се оказа абсолютно пуст и той неволно се запита дали след вчерашните събития хората не са започнали да отбягват този район. Слезе от колата, извади от багажника навито десетметрово въже и тръгна по пътеката, по която преди броени часове бе вървял след Рейнард Уейтс.
Но едва направи няколко крачки и телефонът му започна да вибрира. Той спря, извади го от джоба си и погледна екранчето. Беше някогашният му партньор Джери Едгар, на когото преди известно време беше оставил съобщение.
— Как е Киз?
— Държи се. Защо не отскочиш да я видиш? Вчера дори не се обади.
— Бях зает. Но днес непременно ще намеря време да отскоча до болницата. Ти ще ходиш ли?
— Сигурно. Звънни ми, преди да тръгнеш. Може би ще се срещнем там. Но аз те търсих да ти съобщя две новини. Първата е, че изровеният труп в Бийчуд е на Мари Жесто.
Едгар замълча за момент, после тихо попита:
— Свърза ли се с родителите й?
— Още не. Дан продава трактори и го няма по цял ден. Ще им се обадя довечера, когато и двамата са си у дома.
— И аз бих постъпил така — промърмори Едгар. — Казвай и втората новина, Хари. В отсрещната килия ме чака един мръсник, когото трябва да пречупя. Става въпрос за разследване на изнасилване, последвано от убийство.
— Извинявай за прекъсването, но доколкото си спомням, се обади ти, а не аз.
— Помислих си, че е нещо важно.
— Наистина е важно. Мисля, че онова вписване във Формуляр 51 ще се окаже фалшиво. И когато нещата се изяснят, ние с теб ще сме чисти.
Този път отговорът на партньора му долетя незабавно.
— Какво?! — извика той. — Значи Уейтс изобщо не ни е звънял?
— Точно така.
— Как тогава е било регистрирано проклетото обаждане?
— Някой го е добавил най-отдолу, при това съвсем наскоро. Някой, който се опитва да се ебава с мен.
— Мамка му! — извика Едгар. В гнева му се долавяше и облекчение. — Знаеш ли, че не мога да спя, откакто ми каза за тоя пропуск? Защото не са се ебавали само с теб, а и с мен!
— Точно затова ти се обадих. Още не съм напълно сигурен, но по всичко личи, че е станало точно това. Ще те информирам веднага след като изясня нещата. А сега върви да заковеш твоя мръсник.
— Хари! — доволно изкрещя в мембраната Едгар. — След тази добра новина направо ще му видя сметката на това копеле!
— Радвам се да го чуя. Обади се, преди да тръгнеш за Киз.
— Дадено.
Но Бош добре съзнаваше, че това едва ли ще се случи. Едгар нямаше да отиде в болницата, особено пък ако наистина бе ангажиран с важно разследване. Прибра телефона в джоба си и се огледа. По околните дървета не се виждаше нищо, което да прилича на нарочно поставени маркери. Но ясно очертаната пътека отвъд паркинга правеше излишни триковете от приказката за Хензел и Гретел. Ако имаше маркери, те най- вероятно щяха да са поставени по-надолу, оттатък калното свлачище.
Скоро стигна до ямата, уви въжето около дебелия дънер на дъба и се спусна без особени затруднения. Остави въжето да виси и пое по краткия път към полянката, превърнала се в лобно място на Мари Жесто. По дърветата нямаше нищо, което да прилича на специално оставен знак. Или поне той не забеляза такова. Когато наближи полянката, започна да оглежда всяко дърво поотделно, търсеше следи от нож или някакви други белези.
Скоро се озова на няколко крачки от гроба, все така без да забележи нищо подозрително. Започна да го обзема разочарование. До този момент не беше открил нищо в подкрепа на теорията, която беше развил пред Рейчъл Уолинг. Но продължаваше да е уверен в нейната правота и отказа да приеме липсата на указателни знаци. В същото време не можеше да изключи евентуалното им заличаване от многобройната армия следователи и служебни лица, която беше действала тук вчера.
Отказваше обаче да признае поражението си. Обърна се и тръгна по обратния път. Стигна подножието на стръмния наклон, обърна се и застина, опитваше се да обхване и анализира всичко, което се беше разкрило пред погледа на Уейтс. Макар и за пръв път тук, той без колебание бе поел в правилната посока.
„Как успя да го направи?“
Очите му внимателно опипваха околността. Остана неподвижен цели пет минути — и намери отговора.
Огромен евкалипт маркираше средата на разстоянието до гроба. Стволът му се раздвояваше малко над земята, а двойното стебло се издигаше поне петнадесетина метра над върховете на околните дървета. Пречупен клон се беше заклещил в чатала и придаваше на огромното дърво формата на обърната буква А. Това беше абсолютно ясен знак за всеки, който знае какво точно да търси.
Убеден, че е открил първия скрит знак за Уейтс, Бош бързо тръгна към евкалипта. Изправи се под короната и отново се извърна с лице към гроба. Този път огледът му беше по-бавен и по-внимателен. В резултат забеляза нещо, което можеше да се види само от разстояние.
Пое дъх и бавно тръгна към един млад калифорнийски дъб. Това, което му беше направило впечатление отдалеч, беше нарушената симетрия на короната. Един от долните клони липсваше. Спря под него и погледна нагоре. Назъбеният край на десетсантиметрово чуканче стърчеше от ствола на около два метра над главата му. Той се покатери нагоре и го разгледа отблизо. Оказа се, че клонът не е счупен случайно. Някой го беше прерязал отгоре, а след това го беше откършил. Без да е специалист, Бош стигна до заключението, че интервенцията е сравнително скорошна. Оголената дървесина имаше светъл цвят, без гъбички или прерастване, характерни за старите счупвания.
Слезе на земята и се зае с оглед на околните шубраци. Но счупеният клон не се виждаше никъде. Очевидно беше махнат оттук, за да не привлича внимание. За него това беше ясен сигнал, че някой е прибягнал до триковете на Хензел и Гретел, за да посочи пътя на Уейтс.
Обърна се и насочи вниманието си към полянката. Намираше се на двайсетина метра от гроба и това му Позволи да засече последния маркер сравнително лесно. Беше гнездо на голяма птица — вероятно ястреб, сгушено между високите клони на вековния дъб, който хвърляше плътна сянка над дупката.
Насочи се натам, спря под дървото и вдигна глава. Лентата за коса я нямаше на клона, вероятно бе прибрана от криминалистите. Гнездото изобщо не се виждаше. Оливас беше планирал нещата с изключително внимание — бе поставил маркери, които да се виждат само отдалеч. Придружителите на Уейтс нямаха причини да подозират каквото и да било, докато самият той бе имал възможност за максимално добра ориентация.
Бош сведе поглед към дупката в краката си и си спомни, че вчера бе забелязал по земята някакви следи, но беше решил, че са от диви зверове. Сега вече знаеше, че са били резултат от предварително разкопаване на мястото. Оливас бе идвал тук преди организирането на следствения експеримент. Маркирал беше пътя и се бе уверил, че гробът е там, където трябва. Или бе разполагал с подробно описание на мястото, или беше доведен тук от истинския убиец.
Изтекоха няколко секунди в напрегнат размисъл, преди да си даде сметка, че чува гласове. Двама души — разговаряха и явно се приближаваха. Стъпките им се чуваха все по-ясно. Идваха от същата посока, от която беше дошъл и той.
Прекоси полянката с няколко скока и се скри зад дебелия дъб. След секунди мъжете слязоха на полянката.
— Ето тук — рече единият. — Тук е лежала цели тринадесет години.
— Стига бе! Да му настръхне косата на човек!
Бош не посмя да надзърне иззад дебелия ствол. Нямаше никакво желание да го засекат, независимо дали мъжете бяха репортери, полицаи или обикновени туристи.
Новодошлите останаха още известно време на полянката, разменяха си незначителни реплики. За щастие никой от тях не погледна към дебелия ствол, зад който се криеше Бош. Накрая единият смени
