Другите нови имена бяха на учителя Оби Уан Кеноби и на ученика му Анакин Скайуокър.
Дориана се усмихна. Значи Скайуокър беше загадъчният „половин джедай“ на Пакмиллу. Сладко определение! Тази промяна се оказваше и неочакван бонус към цялата му старателна подготовка. Още от мига, когато Кеноби и неговото момче едва не бяха осуетили операцията на Барлок, Кинман Дориана бе започнал да изпитва неприятно опасение от присъствието им. А сега се разкриваше необикновена възможност. Смъртта на двамата на борда на „Изходящ полет“ щеше да дойде тъкмо навреме.
Крайцерите вече се разкачаха от последните докови съоръжения, а цялата им конструкция правеше тромава маневра, за да се освободи от гравитацията на Яга Минор. Няколко минути по-късно Кинман Дориана наблюдаваше през илюминаторите на совалката си как „Изходящ полет“ проблесна за миг и изчезна в хиперпространството.
Той върна погледа си към електронния бележник. Независимо дали това бе бонус или не, все пак нямаше да е лоша идея да се свърже с Дарт Сидиъс и да го информира, че на борда са се качили Кеноби и Скайуокър. Най-малкото за да се увери дали това ново развитие съвпада с плановете на ситския лорд.
И щеше да е добре да го направи,
Совалката го отведе до космодрума „Яввитири“. Той се намираше на няколко километра от центъра за подготовка, където се извършваха всички предварителни дейности около проекта „Изходящ полет“. Палпатин и Сенатът се бяха постарали да опазят цялото начинание далеч от вниманието на обществеността вероятно от страх да не бъдат критикувани за огромния бюджет на мисията. И досега определено успяваха. При многобройните си официални и неофициални командировки през последните шест седмици Кинман Дориана буквално не бе успял да намери жива душа, която да бе чувала за проекта.
Въпреки това тук, в самия център на събитията, едва ли беше възможно подобна гигантска конструкция да остане незабелязана. За негова приятна изненада обаче, докато преминаваше през коридорите на космодрума, не успя да долови и един-единствен откъслечен коментар за излитането на „Изходящ полет“. Наистина, през последните четири седмици работата се бе преместила изцяло на борда на самите крайцери, за да предпази проекта от делничния поглед на обществеността. Но все пак би било нормално поне някой заблуден служител да се излъже и да вдигне поглед за миг от калното си ежедневие, за да забележи подготовката на подобно историческо събитие, и то точно под носа им.
А може би, разсъди той, в тези дни на нарастващо политическо и обществено неспокойство дори и историческите събития твърде скоро отиваха в забвение. И в този конкретен случай подобно развитие беше съвсем добре дошло.
Бе оставил личния си кораб на док в далечния край на космодрума, във ВИП сектора, който бе запазен единствено за дипломати и висши правителствени служители. Като премина без проблем през органите на сигурността, той се запъти през лабиринта от коридори към своя док. Въведе паролата за външния люк, влезе в кораба си, като го заключи след себе си, и се отправи към пилотската кабина. Там се настани в креслото си, включи предавателя и потърси кулата.
— Тук е Кинман Дориана от кабинета на върховния канцлер Палпатин — идентифицира се той, когато диспечерът отговори. — Заявка за изходящо трасе след трийсет минути.
— Прието, Дориана. Потвърждавам изходящо трасе след трийсет минути.
— Благодаря — Дориана изключи предавателя, активира всички системи на кораба си и внимателно проследи всяка от тях поотделно.
— Доста се забавихте, командир Стратис!
Дориана изгледа навигационното си табло още веднъж, без да демонстрира каквато и да е изненада от ненадейния глас зад гърба му. След това, също толкова нехайно, се завъртя в креслото си.
Неймодианецът се беше скрил зад креслото му, сгънат наполовина в холонишата непосредствено пред херметическата преграда в задната част на пилотската кабина. Изпод късата му петоъгълна шапка светеха две възбудени очи.
— Вицелорд Сив Кав! — поздрави го Дориана. — Може ли да отбележа колко неудобна изглежда от тук позата ви…
— Много забавно — изръмжа Кав. После раздвижи рамене напред-назад, за да измъкне себе си и богато инкрустираните си одежди от тясната ниша. — Трябваше да сте се прибрали още преди цял час.
— Защо? — попита Дориана спокойно. — Флотата ви не е ли в готовност?
— Разбира се, че е в готовност.
— А „Изходящ полет“ едва сега излетя — каза Дориана. — Имаме предостатъчно време, за да подготвим засадата — с тези думи той леко наклони глава. — Или просто сте изнервен, че съм ви накарал да се криете в тясната дупка по-дълго, отколкото сте очаквали?
— Не съм се крил — настоя неймодианецът през зъби. — Просто не исках да бъда забелязан тук, в случай че някой представител на местните власти от космодрума се появи неочаквано.
— Щяхте да постигнете същата цел, ако просто си бяхте останали в залата за гости, както ви бях инструктирал — отбеляза Дориана. — Но, разбира се, от там нямаше да имате възможност да подслушате заявката ми към кулата за изходящо трасе. Кажете ми, разкриването на моето истинско име и самоличност струваше ли си цялото това неудобно чакане?
Кав го изгледа продължително с големите си очи. После каза с мрачен глас:
— Веднъж вече вашият господар ни предаде. Тогава Дарт Сидиъс обеща, че Набу ще бъде в наши ръце и че ще укрепим позициите си там. Но когато задухаха други ветрове, битката се обърна и той изведнъж ни заряза.
— Обръщането на битката не беше по негова вина — възрази Дориана. — Ако търсите виновен, сърдете се на Амидала. Освен това той не ви е зарязвал.
— Аа, да не би Набу в момента да е наша? — възкликна Кав саркастично. — Сигурно съм пропуснал кога точно се е случило това.
— Набу няма никакво значение — каза Дориана. — Запазването и продължаващата дейност на Търговската федерация са несравнимо по-ценно постижение. Или също така сте пропуснали факта, че все още тя не е наказана за прекомерните й разточителства?
— Липсата на наказание не е постижение на Сидиъс — настоя Кав. — Отговорност за него носи правораздавателната система, а това вече е постигнато с цената на прекалено много отстъпки за скъпоструващи юридически представители.
Дориана се усмихна тънко.
— Действително ли си въобразявате, че правораздавателните органи нямаше да се огънат под натиска на Сената, ако нямаше някой, който до ден днешен да оказва благотворно въздействие зад кулисите във ваша полза?
Лека сянка на неувереност премина през лицето на Кав.
— Вие ли? — предположи той.
— Лорд Сидиъс разполага с множество служители — сви рамене Дориана.
— А този конкретен служител обитава кабинета на самия върховен канцлер — отбеляза Кав и посочи към Дориана. — Тази позиция изглежда доста удобна.
Дориана си придаде по-твърд вид.
— Така е, наистина — каза меко. — А от този момент нататък вие ще забравите, че изобщо някога сте чували тази позиция и тази самоличност. Това ясно ли е?
Кав понечи да изсумти презрително, но очите му се кръстосаха със сериозния поглед на Кинман Дориана и вместо това каза:
— Ясно е, господарю Стратис.
— Добре — каза Дориана и посочи към вратата на пилотската кабина. — А сега, ако обичате, се върнете в каютата си, защото ме чака дълго пилотиране. Във вас ли са координатите, които поисках?
— Да — дългите пръсти на Кав се мушнаха в един отвор на неговите одеяния и измъкнаха от там информационен чип. — Би трябвало да ги стигнем за не повече от два дни.
— Добре — каза Дориана. — Така ще имаме достатъчно време, за да изпипаме докрай нашата стратегия.
—
