Изходящ полет

пътешествие — търпеливо обясни Кбаот. — За него ще имаме нужда от всички налични джедаи, и то много повече, отколкото учителят Йода би ми позволил да взема с нас. Ами добре тогава, ние сами ще си ги отгледаме. И моля ви, недейте да ми цитирате онази академична нелепост, колко млади би трябвало да бъдат кандидатите за джедаи. Защото тя си е точно това, което ви казвам: глупост!

— Учителят Йода не би бил съгласен с вас — каза Манинг.

— Тогава учителят Йода не би бил прав — каза Кбаот с равен глас. — Досега не сме обучавали нито деца, нито зрели кандидати, понеже сами сме решили да не го правим. Това е единствената причина — с тези думи той посочи Анакин. — Ето, ученик Скайуокър е живо доказателство, че и по-големите деца също може да се обучават.

Върху лицето на Манинг трепна един мускул.

— Възможно е — съгласи се той, — но има и други причини, защо трябва да приемаме само бебета.

— Какви други причини? — тросна се Кбаот. — Традицията? Политиката? По този въпрос в Кодекса не се казва абсолютно нищо.

— Всъщност това не е напълно вярно — вметна Оби Уан. — Писанията на учителя Симикарти са доста категорични по този въпрос.

— Писанията на учителя Симикарти са си негови тълкувания на Кодекса, но не са част от него — каза Кбаот. — Само още една допълнителна традиция, но под различно име.

— Значи вие не одобрявате традицията? — запита един от дуряните.

— Не одобрявам, когато простовато и безрезервно тя се приема като абсолютна истина — отговори му Кбаот. — А и не можем да си го позволим тъкмо сега. Списъкът на джедаите застрашително намалява из цялата Република. Ако искаме да запазим своята роля като бранители на мира и справедливостта, трябва да намираме начини да увеличаваме нашия брой.

— Като отнемаме деца насила от техните семейства ли? — вметна Манинг. — Особено предвид на факта, че никой от самите родители изобщо не е искал детето му да става джедай?

— Какво ви кара да мислите така? — попита Кбаот.

— Фактът, че ако го искаха, щяха да са дали децата си за тест още докато са били бебета — отговори Манинг.

— А може би има и други причини — промърмори Кбаот. — Но дори и така да е, защо да робуваме на практиката, че родителите винаги са вземали решението, дали детето им трябва да замине за обучение? Това е просто още една традиция. Какво да кажем за волята на самото дете? Не би ли било по-етично да им позволим и на тях да вземат такова решение?

— Но както каза учителят Манинг, наистина съществуват основателни причини да вземаме единствено бебета — намеси се Оби Уан Кеноби.

— Повечето от които тук нямат значение — твърдо каза Кбаот. — На борда на „Изходящ полет“ не съществуват никакви дългогодишни семейни йерархии, с които да се съобразяваме. Нито пък децата тук ще бъдат отвеждани на стотици или хиляди светлинни години до Храма или на Корускант, където ще са завинаги откъснати от родителите им — когато Кбаот произнесе тези думи, зад гърба му Лорана се раздвижи неудобно, но не каза нищо. Кбаот не даде знак, че я е забелязал, и продължи: — Не, те просто ще бъдат на един турболифт разстояние, в складовото ядро. И след дадено първоначално обучение бихме могли даже да преценим дали не можем от време на време да допускаме вечерни срещи със семействата им.

— Настанявате ги в складовото ядро? — учуди се Манинг, сбърчил чело.

— Искам тренировъчният център да е възможно по-далеч от всички възможни шумове и мисловни процеси, които може да разсейват — му каза Кбаот. — А и там долу има предостатъчно свободно място.

Манинг поклати глава:

— Това не ми харесва много, учителю Кбаот.

— Новите идеи винаги създават усещане за дискомфорт, както и новите начини, по които се обновяват старите практики — Кбаот изгледа последователно всички останали. — В много отношения „Изходящ полет“ е грандиозен експеримент. И не забравяйте, че ако пожънем успехи, може да се завърнем в Републиката и с ключа за пълноценно обновление на цялостния джедайски орден.

— А ако не пожънем успехи? — вметна Оби Уан.

— Тогава губим — вкочанено каза Кбаот. — Но това няма да се случи.

Оби Уан хвърли поглед към Манинг, който все още не изглеждаше особено доволен, но беше ясно, че не разполага с някакви свежи аргументи срещу това предложение.

Освен това Кбаот имаше известно право. Трябваше да се опита нещо ново, ако искаха джедайският орден да просъществува.

А от време на време, поне така разправяха историците, джедаите наистина се нагърбваха с отговорността да предприемат някое и друго нововъведение.

— Е, добре — каза Манинг най-после. — Ще го опитаме този ваш велик експеримент. Обаче внимавайте много, учителю Кбаот. Стъпвайте крайно предпазливо.

— Естествено — каза Кбаот, сякаш това не подлежеше на никакво съмнение. — В такъв случай не ни остава друго, освен да подготвим тренировъчния център — той се обърна към Лорана: — И тъй като сте вече тук, джедай Джинзлър, с това ще се занимаете вие.

Лорана сведе глава:

— Да, учителю Кбаот.

— И в бъдеще — добави Кбаот, като отново хвърли поглед към Манинг — искам да се обръщате към мен за позволение, когато ви хрумне да прекъснете зададените задължения на някого от моите джедаи.

На лицето на Манинг трепна един мускул, но той също сведе глава:

— Както желаете, учителю Кбаот.

Кбаот задържа погледа си върху него още един кратък миг, а след това се обърна към Оби Уан и Анакин:

— А сега ние ще продължим обиколката си — и посочи към вратата.

Той се запъти към задната част на помещението, като пренебрегваше малките групи работници, които все още разговаряха тихо помежду си, и излезе в коридора.

— Споменахте за задълженията на джедаите — каза Оби Уан, когато се насочиха назад. — Какво конкретно бихте искали да правим ние?

— За момента се занимавайте с онова, което винаги сте правили — каза Кбаот. — Обикаляйте из „Изходящ полет“ и помагайте там, където има нужда. По-късно ще ви помоля да се включите и в обучението на бъдещите ни джедаи. А преди всичко, разбира се, ще бъдете нужни за поддържането на реда на тези кораби.

— Досега не съм забелязал някакви особени безредици — вметна Оби Уан.

— И те ще дойдат — каза мрачно Кбаот. — Не може толкова много хора да обитават едно и също място, без да се появят някакви прения помежду им. Всъщност очаквам още преди да напуснем Неопознатите райони, вече да ни се наложи редовно да разрешаваме различни неразбирателства между пътниците, както и да организираме подходящите правила за поведение.

„Правила за поведение!?“, мислено се удиви Оби Уан.

— Но това не е ли ангажимент на капитан Пакмиллу? — внимателно попита той.

— Капитан Пакмиллу ще е ангажиран изцяло с физическите отговорности по управлението на „Изходящ полет“ — каза Кбаот. — А и освен това ние сме единствените упълномощени да извършват подобен вид работа.

— Но при положение че не забравяме каква е основната ни роля, а именно да съветваме и да посредничим — предупредително каза Оби Уан. — „Джедаите не властват над другите, а им служат за доброто на галактиката“.

— Не съм споменавал нищо за властване над останалите.

— Обаче ако изземем ролята на капитан Пакмиллу да поддържаме реда тук, няма ли в действителност да правим тъкмо това? Ако посредничеството бъде предложено с негласната заплаха от принуждение, тогава то ще престане да се нарича посредничество.

— Както аз се отнесох с двете враждуващи страни на Барлок ли, искате да кажете? — запита Кбаот многозначително.

Оби Уан се поколеба. Той си припомни чувството на неудобство, което бе изпитал поради тона на Кбаот