— Какво искаш да кажеш?
Бавно и неохотно той й разказа за обаждането на Оливас, който беше открил псевдонима на Уейтс във Формуляр 51. Тя кимна, сведе очи и започна да върти химикалката между пръстите си.
— В резултат Уейтс продължава дейността си и… убива хора — довърши с въздишка Бош.
— Кога откри този пропуск?
— Днес, малко след като се разделихме.
— И се хвана за шишето, нали?
— Ами… да. — Той сви рамене.
— Мислех, че… Всъщност няма значение.
— Няма връзка с нашата среща, Рейчъл — каза той. — В смисъл, че… Много се радвам, че те видях.
Тя отпи нова глътка кафе и се задълбочи в записките си. Личеше, че се стяга, за да продължи.
— Не виждам с какво това обаждане може да промени заключенията ми — започна с лека въздишка. — Да, предвид поведението му, подобно обаждане изглежда доста необичайно независимо с какво име се е представил. Но ти трябва да имаш предвид, че изчезването на Жесто става в най-ранната му фаза. Редица детайли в разследването видимо се отличават от по-късния му почерк. Затова съм на мнение, че обаждането му точно за случая Жесто не е чак толкова необичайно.
— Добре, съгласен съм.
Тя отново запрелиства записките си. Не го поглеждаше.
— Докъде бях стигнала?
— За насочването му към незабележими жертви след първите две убийства.
— Точно така. Исках да подчертая, че явно е започнал да изпитва удоволствие от това, което върши. С това изчезва и необходимостта да привлича вниманието. Иска спокойствие, защото е доволен. Вече няма нужда от обществена изява.
— Какво те тревожи тогава?
— Моля? — Тя го погледна с недоумение.
— Не знам — колебливо каза Бош. — Сякаш изпитваш безпокойство от собствения си психологически профил, в смисъл от профила, който си направила… Сякаш не му вярваш.
Тя кимна, признаваше правилността на наблюдението му.
— Нищо в този профил не подсказва, че става въпрос за човек, който изведнъж решава да сътрудничи на следствието и предлага самопризнания за други престъпления. Виждам по-скоро обратното: това е човек, който не би признал нито едно престъпление, на никаква цена. Човек, който ще отрича докрай, включително и в момента, в който му забият спринцовката.
— Добре, ясно. Противоречието е налице. Но нима не е така и при всички останали? Нима някога си правила психологически портрет, който е сто процента верен?
— Не съм, разбира се. Но въпреки това нещата не ми се връзват. В смисъл, че има и нещо друго. Някаква по-висша цел, ако щеш. Някакъв план. Тези признания носят всички белези на манипулация.
Бош кимна, сякаш това беше извън всякакво съмнение.
— Има такава манипулация. Той манипулира О’Шеа и системата като цяло. С единствената цел да се спаси от спринцовката.
— Възможно е, но може да има и други мотиви. Затова ти казвам да внимаваш.
Последните думи бяха изречени с остър и назидателен тон, сякаш предупреждаваше новак в занаята или непослушно дете.
— Бъди спокойна, ще внимавам — въздъхна Бош, решил да не дълбае повече. После смени темата: — А какво ще кажеш за разчленяването?
— Всъщност задълбах именно в проучването на заключенията от аутопсията. Винаги съм смятала, че тъкмо жертвите дават най-много информация за убиеца. Във всички случаи причината за смъртта е удушава-не. Прободни рани липсват, труповете са разчленени след настъпването на смъртта. А това са две различни неща. Според мен разчленяването е част от усилията Да се отърве от телата, нищо повече. Тук той отново Демонстрира умения, съобразителност и организация. Колкото повече навлизах в материалите, толкова по-силно ставаше убеждението ми, че сме извадили го-късмет да го пипнем онази нощ.
Пръстът й се плъзна по записките.
— Интересът ми беше привлечен от чувалите за боклук. Три за двете жени. В първия са главите и четирите ръце — факт, който навежда на мисълта за отделно укриване на частите, подлежащи на идентификация. Полицията установила ли е накъде е пътувал в момента на задържането?
— Май не. — Бош сви рамене. — Предположили са, че е възнамерявал да ги закопае някъде около стадиона, но това противоречи на факта, че са го задържали в обратна посока. На практика е карал към жилищния квартал под стадиона, далеч от удобните за целта места. Разбира се, долу също има удобни места, но според мен той би се възползвал от много по-сигурните хълмове над града, а не в чертите му. Там никой не би могъл да го види.
— Точно така. — Рейчъл пак прелисти записките си.
— Какво още?
— В крайна сметка може да се окаже, че тази история с фолклора няма нищо общо със случая и всичко е просто съвпадение.
— Но нали в приказките лисицата има таен замък, в който подмамва жертвите си?
Тя учудено вдигна глава.
— Ти нали уж не можеше да се оправяш с компютъра?
— Наистина не мога. Партньорката ми свърши тази работа. Но днес, малко преди да ти се обадя, ходих да обиколя района и не видях никакъв замък.
— Не го приемай толкова буквално — въздъхна тя.
— Добре де. Но въпреки това възниква един голям въпрос около тая работа.
— Какъв въпрос?
— Обърна ли внимание на протокола за ареста? Уейтс не отговаря на въпросите на Оливас и партньора му, но прилежно отговаря на всички въпроси от разпита в предварителния арест. От този протокол научаваме, че има гимназиално образование. Никога не е учил в колеж. В крайна сметка той е най- обикновен мияч на прозорци, който няма откъде да знае за тази прословута средновековна лисица.
— Не знам. — Рейчъл въздъхна. — Но вече ти споменах, че този герой съществува в различни култури. В детските книжки и телевизионните програми го има достатъчно често, за да привлече вниманието на нашия човек. Не подценявай неговата интелигентност само защото си изкарва хляба с миене на прозорци. Той е собственик на фирма, която управлява сам — факт, който ясно показва способностите му. Друг такъв факт са дългогодишните му престъпления, останали ненаказани. Това е ясен индикатор за интелигентността му.
Все още неубеден, Бош зададе следващия си въпрос:
— Добре де, но къде тогава поставяш първите две убийства? Те са обект на голямо обществено внимание — най-вече случаят Жесто, след което — хоп, той изведнъж минава в дълбока нелегалност.
— Всички серийни убийци променят стила на работата си. Отговорът е прост: той просто се учи. Според мен първото му убийство — единственото на мъж, е станало случайно. Все едно че е стрелял с автоматично оръжие, без да е сигурен кого ще улучи. Отдавна е обмислял убийство, но не е бил сигурен, че може да го извърши. После изведнъж попада в ситуация, която му дава възможност да опита — това са уличните безредици. Една съвсем реална възможност да убие и да види дали ще успее да се измъкне. Полът на жертвата няма значение, личността й — също. В момента единственото му желание е да опита да убие някого.
— Това е вярно. Приемам го. Но веднага след това идва ред на Мари Жесто — жертва, която привлича вниманието на полицията и медиите.
— Продължава да се учи. — Рейчъл тръсна глава. — Вече знае, че може да убива, и изпитва желание да излезе на лов. Тя е първата му истинска жертва. Изпречва се на пътя му, отговаря на представите на болното му въображение и се превръща в плячка. На този етап той се съсредоточава върху избора на жертва и доброто си прикритие. Но изборът му не е подходящ — обектът е жена, чието изчезване ще вдигне твърде много шум. По всяка вероятност не го е предвидил, но си е извлякъл съответните поуки.
