Изходящ полет

Затова стратегията на нападението ще бъде изцяло моя.

— Разбира се — отстъпи Дориана и потисна една напираща въздишка. — Исках само да кажа, че съм на разположение да ви оказвам помощ. А сега, ако обичате, се приберете в каютата си, за да можем да потеглим.

Неймодианецът се изправи с достойнство и излезе от кабината с доволната осанка на лидер, чиято гордост е била уважена. Макар и не за твърде дълго.

Дориана поклати отрицателно глава и се приближи до холонишата. Тези неймодианци! Ако не контролираха една от най-качествените сбирки с военно снаряжение в цялата Република, със сигурност отдавна вече щеше да е направил препоръка за цялостното премахване на тази досадна раса. Дано Сидиъс вече да бе започнал разработка за откриване на техни по-свестни заместници.

С тези размисли Дориана застана в нишата и въведе данните за връзка по холонет. Когато лампичките примигаха, той набра координатите на своя господар.

Наложи се да изчака по-дълго от обичайното и на няколко пъти се изкуши да прескочи до командното табло, за да направи бърза проверка на корабната позиция. Ала всеки път успяваше да преодолее изкушението. Ако Сидиъс се появеше на линия и се наложеше да го изчаква, със сигурност нямаше да остане щастлив.

Накрая познатата фигура, загърната с качулка, се появи пред него.

— Докладвай.

— „Изходящ полет“ вече е на път, лорд Сидиъс. Тук при мен на борда е вицелорд Сив Кав. До час ще отпътуваме към мястото на срещата.

— Отлично — каза Сидиъс. — И си сигурен, че знаеш точно къде в Неопознатите райони ще спира „Изходящ полет“?

— Тъй вярно, господарю — потвърди Дориана. — През първите осемстотин светлинни години отвъд територията на Републиката капитан Пакмиллу е заложил две отделни навигационни системни проверки. Имам координатите и на двете места, където ще стане това.

— Използвай шанса още на първото място — предупреди го Сидиъс. — Възможно е поради припряността си Кбаот да реши ненадейно да отмени втората системна проверка.

— Точно това възнамерявах да направя, господарю — потвърди Дориана. — Едно последно нещо. Разполагам с окончателния списък на пътниците, който ми даде капитан Пакмиллу. В експедицията са включени още трима джедаи.

— Единият със сигурност би трябвало да е Лорана Джинзлър — предположи Сидиъс. — По-рано Кбаот уведоми Сената, че тя ще пътува заедно с него — при тези думи отпуснатите ъгълчета на устата му за кратко се извиха нагоре в язвителна усмивка. — Макар че според мен е пропуснал да го спомене на самата жена.

— Точно така — потвърди Дориана. — А другите двама са Оби Уан Кеноби и ученикът му Анакин Скайуокър.

Усмивката на Сидиъс мигом изчезна.

— Скайуокър? — изсъска той. — Кой е дал разрешение за подобно нещо?

— Нямам представа, господарю — смотолеви Дориана, усещайки как сърцето му изведнъж подскочи в гръдния му кош. Последния път, когато бе видял Сидиъс в такова настроение, някой наблизо се бе простил с живота си. И то доста насилствено. — Сигурно е по решение на Кбаот…

— Той не може да пътува на този кораб — рязко го прекъсна Сидиъс. — Скайуокър трябва да остане тук. Задължително! Ти ще се погрижиш за това.

— Слушам, господарю — бързо каза Дориана. — Не се безпокойте, ще се погрижа той да слезе от „Изходящ полет“.

Той се пресегна към превключвателя, за да прекъсне разговора. Умът му трескаво препускаше в опит да прецени оставащите възможности. Първата спирка на „Изходящ полет“ щеше да бъде в системата Лоннау. Ако бързо се отправеше нататък…

Но, уви, това бе невъзможно. Не и с вицелорд Сив Кав на борда. Рискът беше прекалено голям някой там да зърне неймодианеца на неговия кораб и да си направи неизбежния извод. Не можеше да си позволи това. Значи най-напред трябваше да хвърли Кав до неговата бойна единица и едва след това да се опита да догони „Изходящ полет“. А това означаваше, че щеше да се наложи да се прости с връзката при Лоннау, което пък от своя страна означаваше, че ще трябва да ги пресрещне на следващата им спирка при Аргай, чак в системата Халдийн. А ако ги изпуснеше и там…

— Стой!

Дориана замръзна във въздуха с пръсти непосредствено над превключвателя. Устните на Сидиъс се бяха удължили и Дориана изпита чувството, че ситският лорд току-що е изминал същия логически път като него.

И очевидно бе стигнал до същото заключение.

— Не, ти ще продължиш по същия план — каза Сидиъс. Гласът му бе възвърнал леденото си спокойствие. — Аз лично ще се погрижа да сваля Скайуокър от борда на „Изходящ полет“.

— Слушам, господарю — каза Дориана, като леко отпусна облекчено рамене. Нямаше ни най-малка представа, как точно Сидиъс възнамеряваше да се справи с тази ситуация. Още повече че Кбаот имаше на разположение още петима учители джедаи на своя страна, с които можеше да му се противопостави. Ала всичко това си бе проблем на ситския лорд. Дориана беше освободен от това задължение и другото не го интересуваше. — Ще се свържа с вас отново, когато мисията бъде изпълнена.

— Точно така, Дориана — каза Сидиъс.

Както винаги, очите му бяха скрити дълбоко под мрачната качулка. Независимо от това обаче Дориана изпита почти сетивното усещане, че те проблясват и го изгарят през дългото светлинни години разстояние, което ги делеше. После образът премига и изчезна.

В продължение на няколко минути Дориана не успя да помръдне от мястото си, като дишаше дълбоко и се опитваше да преодолее напрежението, от което все още трепереше цялото му тяло. За пореден път неговите игри замалко не се бяха оказали фатални. И за пореден път бе успял да се измъкне здрав и читав.

Някой хубав ден съдбата нямаше да е толкова благоразположена към него.

Ала този ден все още беше далеч в бъдещето. А сега го очакваха няколко спешни задачи — да открие една флота и да подготви една засада.

И да премахне няколко джедаи.

Кинман Дориана изключи холопроектора, върна се в своето пилотско кресло и пъхна информационния чип на Кав в четеца. Време беше да установи къде трябваше да отидат.

14.

Вратата на турболифта се отвори пред тях и те се озоваха в поредното просторно фоайе.

— Добре — каза Анакин и леко се приведе, за да огледа помещението. — Значи това сега е… — той хвърли скришен поглед към надписа отстрани — …крайцер К–4?

— Точно така — Кбаот постави длан върху рамото на момчето и леко го побутна да пристъпи в помещението. — В момента се намираме на най-отдалечената точка в „Изходящ полет“ от командния крайцер К–1.

— Точно като Татуин, а? — вметна Оби Уан сухо.

— Именно — каза Анакин. — Само дето тук е по-хладно и няма толкова пясък.

— Като Татуин ли? — запита Кбаот.

— Една малка планета, на която е израснал Анакин — обясни Оби Уан. — Местните там често казват, че тя сигурно е най-отдалечената точка от центъра на Вселената. Също както К–4 е най-отдалечената точка от командния крайцер К–1.

— Аха — кимна Кбаот.

Оби Уан забеляза, че конструкцията и оборудването на К–4 са абсолютно копие на онова, което Кбаот