подозрения, че е била замесена с наркотици и улична проституция. Аутопсията бе установила многобройни следи от убождания по тялото й, което недвусмислено сочеше редовна употреба на наркотици. Кръвната картина бе доказала наличието на хероин и други упойващи вещества в организма й.
След оглед на откритите в апартамента на Уейтс снимки социалните работници от Холивуд бяха разпознали три от жените: бяха ги назовали с различни имена. Тяхната история бе почти идентична с тази на Матърс — избягали от домовете си млади момичета, най-вероятно проституирали, за да си набавят пари за дрога.
От събраните улики и информация ставаше ясно, че Уейтс е избирал за жертви млади жени от така наречената „утайка“ на обществото, чието изчезване едва ли би направило впечатление на някого.
В досието бяха и моменталните снимки, открити в апартамента на Уейтс, защитени от пластмасови пликчета и подредени по четири на страница. Всяка от жените беше заснета под различен ъгъл, фотографиите заемаха осем страници. Под тях имаше кратко заключение от експерт фотограф, според което бяха заснети девет жени — седем непознати плюс двете, чиито останки бяха открити в микробуса. По всяка вероятност непознатите бяха жертвите, за които Уейтс проявяваше желание да разкаже на властите, плюс Мари Жесто и Фицпатрик, помисли си Бош. Въпреки това внимателно разгледа снимките, търсеше някаква прилика с Мари Жесто.
Жесто я нямаше. Лицата, които го гледаха от гланцираната хартия, не предизвикваха онова особено стягане в гърдите, съпътстващо всяка мисъл за нея. Той се облегна назад и свали очилата, та очите му да си починат. Спомни си за детектив Рей Вон, един от първите му учители в отдел „Убийства“. Вон имаше специално отношение към „мъртвите непознати“ — онези жертви на престъпления, към които никой не проявява интерес. От него Бош научи, че обществото никога не проявява еднакъв интерес към жертвите на жестоки убийства, но за разследващите детективи това не бива да е така.
„Всеки от тези хора е имал близки — казваше Вон. — За нас те са жертви като всички други“.
Бош разтърка очи и се замисли за предложението на Уейтс. Този човек предлагаше да хвърли светлина върху девет неразкрити убийства, включително тези на Мари Жесто и Даниъл Фицпатрик. Върху изчезването на седем непознати жени, останало незабелязано от обществения радар. Нещо не беше наред. Фицпатрик беше аномалия, тъй като беше мъж и убийството му не беше свързано със сексуални мотиви. За разлика от това на Мари Жесто, което лично той възприемаше като сексуално още от самото начало. Но тя не беше „мъртва непозната“, защото изчезването й моментално бе попаднало в обхвата на обществения радар. Дали Уейтс не си беше извлякъл поуки от нея? Дали след ликвидирането й не беше сменил тактиката си с оглед да изчезне завинаги от полезрението на полицията и медиите? Дали самият той не бе подпомогнал тази промяна с упоритото търсене на изчезналата Жесто, тоест дали не бе принудил Уейтс да усъвършенства стила си и да се превърне в опитен и наистина неуловим убиец? Дори това да се окажеше вярно, щеше да остави оценката за степента на вината си за по-късно. За момента не можеше да направи нищо, освен да се съсредоточи върху това, което лежеше пред него.
Сложи си очилата и отново потъна в следствените материали. Уликите срещу Уейтс изглеждаха железни. Всеки престъпник е обречен, ако го заловят с разчленени човешки тела. Мечта за прокурора и кошмар за защитата. Предварителното изслушване беше приключило в рамките на някакви си четири дни, след което прокуратурата в лицето на О’Шеа беше обявила публично, че ще настоява са смъртно наказание.
Бош беше извадил бележник, в който възнамеряваше да си отбелязва всички евентуални въпроси към прокурора, Уейтс или други хора. Но докато преглеждаше следствено дело и обвинителния акт, бележникът си остана празен. Той отново се облегна назад, помисли, взе писалката и написа единствените въпроси, които му дойдоха на ума:
Ако Уейтс е убил Жесто, защо в жилището му не е открита нейна снимка?
Уейтс живее в Западен Холивуд. Какво е търсил в Ехо Парк?
Отговорът на първия въпрос беше сравнително лесен. Убийците не стоят на едно място, те се развиват. След убийството на Жесто Уейтс може да бе изпитал необходимост от документиране на престъпленията си и да беше започнал да заснема жертвите си. След Жесто.
Вторият въпрос беше по-сложен. В делото нямаше нищо, което да го насочи към отговора. Беше възприета тезата, че Уейтс е заловен в момента, в който е възнамерявал да се отърве от труповете — най- вероятно като ги зарови в гората около стадиона на „Доджърс“. Никой не се беше усъмнил в тази теза, никой не си беше направил труда да провери дали наистина е така. Но Бош беше на друго мнение. Ехо Парк се намираше на половин час път с кола от жилището на Уейтс в Западен Холивуд. Твърде дълго разстояние за човек, който превозва разчленени трупове в чували за боклук. И друго: паркът „Грифит“ бе много по- близо до апартамента на Уейтс и се простираше върху силно пресечен терен, предлагащ много по-добри възможности за скриване на телата в сравнение с околностите на стадиона.
Всичко това затвърди мнението на Бош, че Уейтс е тръгнал към Ехо Парк с точно определена цел — един факт, който бе напълно пренебрегнат от следствието.
Взе писалката и написа:
Психологически портрет?
Беше изненадан от факта, че никой не си беше направил труда да изследва психическото състояние на обвиняемия. Вероятно това бе някакъв стратегически ход на прокуратурата. О’Шеа беше предпочел да не тръгва по този път, защото не се знаеше докъде ще го отведе той. Искал беше да осъди Уейтс на базата на физическите доказателства, напълно достатъчни за смъртно наказание, без да дава възможност на защитата да го отърве поради невменяемост.
Но психологическата експертиза несъмнено би била полезна за изясняване на мотивите, тласкали този човек към извършването на поредицата тежки престъпления. И би трябвало да се направи, независимо от неговите желания. Фактите по делото бяха напълно достатъчни за изготвянето на психологически портрет, особено като към тях се прибавеха и личните качества на Уейтс — минало и поведение по време на разпитите, откритите доказателства в жилището му, мнението на работодателите му. Подобен ход щеше да е полезен на О’Шеа в случай, че защитата реши да прибегне до тезата за невменяемост.
Но вече беше късно за това. Отделът разполагаше с ограничен брой психолози, а и никой от тях не би могъл да изготви психологически профил на Уейтс преди предстоящия разпит на следващия ден. Евентуалната молба за помощ от психологическата лаборатория на ФБР пък означаваше чакане поне два месеца, при това в най-добрия случай.
Изведнъж му хрумна нещо, но след кратък размисъл реши да не предприема никакви необмислени действия. Отмести бележника с въпросите и стана да си налее още кафе. В неговата си чаша — от дебел порцелан, не обичаше чашите за еднократна употреба. Тази му беше подарък от известния сценарист и телевизионен продуцент Стивън Канъл, който бе прекарал няколко седмици в отдел „Неразкрити престъпления“ във връзка с поредния си проект. На нея беше изписан въпросът, около който Канъл беше изградил цялата си професионална кариера: Какво са намислили лошите? Бош харесваше този въпрос — той беше неразделна част от арсенала на професионалните детективи.
Върна се на масата и разгърна последната папка. Тя беше най-тънката и най-старата. Преди да я отвори, се помъчи да прогони от съзнанието си мисълта за Ехо Парк и всякакви психологически портрети. Папката съдържаше рапорти и следствени действия, свързани с арестуването на Уейтс през февруари 1993 г. по обвинение в незаконно следене. Това беше единствената мигаща точка на радара, която го свързваше с разчленените трупове, открити в колата му тринадесет години по-късно.
Според докладите Уейтс бе арестуван в задния двор на къща в района на Феърфакс след обаждане в полицията на страдаща от безсъние съседка. Тя съобщила за непознат мъж, който надничал през прозорците на съседната къща. След това събудила съпруга си, който незабелязано се промъкнал в двора и успял да задържи непознатия до пристигането на полицията. При последвалия обиск у задържания била открита отвертка и той бил арестуван за незаконно проникване. Нямал документи за самоличност и се
