Бош вдигна глава и я погледна втренчено. Майка му беше станала жертва на убийство отдавна, когато той още беше момче. След тридесет години той лично разкри извършителите — просто защото трябваше да знае.
— Права си — каза. — Но в момента нещата просто Не ми се виждат естествени, това е всичко.
— В такъв случай иди още сега. Тъкмо ще се поразсееш. Ако от „Аутотрек“ изскочи нещо, веднага ще ти звънна.
— Май си права. — Бош започна да прибира папките.
4
Ехо Парк е един от най-старите и не-прекъснато променящи се квартали на Лос Анджелис, разположен в непосредствена близост до лабиринта от тесни улички на стария градски център. Десетилетия наред той е бил крайната цел на имигранти от различни поколения — първо италианци и мексиканци, след това и всички останали — китайци, кубинци, украинци и какви ли не. Този факт изисква енциклопедични езикови познания от всеки, който попадне денем на централната улица на квартала, която се явява продължение на Сънсет Булевард, и има желание да разчете рекламните надписи на безбройните магазинчета, кафенета и ресторанти. А след падането на нощта това е единственото място в целия град, където въздухът буквално се разцепва на отделни звукови пояси, обединяващи на пръв поглед по невъзможен начин грохота на гангстерски престрелки, рева на публиката на стадиона „Доджърс“ и воя на койотите из околните хълмове.
В последно време, поне според Бош, Ехо Парк бързо се превръщаше в притегателно място за имигранти от по-друг тип — главно младежи с хипи наклонности и готини типове, отдадени на рисуването, музиката и писането. Редом със старите непретенциозни кръчми и сбутани бакалии все по-често можеха да се видят лъскавите витрини на магазини за марково облекло, а жилищата около стадиона и нагоре по хълмовете бяха буквално нападнати от вълна платежоспособни наематели. С това беше поставено началото, след което духът на квартала започна да се променя. Цената на недвижимите имоти тръгна нагоре и това постепенно изтласка както обикновените хора средна ръка, така и гангстерите.
В детските си години Бош също беше живял в Ехо Парк, макар и за кратко. По онова време на Сънсет имаше един посещаван от полицаи бар, „Кратка почивка“. Той съществуваше и днес, но ченгетата вече не ходеха там, вероятно защото имаше платен паркинг и клиентите му бяха предимно от Холивуд. Две напълно достатъчни причини, за да бъде избягван от приключилите поредното дежурство служители на реда. За самия Бош кварталът отдавна не представляваше интерес. Беше изчезнал от радара и сега беше просто транзитна територия, която той пресичаше само когато имаше работа в Съдебна медицина или отиваше на мач на „Доджърс“.
Напусна центъра на града и пое на север по магистрала 101, свърна по Ехо Парк Роуд и след известно време отново се насочи на север, към хълмистата местност в близост до мястото, където бе арестуван Уейтс. Докато минаваше покрай езерото Ехо, зърна за миг прочутата статуя, известна като Жената от езерото. Вдигнала ръце над главата си като жертва на обир, тя замислено наблюдаваше водните лилии пред себе си. Като момче Бош беше живял почти година в жилищния комплекс „Сър Палмър“ срещу езерото. Нямаше почти никакви спомени за този период от живота си, вероятно защото годината беше тежка — както за него, така и за майка му. Бегло си спомняше само статуята.
Излезе на Сънсет, зави надясно и започна да се спуска към Бюдри. Оттам отново пое нагоре, към Фигероа Терас, отби до тротоара и спря. Намираше се на десетина метра от мястото, където бяха арестували Уейтс. Наоколо все още се виждаха няколко стари дървени къщи, строени през тридесетте и четиридесетте, но преобладаваха бетонните следвоенни блокове — скромни сгради с оградени дворчета и решетки на прозорците. Паркираните пред тях коли не бяха нито лъскави, нито нови. В днешно време този работнически квартал вероятно бе населен предимно с латиноамериканци и азиатци. От хълмовете над него сигурно се разкриваше прекрасна панорама към небостъргачите в центъра. Жилищата от другата страна вероятно опираха направо в гората, а на върха на хълма бяха паркингите, заобикалящи стадиона и спортния комплекс.
Представи си Уейтс в микробуса за миене на прозорци и отново се запита какво ли е търсил тук. В този квартал едва ли бе имал клиенти и присъствието на фирмен микробус в два през нощта със сигурност бе необичайно. Факт, който съвсем логично беше отчетен от полицейския патрул.
Дръпна ръчната спирачка и слезе от колата. Заобиколи отпред, опря задник на капака и се замисли. Все още нямаше отговор на въпросите, които го вълнуваха. Защо Уейтс бе избрал точно това място? След малко извади мобилния си телефон и натисна копчето за автоматичното набиране на партньорката си.
— Още ли си в „Аутотрек“?
— Преди малко свърших. Къде си?
— В Ехо Парк. Изскочи ли нещо, което да е наблизо?
— Не. Току-що проверих. Най-източният му адрес е комплексът Монтекито във Франклин.
Това беше близо до Ехо Парк, но още по-близо до Високата кула, където беше открита колата на Мари Жесто.
— Кога е живял в Монтекито? — попита той.
— След Жесто. Чакай да видя… Нанесъл се е през деветдесет и девета, а на следващата година е напуснал. Живял е там почти година.
— Нещо друго?
— Не, Хари. Само обичайните неща. Този човек е сменял жилищата си почти всяка година. Явно не е обичал да се застоява.
— Окей, Киз. Благодаря.
— Ще се връщаш ли в службата?
— Да, но не веднага.
Затвори и се качи в колата. Потегли по Фигероа Лейн към Чавес Равийн Плейс и след малко пак спря. Преди години този район се наричаше само Чавес Равийн, но това беше още преди градската управа да събори бордеите, които мнозина смятаха за свои домове. Имаше проект за строителство на голям жилищен комплекс в долината — с паркове, училища и търговски центрове, които би трябвало да привлекат прогонените хора обратно. Но скоро след прочистването плановете на общината се промениха и строителството на комплекса отпадна — смени се с проекта за голям бейзболен стадион. Бош имаше чувството, че това е станало много, много отдавна.
Напоследък обичаше да слуша новия диск на Рай Кудър — „Чавес Равийн“. Не беше точно джаз, но въпреки това му харесваше. Най-много си падаше по парчето „Точно работа за мен“ — една тъжна балада за булдозерист, който не се чувства виновен, че е сринал мизерните жилища на бедняците.
Зави наляво по Чавес Равийн и след няколко минути излезе на алея „Стейдиъм“, съвсем близо до мястото, където патрулът бе засякъл Уейтс.
Спря на знака „стоп“ и огледа пресечката. Стейдиъм се вливаше в огромния паркинг. Според рапорта Уейтс би могъл да дойде дотук от центъра, от стадиона или от магистралата „Пасадина“ — места, които нямаха нищо общо с дома му в Западен Холивуд. Бош се замисли за момент, след което реши, че не разполага с достатъчно информация за някакво твърдо заключение. Възможно беше Уейтс да е направил предварителна обиколка на Ехо Парк и да е привлякъл вниманието на полицията при връщането си.
Постепенно осъзна, че разполага с твърде малко информация за убиеца, когото щеше да разпитва на другия ден. Почувства се неподготвен за този разпит и това го накара отново да се замисли за идеята, която му беше хрумнала преди известно време. Но този път не се поколеба, извади телефона и набра холивудското бюро на ФБР.
— Търся агент Рейчъл Уолинг, но не зная в кой отдел работи.
