искаш да знаеш?
— Колко последни са тези последни сведения?
— От миналата седмица. Петък.
— Кои са основните му спонсори?
— Няма особени големи спонсори, ако това искаш да знаеш. Разчита главно на малките партии и на отделните избиратели. Повечето спонсори са негови колеги юристи. Всъщност почти всички…
Бош си спомни за юридическата кантора в Сенчъри Сити, която защитаваше интересите на семейство Гарланд — същата, която му издейства съдебна забрана да разпитва Антъни в отсъствието на адвокат. Директорът й се казваше Сесил Добс.
— Сред тях да фигурира името Сесил Добс?
— Чакай малко… Да, ето го. С.С.Добс, служебен адрес в Сенчъри Сити. Дарил е хилядарка.
Бош си спомни и за адвоката, присъствал на повечето от записаните на видокасета разпити.
— А Денис Франкс?
— Да, той също е тук. На практика почти цялата адвокатска кантора е направила дарения.
— Какво означава това?
— Според закона за изборите всеки, който дарява средства за нечия кампания, трябва да посочи служебен и домашен адрес. Добс и Франкс са посочили служебния адрес на фирмата в Сенчъри Сити. Чакай да видя… Да, същият адрес е посочен от още единадесет дарители, всичките дали по хилядарка. Вероятно става въпрос за служители на една и съща фирма.
— Значи общо тринайсет хиляди долара, така ли?
— Да, точно така.
Бош се колебаеше дали да попита за Гарланд. Не му се искаше Кейша да започне да рови около името на магната, така че избра заобиколния път.
— Сред донорите има ли големи корпорации?
— Нищо особено. Защо не ми кажеш какво точно те интересува, Хари? Знаеш, че можеш да ми се довериш.
Това прогони колебанията му.
— Добре, ще ти кажа. Но искам да ми обещаеш, че ще запазиш пълно мълчание, докато не получиш изричното ми разрешение. Никакви проучвания, никакви телефонни разговори. Мълчиш като гроб, ясно?
— Ясно. Ще проговоря само след като получа разрешението ти.
— Гарланд. Томас Рекс Гарланд, Антъни Гарланд или всеки друг с тази фамилия.
— Хм, чакай малко… Не, няма ги. Този Антъни не беше ли хлапакът, когото преди време разпитваше във връзка с изчезването на Мари Жесто?
Бош прехапа устна, за да не изругае. Беше се надявал, че Кейша няма да направи връзката. Преди десет години, едва поела по трънливия път на криминалната журналистика, тя беше попаднала на една негова молба за обиск на жилището на Гарланд. Съдът я беше отхвърлил поради недостатъчни основания, но тя остана в архивите му, които Ръсел съвестно подлагаше на периодичен преглед. Тогава Бош успя да я убеди да не публикува нищо относно подозренията му към една от най-богатите и известни фамилии в града, но ето че тази жена не беше забравила за случката въпреки десетте години, които ги деляха от нея.
— Няма новина в тая работа, Кейша — предупреди я той.
— Какво ровиш, Хари? Нали Рейнард Уейтс призна за убийството на Жесто? Нима се съмняваш в тези признания?
— В нищо не се съмнявам. Просто изпитвам любопитство към някои детайли. Но вече се разбрахме, Кейша. Държиш си устата затворена, докато не ти кажа.
— Ти не си ми началник, Хари! Защо се държиш като шефа ми?
— Извинявай. Просто не искам да вършиш глупости, защото може да пострадам. Нали току-що ме уведоми че мога да ти имам доверие?
Мълчанието се проточи.
— Окей, разбрахме се — обади се най-накрая Ръсел. — Да, можеш да ми имаш доверие. Но ако наистина става въпрос за това, което си мисля, искам периодична информация. Нямам намерение да седя и да чакам, докато ти си завършиш разследването. Ако не ми се обадиш скоро, ще се изнервя, Хари. А когато съм нервна, правя разни щуротии и въртя телефони на кого ли не.
Бош поклати глава. Изобщо не трябваше да се обажда на тази жена.
— Разбирам, Кейша. Непременно ще ти се обадя.
Прекъсна разговора с чувството, че току-що е пуснал някакъв страшен дух от бутилката. Дух, който рано или късно ще се върне да го захапе. Наистина вярваше на Ръсел, но до степента, до която изобщо можеше да се вярва на репортерите. Допи бирата и влезе в кухнята за още една. Телефонът му звънна в момента, в който я отвори. Пак беше Кейша.
— Хари! Чувал ли си за компанията „ГО Индъстрис“?
Чувал беше, разбира се. Днес името „ГО Индъстрис“ се наричаше компанията, която преди осем години се появи на пазара под името „Гарланд Ойл Индъстрис“. Логото й беше автомобилно колело с крила.
— Какво по-точно? — предпазливо попита той.
— Седалището й е на площад АРКО в центъра на града. Току-що преброих дванадесет служители на ГО, Които са подарили по хиляда долара за кампанията на О’Шеа. Какво ще кажеш?
— Нищо, Кейша. Благодаря за информацията.
— Дали О’Шеа не получава тези дарения срещу убеждаването на Уейтс да признае убийството на Мари Жесто? Това ли е цялата работа?
— Не, Кейша — простена в слушалката Бош. — Нищо подобно не се е случило, а аз се интересувам от съвсем други неща. Ако започнеш да въртиш телефоните, със сигурност ще попречиш на работата ми, а с още по голяма сигурност ще изложиш много хора на опасност, включително и себе си. Бъди така добра да обърнеш гръб на всичко и да изчакаш информацията, която ще ти съобщя по-късно.
Тя отново се поколеба, а Бош сериозно се запита дали може да й има доверие. Може би смяната на ресора я беше променила. Може би, по подобие на много хора преди нея, омесването с политиката бе успяло да я превърне в политическа проститутка.
— Окей, Хари, разбрах — каза тя най-сетне. — Просто исках да ти помогна. Но не забравяй какво ти казах. Чакам обаждането ти, при това скоро!
— Добре, Кейша. Лека нощ.
Бош затвори телефона и направи опит да прогони съмненията си. За да успее, трябваше да обмисли важността на току-що получената информация. О’Шеа беше получил най-малко двадесет и пет хиляди долара дарения за предизборната си кампания само от ГО и адвокатската кантора на Сесил Добс. Тоест от хора, които със сигурност поддържаха близки отношения със семейство Гарланд. Всичко беше законно, но въпреки това представляваше ясна индикация, че той е на прав път.
Коремните му мускули се стегнаха в радостно очакване. Сега вече наистина имаше върху какво да поработи. Най-сетне беше открил пролуката, през която щеше да се добере до истината. Пристъпи към кухненската маса и хвърли поглед към пръснатите върху нея формуляри и полицейски рапорти. Измъкна папката с надпис УЕЙТС: МИНАЛО И БИОГРАФИЧНИ ДАННИ, разгърна я и потъна в четене.
25
От гледна точка на силите на реда Рейнард Уейтс беше абсолютно необичаен заподозрян в убийство. Когато бе спряла микробуса му в Ехо Парк, полицията на Лос Анжелис на практика бе заловила един убиец, когото изобщо не беше търсила. Нито една дирекция или отдел нямаше представа за него, нямаше досие или компютърен файл. ФБР не му бе изготвило профил, никъде нямаше биографични данни за човек с неговите наклонности. Просто попадат на един убиец и започват да го разследват от нулата.
Всичко това най-много важеше за детектив Фреди Оливас и партньора му Тед Колбърт. Те бяха поели един случай с толкова голяма инерция и обществена значимост, че буквално бяха засмукани от него. Единствената им възможност бе да вървят с бързи крачки напред, към повдигането на официално обвинение. Нямаше време за спокоен размисъл, нямаше време за повторно оглеждане на фактите. Уейтс бе
