всичко, Бъди, ти много ми помогна.
— Няма защо, човече. Не ми пука какво се опитват да ти направят онези копелета. Зная, че си чист.
Маккейлъб понесе чантата към доковете. Влезе в пералнята и откри празна сушилня. После без проблем стигна до яхтата. Преди да отключи плъзгащата се врата, той за последен път се огледа наоколо и не видя нищо нередно. Забеляза тъмния силует на Бъди Локридж, който седеше в рубката си. Чу звуците на хармоника. После отвори вратата.
Вътре миришеше на застояло, но все още се долавяше аромат на парфюм. Предполагаше, че е от Джай Уинстън. Маккейлъб не включи лампата, а взе фенерчето, закрепено на скоба от вътрешната страна на чертожната маса. Запали го и насочи лъча ниско към пода. Разбираше, че трябва да действа бързо и затова се насочи към стълбите. Искаше да вземе дрехи и лекарства за няколко дни.
Отвори една от вратите в коридора и извади големия си сак. После влезе в каютата и събра дрехите, които му трябваха. Трябваше да действа само на светлината на фенерчето и това го забави.
Когато свърши, Маккейлъб занесе сака до банята, за да вземе лекарствата, медицинските принадлежности и таблицата с данните си. Постави отворения сак върху мивката и тъкмо се канеше да започне да нарежда кутийките и шишенцата, когато се сети за нещо. Докато пресичаше коридора, горе беше мярнал светлина. Лампата в камбуза. Или може би в трапезарията. За миг замръзна. Вслуша се. Не чу нищо. Тихо излезе в коридора и погледна нагоре по стълбите. Стоеше неподвижно и се опитваше да претегли възможностите си. Единственият изход, освен стълбите, беше през отвора в тавана на предната каюта. Но бе глупаво да мисли, че онзи, горе, не се е сетил.
— Бъди — извика той. — Ти ли си?
— Не, Тери, не е Бъди!
Женски глас. Маккейлъб го позна.
— Джай?
— Защо не се качиш горе?
Той погледна назад към банята. Фенерчето беше в сака и осветяваше само съдържанието му. Около него бе пълен мрак.
— Идвам.
Тя седеше на въртящия се стол до тиковата масичка. Очевидно в тъмното беше минал точно покрай нея. Маккейлъб седна на стола от другата страна.
— Здравей, Джай. Как си?
— Имала съм и по-добри дни.
— И аз съм така. Щях да ти позвъня на сутринта.
— Е, сега съм тук…
— А къде са приятелите ти?
— Те не са ми приятели. И определено не са твои приятели, Тери.
— И на мен така ми се струва. Та какво става? Как така ти си тук, а тях ги няма?
— Защото от време на време някой от нас, тъпите местни се оказва по-умен от момчетата от бюрото.
Маккейлъб се усмихна.
— Сетила си се, че ще се върна за лекарствата си.
Тя отвърна на усмивката му.
— Те смятаха, че си преполовил пътя за Мексико. Но аз видях, че аптечката е пълна и разбрах, че трябва да се върнеш. Те са като верига.
— И сега трябва да ме арестуваш и да обереш лаврите.
— Не е задължително.
Той не отговори. Замисли се над думите й, като се чудеше каква игра играе Уинстън.
— Какво искаш да кажеш, Джай?
— Искам да кажа, че инстинктът ми подсказва едно, а уликите друго. Обикновено се доверявам на инстинкта си.
— И аз. За какви улики говориш? Какво сте открили тук?
— Не много, само бейзболна шапка с надпис ОК. Решихме, че означава „Остров Каталина“. Тя отговаря на описанието на шапката на шофьора на „Чероки“-то, което ни даде Джеймс Ноуан. Известно време нямаше нищо — докато не отворихме горното чекмедже на онази чертожна маса.
Маккейлъб погледна към масата. Спомни си, че отвори и провери горното чекмедже, след като непознатият беше избягал от яхтата. Вътре нямаше нищо нередно.
— И какво имаше вътре?
— Вътре ли? Нищо. Беше отдолу. Залепено с лепенка.
Той се изправи и се приближи до чертожната маса. Извади горното чекмедже и го преобърна. После прокара пръст по лепкавите остатъци от тежката лепенка. Усмихна се и поклати глава. Помисли си колко бързо непознатият е влязъл, извадил е предварително подготвения пакет и го е залепил под отвореното чекмедже.
— Чакай да се сетя — каза Маккейлъб. — Било е найлоново…
— Не. Не казвай нищо. Може да бъде използвано срещу теб. Не искам да пострадаш, Тери.
— Не се тревожа за това. Вече не. Затова ме остави да отгатна. Под чекмеджето е имало пликче — найлоново пликче. Вътре е били кръстчето на Глория Торес и снимката на семейството на Джеймс Кордел. Онази от колата.
Уинстън кимна. Маккейлъб се върна на стола си.
— Пропусна копчето за ръкавели на Доналд Кениън — каза тя. — От истинско сребро във формата на долар.
— Не знаех за него. Обзалагам се, че Невънс, Улиг и онзи задник Аранго направо са подскочили, когато са намерили пликчето.
— Надуха се, така е — кимна Уинстън. — Ужасно се зарадваха.
— Но ти не.
— Не. Беше прекалено лесно.
Известно време двамата помълчаха.
— Знаеш ли, Тери, не ми изглеждаш много загрижен, че на яхтата ти са били открити улики, които те свързват с три убийства. Да не споменавам очевидния мотив, който си имал. — Тя кимна към гърдите на Маккейлъб. — Искаш ли да ми кажеш защо?
Маккейлъб облегна лакти върху коленете си. Така лицето му изцяло попадаше под светлината на лампата.
— Всичко е било подхвърлено, Джай. Шапката, обецата, всичко. Снощи някой се вмъкна тук. Не е взел нищо. Така че трябва да е оставил нещо. Имам свидетели. Опитват се да ме изкарат виновен. Не зная защо, но всичко е инсценировка.
— Хм, ако си мислиш за Болотов, можеш да го забравиш. Той е в затвора във Ван Нюйс от събота следобед — закарал го е отговорникът по условното му освобождаване.
— Не, не мисля за Болотов. Той е чист.
— Това определено звучи като друга мелодия.
— Събитията свалиха подозренията от него. Спомни си, аз смятах, че грабежът, по времето на който е бил откраднат онзи „ХК П7“, е негова работа. Оттук и подозрението в убийството на Кордел и Торес. Но грабежът е бил извършен през декември, точно преди Коледа. Сега прибави случая Кениън. Бил е убит с „П7“ през ноември. Така че това не може да е същият пистолет, даже да го е откраднал Болотов. Той е чист. Но все още не зная защо така идиотски ми се нахвърли и избяга.
— Ами, както сам каза, навярно спокойно може да е извършил онзи грабеж по Коледа. Ти си отишъл там, разговарял си с него, думите ти са му прозвучали така, като че ли се готвиш да му стовариш няколко убийства. И той е избягал. Това е всичко.
Маккейлъб кимна.
— Какво ще стане с него?
— Шефът му ще оттегли жалбата си в замяна на овъзмездяване за счупения прозорец. Това е. Днес ще
