— Добре, чуеш ли нещо, обади ми се веднага. А на ония от рецепцията им загрей врата, загдето не са ти предали съобщението ми. Ще предам на Джаксън новината за компютъра. Бай, Джак.
— Добре. А за ръката ми не се тревожи, Глен. Вече се оправя.
— Какво?
— Знаех, че се тревожиш. Но тя се оправя, казвам ти.
И сигурно ще мога да си служа с нея.
— Джак, съжалявам. Всеки има такива дни.
— Да, знам. Бай.
46.
Обезболяващата таблетка започна да оказва въздействието си. Болката в ръката ми вече отшумяваше; блажено чувство на покой заизпълва тялото ми. След като приключих с Глен, включих отново телефона в компютъра, пуснах програмата за управление на факс-модема и предадох текста на офертата си до номера, който ми бе дал литературният агент. Докато слушах високите писъци на обменящите информация компютри, една мисъл проряза като мълния съзнанието ми. Обажданията, които бях правил от самолета.
Бях толкова ангажиран в доказването и изобличаването на Торсън като източника на Уорън, че почти не бях обърнал внимание на останалите телефонни разговори от хотелската му сметка, чиито номера бях набрал и аз по време на полета ми до Лос Анжелес. При един от тях ми беше отговорил компютър някъде във Флорида, може би някой в Центъра по превъзпитание в Райфорд.
Грабнах калъфа на компютъра, изтръсках върху леглото цялото му съдържание и прелистих и двата си бележника, но не открих бележките, които си бях водил в самолета. И тогава си спомних, че не си бяха водил бележки или записвал телефонните номера, защото изобщо не ми бе минавало през ума, че някой може да открадне сметките от стаята ми.
Опитах се да възстановя точния ход на действията си в самолета. Тогава бях направо вбесен от разговора на Торсън с Уорън. Именно този разговор ме беше убедил, че той е бил източникът на Уорън. Останалите номера, с които бе разговарял от стаята си, макар и направени в рамките на минути един от друг, не бяха привлекли вниманието ми.
Не бях видял номера, за който Клиърмаунтън бе споменал, че е бил набиран най-често от компютъра на Гла-дън. Замислих се дали да не му позвъня и да го помоля за номера, макар и да се съмнявах, че щеше да ми го даде без разрешение от Рейчъл или от Бакъс. А и това щеше да ме издаде, нещо, което инстинктът ми нашепваше да не го правя.
Извадих кредитната си карта VISA и набрах номера на компанията. Обясних на телефонистката, че имам запитване за сметките по проведени телефонни разговори. След няколко минути бях прехвърлен на друга операторка, която помолих да провери сумите за изплащане, прибавени към кредитната ми сметка в рамките на последните три дни. След като провери самоличността ми посредством номера на социалната ми осигуровка и още няколко други подробности, тя каза, че ще провери на компютъра, дали сметките със сумите вече са изпратени, и аз й обясних какво ме интересува.
Таксуванията по телефонните ми разговори току-що били регистрирани в счетоводния компютър на компанията. Телефонните номера, които бях набирал, също бяха включени в регистрите. След пет минути вече имах записани в бележника всички номера, които бях избирал от самолета. Благодарих на операторката и затворих.
За пореден път включих жака на телефона в компютъра. Отворих прозореца на терминала, набрах номера, по който беше говорено от стаята на Торсън, и пуснах програмата. Погледнах часовника на нощното шкафче. Тук беше три, а във Флорида — шест. Връзката се осъществи още след първото позвъняване. Разнесе се познатото напевно писукане на компютрите, установяващи връзка един с друг. Екранът за миг потъмня и след миг на него се изписа съобщение.
#############################################
ДОБРЕ ДОШЛИ В КЛУБА РТП
#############################################
Дъхът ми секна. Отпуснах се на стола, пронизан сякаш от електричество. След няколко секунди изображението се придвижи по екрана и се появи команден ред за въвеждане на парола на кодиран потребител. Въведох „Едгар“; забелязах как трепереше здравата ми ръка. Паролата беше одобрена и след нея последва нов команден ред за втората парола. Набрах „Пери“. След няколко секунди и тя беше одобрена, последвана от предупредително съобщение.
#############################################
ДА СЛАВИМ БОГА!
#############################################
ПРАВИЛА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТЯ:
1. НИКОГА НЕ ИЗПОЛЗВАЙ ИСТИНСКО ИМЕ.
2. НИКОГА НЕ ДАВАЙ СИСТЕМНИ НОМЕРА НА ПОЗ
НАТИ.
3. НИКОГА НЕ СЕ СЪГЛАСЯВАЙ ДА СЕ ЗАПОЗНА
ЕШ ЛИЧНО С ДРУГ ПОТРЕБИТЕЛ.
4. НЕ ЗАБРАВЯЙ, ЧЕ ВСЕКИ ПОТРЕБИТЕЛ МОЖЕ
ДА СЕ ОКАЖЕ ЧУЖДО ТЯЛО.
5. СИСТЕМНИЯТ ОПЕРАТОР СИ ЗАПАЗВА ПРАВОТО
ДА ИЗТРИЕ ОТ МРЕЖАТА ВСЕКИ ПОТРЕБИТЕЛ.
6. ТАБЛАТА ЗА СЪОБЩЕНИЯ НЕ МОГАТ ДА СЕ ИЗ
ПОЛЗВАТ ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА НИКАКВИ НЕЗА
КОННИ ДЕЙНОСТИ — ТОВА Е ИЗРИЧНО ЗАБРА
НЕНО!
7. МРЕЖАТА РТЬ НЕ ОТГОВАРЯ ЗА СЪДЪРЖАНИЕ
ТО НА СЪОБЩЕНИЯТА.
8. НАТИСНЕТЕ КОЙТО И ДА Е КЛАВИШ, ЗА ДА ПРО
ДЪЛЖИТЕ.
#############################################
Натиснах клавиша КЕТШШ и на екрана се появи таблица, съдържаща различни табла със съобщения на разположение на потребителите. Както беше споменал Кли-ърмаунтън, това беше истински рог на изобилието от теми, свързани с модерната педофилия. Натиснах клавиша „Еес“ и компютърът ме запита дали искам да изляза от РТП. Избрах отговора „Уез“ и прекъснах връзката. Изследването на мрежата РТП в момента не ме вълнуваше. За мен много по-важен беше фактът, че Торсън, или който и да беше направил тази връзка в събота късно след полунощ, е бил запознат с мрежата РТП и дори е имал достъп до нея най- малко преди четири дни.
Обаждането до Райфорд беше извършено от стаята на Торсън, така че на пръв поглед изглеждаше съвсем естествено, че авторът му е той. Аз обаче прецених внимателно и другите фактори. Доколкото си спомнях, обаждането до централата на РТП беше направено само минути след обаждането от същата стая до Уорън в Лос Анжелес. Торсън най-малко при три повода яростно бе отричал всякаква връзка с Уорън. Журналистът два пъти също бе отричал, включително и след смъртта му, когато вече нямаше никакво значение, ако той действително е бил източникът му. Семето на съмнението, посято от Уорън при второто му отричане само преди няколко часа, започваше да дава кълнове. Не можех да го отмина просто така.
Ако приемех, че двамата ми бяха казали истината, кой тогава е ползвал телефона от стаята на Торсън? Всички варианти, които обмислях, неизбежно завършваха с единствения избор, предизвикващ глух тътен в гърдите ми. Рейчъл.
