говори с някакъв тип. Двамата влязоха в някаква барака, където вероятно държаха пробите от изпомпания нефт. Излязоха с две кофи, натовариха ги в пикапа и потеглиха обратно. Стигнаха при окованите момчета и изсипаха мръсотията отгоре им.
— А ти само стоеше и гледаше! — Рейчъл се надигна на лакът.
— Бях далеч, оттатък едно дълбоко дере. Днес на този хълм има няколко жилищни сгради, но тогава беше гол. Ако бяха решили да направят още нещо, със сигурност щях да се намеся, но те просто свалиха белезниците на хлапетата и ги пуснаха да си вървят. Освен това не исках да усети, че го наблюдавам. На онзи етап още не знаеше, че го подозирам за Жесто.
Рейчъл мълчаливо кимна, очевидно приела доводите му.
— И той просто пусна хлапетата, така ли?
— Свали им белезниците, изрита едното в задника и ги пусна. И двете ревяха от ужас.
Рейчъл отвратено поклати глава.
— Как се казва тоя тип?
— Антъни Гарланд. Баща му е Томас Рекс Гарланд, не може да не си чувала за него.
Тя поклати глава, помълча малко и каза:
— Тоя Антъни може и да не е убиецът на Жесто, но явно е голям задник.
— Да, голям задник е. Искаш ли да го видиш?
— Как така да го видя?
— Имам една видеокасета с „най-големите хитове“. През последните тринадесет години съм го разпитвал три пъти и всеки разпит е записан на видео.
— Тук ли е касетата?
Бош мълчаливо кимна, изведнъж осъзнал колко странно може да изглежда домашното съхранение на касета със служебни разпити.
— Събрах ги на едно място — обясни той. — Донесох касетата при поредното възобновяване на следствието, просто за да си опресня паметта.
— Окей, пусни я да го видим тоя тип.
Бош стана, навлече боксерките си и запали лампата. Прехвърли се в хола и отвори вратичката на шкафа под телевизора. Тук, между множеството касети и дивидита, имаше няколко видеозаписа на свои стари разследвания. Наложи му се да прерови доста кутии, преди да попадне на тази, която му трябваше — видеокасета с надпис „Гарланд“.
Телевизорът в спалнята му беше с вградено видео. Той го включи, пъхна касетата в процепа и седна на леглото с дистанционното в ръка. Не свали боксерките, тъй като им предстоеше работа. Рейчъл остана под завивките. Подаде обаче крак изпод чаршафа и докосна голия му гръб.
— Така ли забавляваш дамите, които ти идват на гости? — закачливо попита тя. — Пускаш им записи с отличната ти техника на разпит?
Бош се обърна и я стрелна с поглед.
— Рейчъл, заклевам се, че ти си единствената жена на този свят, с която мога да си позволя подобно нещо. — И се подсмихна.
— Мисля, че те разбирам, Бош. — Тя се засмя.
Записът тръгна и Бош натисна бутона за изключване на звука.
— Първият разпит беше проведен на 11 март деветдесет и четвърта — около половин година след изчезването на Жесто и при напълно буксуващо следствие. Нямахме достатъчно улики за арест, на практика не разполагахме с абсолютно нищо срещу него. Но аз някак успях да го убедя да дойде в участъка и да даде показания. Той все още нямаше представа, че го подозирам, и мислеше, че искаме да чуем подробности за апартамента на бившата му приятелка.
На екрана се появи прекалено оцветен кадър на малка стая. Зад масата в центъра седяха двама души: доста по-младият Хари Бош и човек, наскоро надхвърлил двайсетте, с начупена руса коса, станала почти бяла от слънцето. Това беше Антъни Гарланд. Беше облечен в тениска с логото на „Лейкърс“. Ръкавите й бяха изпънати от здравите му мускули, на левия бицепс личеше част от татуировка: бодлива тел, която се спускаше надолу към китката.
— Дойде доброволно, приличаше на човек, който възнамерява да прекара деня си на плажа. Но…
Бош прекъсна обясненията и натисна бутона за звука.
Гарланд оглеждаше обстановката, на лицето му играеше лека усмивка.
— Значи тук се случват нещата, а? — подхвърли той.
— Какви неща? — Бош го погледна.
— Много добре знаете какви. Тук пречупвате лоши-и ги карате да признаят всички престъпления на юта.
Усмивката му стана още по-палава.
— Понякога. — Бош кимна. — Но нека поговорим за Мари Жесто. Познавате ли я?
— Не. Вече ви казах, че не я познавам. Никога преди не съм я виждал.
— Преди какво?
— Преди да ми покажете снимката й.
— Значи ще е лъжа, ако някой заяви, че сте я познавали?
— Точно така! Кой, по дяволите, може да ви надрънка подобни глупости?
— Но сте знаели за празния гараж във Високата кула, нали?
— Че как да не знам, след като приятелката ми току-що го беше освободила? Знаех, че е празен, но това изобщо не означава, че съм вкарал онази кола в него. Вижте, тези въпроси вече ми ги зададохте. Дойдох тук, защото си мислех, че има нещо ново. Вие какво, да не би да ме арестувате?
— Не, Антъни. Не сте арестуван. Помолих ви да се отбиете, за да си поговорим още веднъж за тези неща.
— Вече си поговорихме.
— Но това беше преди да научим някои нова неща за вас, а и за нея. Затова трябва да повторим разговора и да го облечем в официална форма.
По лицето на Гарланд пробяга гневна гримаса, той рязко се наведе напред.
— Какви нови неща? Какви ги дрънкате? Нямам нищо общо с тая работа! Заявих ви го не веднъж, а цели два пъти! Защо се занимавате с мен, вместо да търсите истинския извършител?
Бош го изчака да се успокои и едва тогава отговори:
— Защото мисля, че в момента седя срещу него.
— Майната ти! Нямаш нищо срещу мен, просто защото не съм аз! Още от първия ден ти повтарям, че не съм аз!
Дойде ред на Бош да се наведе над масата. Разстоянието между лицата им беше по-малко от тридесет сантиметра.
— Помня какво си ми казал, Антъни — заплашително изръмжа той. — Но го каза, преди да отскоча до Остин и да си поговоря с приятелката ти. От нея научих някои неща, които, честно казано, ме принуждават да ти обърна по-специално внимание.
— Майната й на тая кучка! Тя е най-обикновена курва!
— Тъй ли? А защо тогава си побеснял от факта, че те е зарязала? Защо се е принудила да избяга от теб? Защо просто не си я пуснал да си тръгне?
— Защото аз ги напускам, а не те мен, ясно?
Бош се облегна назад и кимна.
— Добре. Сега искам да ми разкажеш максимално точно за това, което си правил на девети септември миналата година. Къде си бил, с кого си се срещал…
Дистанционното влезе в действие и кадрите започнаха да се пренавиват на висока скорост.
— Оказа се, че няма алиби за приблизителния час, в който Мари е била отвлечена пред супермаркета. Ще прескочим тази част от разпита, защото е безкрайно дълга и скучна.
Рейчъл беше седнала, увита в чаршафите.
— Какво ти е мнението дотук? — Бош се обърна да я погледне.
Голите й рамене леко се присвиха.
— Прилича ми на типично богаташко синче, но това не означава, че е убиец.
