвал — отвърна Анакин. — Но мога да ги инсталирам или да ги оправям, ако има проблем.
— Така ли? — повтори бролфът, но този път напълни гърдите си с въздух. — Дуефгрин!
За момент настъпи кратка пауза. После тийнейджърът, когото бяха проследили дотук, се появи в дупката на жилищния пръстен и извика:
— Кажи, чичо!
— Тук тия човеци твърдят, че знаят как да оправят Х-образни въздухозаборници. Ти все още ли имаш проблеми с твоите?
— Не знам — отвърна тийнейджърът и мнително изгледа Оби Уан и Анакин. — Току-що си взех чисто нов регулатор на компресията. Сигурно с него ще мога да ги оправя.
Оби Уан потисна една лека гримаса. Ето какво бяха правили този младеж и по-възрастният бролф на пазара. Момчето му беше връчило откраднатите форсажни камери, а той в замяна му бе подарил нов регулатор. Но пък можеше и да е откраднал регулатора по-рано същия ден. В такъв случай дюзите сигурно все още щяха да са у него.
— Освен ако заборниците не ти създават проблеми с нестабилността при поемане на въздушния поток —
