След като се отдалечи, Уолинг ме изгледа и произнесе спокойно:
— Ако аз бях на негово място, щях да те накарам да си свалиш картите.
— Нямаше никакъв блъф — отвърнах аз. — Бях абсолютно искрен.
— Ако това е вярно, че ти би изтъргувал залавянето на персоната, убила брат ти, за една статия, тогава те съжалявам. Ще отида да си взема още кафе.
Тя се изправи и тръгна. Докато я следях как отива до барчето на бюфета, разумът ми се занимаваше с изречените от нея думи и после се прехвърли върху стиха на По, който бях чел предната нощ и който не искаше да ме напусне.
Живях аз сам сред свят от стон, с душа — умираща вълна.
В залата за конференции почти нямаше столове, незаети от агенти. Бяха подредени в два кръга: един около дългата маса и втори около тях. Бакъс ми посочи един стол от външния кръг. Уолинг седна на единия от двата свободни стола в центъра на масата, които очевидно се пазеха изключително за тях. Усетих множество погледи, вперени в мен, докато си заемах мястото, но аз вдигнах калъфа с компютъра си от пода, сякаш търсех нещо, само й само да не ми се налага да срещам очите им.
Бакъс бе приел условията ми. Или по-скоро този, който му бе дал зелена улица по телефона. Вече бях прикрепен към оперативната група с агент Уолинг в качеството на персонална бавачка — както тя се изрази. Написах и подписах договореност, с която се задължавах да не пуб-дикувам нищо за разследването до приключването му или прекратяването, или в случаите на двете изключения, които вече бях споменал. Запитах Бакъс за някакъв фотограф, който да ме придружава, но той отвърна, че не сме се разбирали така. Съгласи се обаче да разгледа допълнителните изисквания за снимки. Това беше най-доброто, което можех да направя за Глен.
След като Бакъс и Уолинг се настаниха по местата си и интересът към мен постепенно затихна, аз се огледах. В стаята имаше още дузина мъже и три жени, включително и Уолинг. Повечето от мъжете бяха по ризи със запретнати ръкави и, изглежда, ги бяха вдигнали от бюрата, преди да дойдат на съвещанието. Пластмасови чашки за кафе, купища документи и папки имаше по коленете им и върху масата. Една жена си пробиваше път през столовете, раздавайки по снопче листове на всеки агент. Забелязах, че един от агентите беше мъжът с грубите черти, с когото се бях сблъскал в офиса на Уолинг и когото после бях видял в кафето. Когато тя бе отишла да си вземе нова чаша кафе, той бе станал от масата и я бе приближил до щанда, където разговаря с нея. Не можех Да чуя какво си бяха казали, но ставаше ясно, че го бе срязала, и на него не му беше много весело.
— Хайде, момчета и момичета — започна Бакъс, — Нека да свършим и това, стига да можем. Денят и без това беше достатъчно дълъг, а оттук нататък вероятно ще стават още по-дълги.
Всички разговори внезапно секнаха. Полекичка пъхнах ръка в калъфа на компютъра и измъкнах бележника си. Отворих го на чиста страница и се приготвих да си водя бележки.
— Първо, едно малко съобщение — каза Бакъс. — новият човек, когото виждате седнал до стената, се казва Джак Макавой. Той е репортер от „Роки Маунтън Нюз“. Ще бъде с нас, докато приключим. Благодарение на неговия труд беше сформиран този екип. Той откри нашия Поет. Съгласи се да не пише нищо за разследването ни, докато не вкараме престъпника зад решетките. Искам всички да му оказвате съдействие. Той има разрешението на главния специален агент, за да бъде сред нас. Усетих, че всички погледи отново се насочиха към мен и застинах с бележник и молив в ръка, сякаш заловен на местопрестъплението с прясна кръв по ръцете си.
— След като няма да пише, защо тогава е извадил бележника си?
Дочух познатия глас и видях, че това беше мъжът с грубото лице от офиса на Уолинг.
— Трябва да си води бележки, за да може после, когато пише, да цитира фактите — обади се тя, оказвайки ми неочаквана подкрепа.
— Ще бъде наистина събитие денят, в който някой журналист напише истината — отвърна й агентът.
— Гордън, нека не притесняваме господин Макавой — изрече усмихнат Бакъс. — Вярвам, че ще си свърши както трябва работата. Главният специален агент му има доверие. И наистина, след като е свършил такава чудесна работа до този момент, нямаме право да подлагаме на съмнение неговите качества.
Видях как мъжът на име Гордън поклати обезсърчен глава; лицето му бе започнало да потъмнява. Поне вече добивах ясна представа от кого да се пазя. Следващото предупреждение дойде, когато жената с разпечатаните документи ме подмина, без да ми даде нищо.
— Това ще е последното ни групово съвещание — заяви Бакъс. — Утре повечето от нас и останалите хора по това разследване ще се прехвърлят в Денвър, мястото на последния случай. Рейчъл ще остане агент по делото и координатор. Брас и Брад остават тук да се занимават със събирането и съпоставянето на постъпващите материали. Искам всяка вечер до шест часа всички доклади, които изпращат агентите ни в Денвър и Куантико, да са напечатани. На първо време използвайте факса на оперативния отдел в Денвър. Номерът трябва да се намира върху разпечатките, които току-що получихте. Ще изведем наши собствени телефонни връзки и ще ви д номерата им по най-възможния бърз начин. А сега обобщим с какво разполагаме. Много е важно всички сме на една и съща вълна. Не искам никакви главоболия имаме си ги достатъчно до този момент.
— Няма да е хигиенично да се осером — обади се саркастично Гордън. — Щото и пресата ще ни следи съвсем отблизо.
Няколко души ге разсмяха, но Бакъс ги укроти.
— Добре, Гордън, ти изрази достатъчно ясно несъгласието си. Ще дам думата на Брас за няколко минути и тя ще ви нахвърли докъде сме стигнали в момента.
Една жена, седнала срещу Бакъс, се прокашля и подреди пред себе си трите листа компютърна разпечатка, след което се изпрани.
— И така започна тя, — имаме тест мъртви детектива в шест щита. Също така имаме шест неразкрити случая на убийства, по които детективите са работили индивидуално, когато ги е заварила смъртта. Основният извод от цялата работа е, че засега нямаме данни, дали престъпникът е един, двама или повече. Нашето предположение е, че си имаме работа с един, но в момента нямам доказателства, с които да го подкрепя. Това, в което сме сигурни, е, че убийствата и на шестимата детективи са свързани помежду си и следователно най-вероятно са дело на един и същи човек. За момента сме се съсредоточили върху този престъпник, когото наричаме Поета. Л освен това разполагаме само с хипотезата за връзка с останалите случаи. По-късно ще поговорим за тях. Първо нека започнем с детективите. Хвърлете поглед на първата страница от разпечатаните документи пред вас и после Що ви посоча няколко особености.
Всички забиха погледи в листовете и изпитах неприятното чувство на пренебрегнат. Реших, че след съвещанието ще си поговоря с Бакъс на тази тема. Хвърлих поглед към Гордън и видях, че и той ме гледа. Намигна ми и После се върна към докладите пред себе си. Уолинг се Изправи, заобиколи масата и ми подаде един комплект от Разпечатката. Кимнах благодарно, но тя вече се бе запътила обратно към мястото си. Набелязах, че докато се връщаше на стола си, изгледа Гордън.
Загледах се в листовете в ръцете ми. Първият представляваше организационна структура с имената на ангажираните агенти и задачите им, бяха изброени също така телефонните и факсовите померя на оперативните отдели в Денвър, Балтимор, Тампа, Чикаго, Далас и Албукерк. Прегледах списъка на агентите и открих само един Гордън. Гордън Торсън. Видях задачата му, написана съвсем просто „Куантико — Горд.“
После потърсих и Брас и лесно отгатнах, че това е Бразилия Доран, според списъка „координатор/специалист по събиране на данните за жертвите“. Бяха изброени и други задачи на агенти. Имаше и такива, свързани с почерците и криптологията, но повечето бяха просто отбелязани като градовете, в които им предстоеше да си свършат работата, последвани от името на жертвата. Към всеки град, където бе минал Поета, бяха разпределени по двама агенти от Секцията по бихейвиористични науки със задачата да координират разследванията на тези случаи с агенти от градските оперативни отдели и местната полиция.
Прехвърлих се на следващия лист със схемата, която всички четяха.
Обобщени данни за жертвите — Поета, СБН 95–17
1. Клисрърд Белтран, отдел на областния шериф, Сарасота, специалист по разследване на
